Решение № 195 от 04.11.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Разград, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Валентина П. Д.а

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20223300500263 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 102 от 23.05.2022 г. постановено по гражданско дело № 20213310100178 по описа за 2021 година на РС – Исперих, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ искът предявен от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691 и адрес на управление: гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.С., Я.М. Д.а и Д.а К. Д.а, действащи чрез адв. Лила Мичева при АК - Велико Търново, преупълномощена от Адвокатско дружество “Величков, Желязков и партньори”, срещу “ПРОМЕЛ” ЕООД с ЕИК 116556836, със седалище и адрес на управление: гр. Исперих, ул. “Васил Левски” № 143, представлявано от управителя Б.А.В. да бъде признато за установено по отношение на ответникът, че същият им дължи сумата 471,16 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и 16 стотинки), представляваща главница по фактури: № ФП***/11.08.2020 г. № ФП***/10.09.2020 г.

№

ФП***/08.10.2020 г.,

№

ФП***/10.11.2020 г. и № ФП***/10.12.2020 г., издадени за обект на потребление с абонатен № 14441014, представляващ Мелница, находящ се в гр. Исперих, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 9,47 лв., представляваща сбора от 1 мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 30.12.2020 г. КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691 представлявано от П.С.С., Я.М. Д.а и Д.а К. Д.а, действащи чрез адв. Лила Мичева при АК - Велико Търново, преупълномощена от Адвокатско дружество “Величков, Желязков и партньори” ДА ЗАПЛАТИ на “ПРОМЕЛ” ЕООД с ЕИК 116556836, представлявано от управителя Б.А.В. за разноски по делото сумата 300.00 /триста лева/ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от това решение, останал ищецът „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ” АД, който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Н.

Митева от АК - Разград. Намира решението за неправилно, незаконосъобразно необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна “ПРОМЕЛ” ЕООД, не депозира отговор.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощникът му адвокат Н. М. от АК – Разград, която поддържа жалбата и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна не се явява представител.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на 2 решението, следва да се добави и следното:

Спорен по делото въпрос е: Налице ли е основание ответникът да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа в период, когато е бил лишен от такъв.

Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба

Съгласно т. 8 от ДР на Правила за търговия с електрическа енергия:

"Мрежови услуги" са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

Съдът приема, че цената на достъпа до електроразпределителната мрежа е поставена в зависимост от възможността за потреблението на електрическата енергия. Без предоставена техническа възможност за потребяване на електрическа енергия е невъзможно да се ползва договорената мощност, тоест е невъзможен и достъпа до електроразпределителната мрежа. Вж. и Решение № 260507 от 10.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13390/2020 г.

При прекъсване на електрозахранването на имота разпределителната мрежа не се ползва, не се потребява електрическа енергия, като възможността да бъде използвана договорената мощност е преустановена. Независимо дали това прекъсване е правомерно, тъй като се дължи на неизпълнение на задължението за заплащане на цената на потребена електрическа енергия, или е неправомерно /този въпрос има значение само относно евентуалната отговорност за вреди между страните/ - и в двете хипотези потребителят е лишен от достъп до разпределителната мрежа. След като последната не се използва от потребителя не по негово желание, а поради липсата на техническа възможност за това, заплащането на цена за достъп до нея като вид мрежова услуга не се дължи от потребителя, тъй като фактически такава не му е била предоставена. Обективно потребителят не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа в този период, с оглед на което в тежест на същия не могат да се възлагат разходи за поддръжката и управлението на тази мрежа. Вж. и Решение № 260287 от 30.09.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 14274/2018 г.

В случая по делото видно от неоспореното заключение на СТЕ, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че през зимните месеца на 2013г. в следствие на токов удар сериозно аварирал инсталирания трансформатор, в резултат на което процесния обект остава без електрозахранване. Ответникът не е предприел действия за захранване с електрическа енергия на процесния обект и към момента положението не е променено.

3

Така установеното обстоятелство обосновава извод, че за потребителя не е имало техническа възможност да използва договорената мощност и съображения за този извод съдът изложи по-горе. При така възприето съдът приема, че за процесния период потребителят реално не е имал достъп до електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 15 и т. 22 от ДР на Закона за енергетиката, поради което и не дължи плащане на цена за същото.

Вж. и Решение № 86 от 16.03.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 43/2015 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 106 от 5.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1633/2015 г., I т. о., ТК.

С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно районният съд е отхвърлил исковите претенции.

Поради съвпадане на изводи те на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските.

С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски пред въззивната инстанция се явява неоснователно. Въззиваемата страна не е претендирала присъждане на разноски във въззвинот опроизводство.

Воден от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102 от 23.05.2022 г. постановено по гражданско дело № 20213310100178 по описа за 2021 година на РС – Исперих.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4