Решение № 270 от 24.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Враца, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500246 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 250/22.04.2025 г. по гр. д. № 3179/2024 г. на Районен съд – Враца е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че С. Б. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ***, сумите, както следва: на основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 5 271,17 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия на адрес: *** за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 1564 / 14.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2597/2024 г. по описа на РС- гр. Враца, както и законна лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 754,86 лева лихва за забавено плащане, за периода 15.09.2022 г. до 23.05.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 1564 / 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 2597/2024 г. по описа на РС-Враца; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл.

150 ЗЕ сумата от 61,83 лева, представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. до м. 04.2023 година, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 1564 / 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 2597/2024 г. по описа на РС- Враца, както и законна лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен 1 предявеният от „Топлофикация - София” ЕАД против С. Б. Д., иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 13,99 лева - лихва за забавено плащане на услугата дялово разпределение, за периода от 16.07.2021 г. до 23.05.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 1564 / 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 2597/2024 г. по описа на РСВраца. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. Д. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, сумата от 1136,18 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 3179/2024 г. по описа на РС Враца, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. Д. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 171,64 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2597 по описа на РС-Враца за 2024 година, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Посочено е, че решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК *** като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация - София” ЕАД.

Жалбоподателката С. Б. Д., с ЕГН **********, от *** обжалва решението, в частта, с която исковете са уважени. Счита решението за незаконосъобразно и неправилно, предвид постановяване на съдебния акт преди изясняването на делото от фактическа страна. PC Враца не съдействал съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК на ответника за изясняване на делото от фактическа страна. Неправилно съдът приел, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Налагало се извод, че незаплатената сума от претендираната главница за процесния период от 05.2021 г. до 04.2023 г. е в размер на 5 271,15 лева., което довело искът да бъде уважен изцяло. Със становище вх. № 4666/25.03.2025 г. исковете били оспорени и било направено доказателствено искане за извършване на реален отчет на измервателните уреди с оглед факта, че такъв не е извършван за процесния период.

Липсвало произнасяне на съда по така направеното доказателствено искане, а делото неправилно и незаконосъобразно било счетено за изяснено и обявено за решаване.

Доказателственото искане било основателно с оглед факта, че и от заключението на вещото лице по СТЕ ставало ясно, че за процесния период е разпределяна и начислявана топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и БГВ при неосигурен достъп в края на съответния отоплителен сезон за отчитане показанията на уредите в имота. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, при изрично отправено доказателствено искане съдът бил обвързан от волята на страните. Вместо това PC - Враца приел за установени обстоятелствата по делото на база заключението на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Като не обсъдил фактите и доказателствата по делото и не се произнесъл мотивирано по защитните доводи и възражения на ответника PC - Враца постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен. PC - Враца не излагал съображения касаещи доказателствената стойност на приетите заключения ССЕ и СТЕ на вещите лица, което било допълнително основание за отмяна на обжалваното решение. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не бил длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъждал заедно с другите доказателства по делото.

2

Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следвало да се мотивира от съда. Същото се отнасяло и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях. Според ВКС когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава било налице необоснованост на решението. В тези случаи - на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението било неправилно. Израз на състезателното начало в процеса (вж. чл. 8, ал. 2 ГПК) било правото на страната да сочи фактите, на които основава исканията си и да представя доказателства за тях. Дължима била корелация на фактическите и правните основания, като липсващите фактически основания не можели да се заместят с правни. Твърденията за фактите и представянето на доказателства за тях били съдържанието на състезателното начало - чл. 8, ал. 2 ГПК. Съдопроизводствените правила вменявали в задължение на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени. С оглед неоснователността и недоказаността на главния иск неоснователен и недоказан се явявал и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД. Решението в частта му за присъдени разноски по компенсация на страните в частта му за разноските също било неправилно и незаконосъобразно. Претендира отмяна като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части решението и отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Заявява доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация - София” ЕАД. Счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана, както и несъответстваща на наличната съдебна практика по подобни въпроси. В мотивите си първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания от страна на ответника в първоинстанционно производство съдебен акт. Твърденията за неправилното решение на правния спор произлизали от тълкуване разширително и по аналогия на материалното право и се явявали несъществени и необосновани. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, което счита за правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

В съдебното заседание въззивницата, чрез процесуалния й представител, поддържа жалбата по съображения изложени в същата.

В съдебното заседание въззиваемия„Топлофикация - София” ЕАД, в докладвана молба, оспорва жалбата по съображения изложени в отговора.

В съдебното заседание пред въззивния съд третото лице-помагач на страната на 3 ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, не се представлява и не взима становище.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред районен съд – Враца ищеца „Топлофикация - София” ЕАД е предявил срещу ответницата С. Б. Д., иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца парични суми, както следва: на основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 5 271,17 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия на адрес: *** за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 1564 / 14.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2597/2024 г. по описа на РС- гр. Враца, както и законна лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 754,86 лева - лихва за забавено плащане, за периода 15.09.2022 г. до 23.05.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 1564 / 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 2597/2024 г. по описа на РС-Враца; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 61,83 лева, представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. до м. 04.2023 година, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 1564 / 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 2597/2024 г. по описа на РС- Враца, както и законна лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 13,99 лева лихва за забавено плащане на услугата дялово разпределение, за периода 16.07.2021 г. до 23.05.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 1564 / 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 2597/2024 г. по описа на РС-Враца.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. Б.

Д..

Третото лице помагач, "Техем сървисис" ЕООД, изразява становище за основателност на предявените искове.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Изслушани са съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза, чиито заключения са приети от съда. Пред въззивния съд е изслушана са съдебно - техническа експертиза, чието заключение е прието от съда.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установява, се от приложени по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, че същите 4 са действали в процесния период. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиенти са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ОУ клиентът е длъжен да осигури достъп до имота си за отчитане на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинна енергия.

От приложен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 106, том 3, рег. № 05134, нот.дело № 470/ 2004 г. на нотариус М. В., се установява, че С. Б. Д. на 28.12.2004 г. е придобила в собственост процесния недвижим имот, находящ се в ***.