Определение № 1517 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1517 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002104241 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. Д. чрез адв. Г. Г. срещу решение №417 от 03.7.2024г., постановено по в.гр.д №328 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-Враца в частта, с която след отмяна на решение № 36 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 666 / 2023 г. на Районен съд-Оряхово, с което иск на И. В. Д. на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е бил е частично уважен и Районен съд-Козлодуй е осъден да му заплати сумата 950лв обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр.д. № 991 по описа за 2022 г. на Районен съд-Козлодуй ,като от ОС- Враца е постановено отхвърляне на иска.В останалата част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди над 950лв. до пълния предявен размер от 5001 лв., решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се сочат основанията по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се изтъква очевидна неправилност на въззивното решение и противоречие с практика на ВКС и ЕСПЧ , по следните формулирани въпроси:

1. Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда ; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?

2. Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в 1 разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?

3. Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първа инстанция целият период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?

Според касатора, противно на практиката на ВКС и ЕСПЧ е прието от въззивния съд по първия въпрос ,че административни особености от типа на посочените могат да бъдат противопоставени на правото на гражданите да получат решение в разумен срок.По втория въпрос се изтъква,че евентуални последващи бъдещи събития не следва да преодоляват предишни нарушения.Изтъкват се и съображения за утвърдителен отговор на третия въпрос.

В отговор Районен съд-Козлодуй застъпва становището,че не са налице основания за допускане на решението на Окръжен съд-Враца до касационно обжалване.Не са поставени въпроси, конкретни и разрешени в противоречие с практиката на ВКС .Въззивният съд е приложил установените критеии за разумен срок

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт.Върховният касационен съд,Трето г.о намира,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Въззивният съд приел за безспорно и установено чрез справка от деловодната система ЕИСС, че процесното гр.д. № 901/2022г. по описа на РС-Козлодуй е образувано на 21.07.2022г. и в същия ден е разпределено на на случаен принцип на съдия Ж. Г. Д.-А. . С разпореждане в закрито заседание от 26.07.2022 г. на съдията-докладчик е постановена размяна на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК. На 12.08.2022 г. е постъпил отговор от ответника О. В., който е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по делото и е предявил обратен иск. С определение от 30.09.2022 г. съдиятадокладчик е оставил без движение предявения обратен иск с указания ответникът да внесе дължимата държавна такса, изпълнени на 13.10.2022 г. На 25.11.2022г. съдът е конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Третото лице-помагач е подало отговор на 01.02.2023 г., както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца. На 12.09.2023 г. делото е насрочено, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил е на страните и проекта си за доклад по делото(чл.140 ГПК) и го е насрочил в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г. В това единствено заседание са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с решение № 526 от 27.11.2023 г., като след това са последвали молби по чл. 248 от ГПК и въззивна жалба срещу решението.

От приетите по делото пет болнични листове се установява, че за периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023 г., съдията-докладчик е отсъствал от работа поради временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 2

11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни, т.е общо 76 дни.

Според показанията на разпитания свидетел М. Б. ,председател на синдикалното дружество в РУ- АЕЦ „Козлодуй” ищецът преживял стрес ,,бил му оказван на натиск от ръководството на ОД на МВР –Враца и понасял неприатни шеги от колеги ,във връзка със забавяне на делото.

При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че искът е допустим, но неоснователен . Изтъкнато е , че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото по

КЗПЧОС и за неговото реализиране е предвидено вътрешноправно средство Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си за нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ / вътрешноправно средство/ , като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, която националните съдилища са длъжни да съобразявата в практиката на ЕСПЧ , че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, включително – задължението да разглеждат делата в разумен срок. че държавите са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Няма легална дефиниция за „разумен срок” и преценката е конкретна ,но основана на заложените критерии . Разумността се оценява според обстоятелствата по делото , като се търси баланс .Въззивният съд е посочил , че основава съображенията си в тази насока на четири критерия за релевантния период : фактическа и правна сложност на делото ; поведение на жалбоподателя (и на другите страни); поведение на съответните компетентни държавни органи; значение на делото за лицето,като водещо е изследвал общата продължителност на делото във връзка с вида и сложността му .

Отчетен е в тази връзка принципът, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Сложността на делото е преценена съобразно броя на страните по делото, броя на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите, които следва да бъдат установени. За преценката на поведението на компетентните органи е преценена създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. В конкретния случай по критерия общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му , въззивният съд е приел, че съдебното производство пред Районен съд -Козлодуй /от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт/ е продължило 1 година и 4 месеца и този срок не може да бъде приет като „неразумен срок” с оглед спецификите на делото – районният съд първоначално бил сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено било трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, бил приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен 3 материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Тези констатирани отклонения във връзка с предмета и със страните по делото,установени и неоспорвани, обосновават подълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред,по които не са налице такива процесуални усложнения. Изтъкнато е , че макар и спорът да е трудов, не е подлежал на разглеждане по реда на Глава ХХV "Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове. Макар според практиката на ЕСПЧ трудовите спорове да се определят с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове, в случая спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а със заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение. Ето защо е заключил, че бързината на разглеждането на конкретното дело в случая не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Отчетено е, че действително е налице период на допуснато бездействие от 01.02. 2023 г., когато е приключила размяната на книжата, до определението по чл. 140 ГПК от 12.09.2023 г за насрочване на делото., който обаче не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство,доколкото според установената пректика на ВКС именно тя е от значение , доколкото останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения. Разглеждано е основание и е изследвано нарушение на изискване за приключване на детото в разумен срок на първа инстанция , тъй като този е бил въведения исков предмет ,но е добавено съображението ,че изтъкнатото забавяне при насрочването не е достатъчно основание при констатираната продължителност до постановявянето на финализиращия съдебен акт .

Посочено е , че към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции.

В решението си въззивният съд е обсъдил доводи на ищеца-въззивник като е изтъкнал ,че при конкретните отсъствия по болест , които не са били непрекъснати, не би могло да се обоснове необходимост от преразпределение на делото на друг съдия. В тази връзка въззивният съд е обсъждал отсъствието от работа на съдията-докладчик поради временна нетрудоспособност.По отношение на приетото в първоинстанционното решение във връзка с натовареността на конкретния съд е посочено , че за процесния период РС-Козлодуй е бил съд с по-висока от средната натовареност и незапълнен съдийски щат. В обобщение въззивният съд е приел,че няма нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок,поради което искът е неоснователен и затова е отменил първоинстанционното решение в осъдителната част и е отхвърлил изцяло предявения иск.