Определение № 734 от 12.06.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 734 гр. София, 12.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500416 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 – чл.

279 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 5161 от 25.03.2025 г., подадена по пощата на 24.03.2025 г. от В. Г. Г. и Г. К. Г., чрез адв. В. С. срещу разпореждане за разпределение на постъпила сума от 21.03.2025 г. постановено по изп. д. № 2019260400423 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 на КЧСИ, район на действие Софийски окръжен съд.

Жалбоподателите /длъжници/ – В. Г. Г. и Г. К. Г. възразяват срещу посочения размер на дълга, а именно отразената сума в размер на 195 083.84 лв., като твърдят че са извършени редица вноски и плащания, които не са отразени при изчисление на размера на общия дълг. На следващо място твърдят, че самото изнасяне на публична продан на имота било незаконосъобразно и неправилно, тъй като записа на заповед въз основа на който са осъдени длъжниците се явява обезпечение на кредита, отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД на длъжника, като по договора за кредит длъжника е платил по-голямата част от задължението си. Възразяват срещу сумата, описана като задължение към държавата в размер на 296.00 лв., тъй като твърдят, че длъжниците нямат непогасени публични задължения. Също възразяват срещу сумата, описана като задължение към Община Ботевград в размер на 8.77 лв., тъй като не е уточнено за какъв период е описаното задължение. На последно място твърдят, че сумите описани като такси по изпълнението са недоказани и прекомерни, без да излагат конкретни доводи в тази насока. Предвид изложеното се иска съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно разпределението, обективирано в разпореждане за разпределение от 21.03.2025 г. по изп.д. № 2019260400423 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, и да бъдат извършени съответните корекции.

Взискателят по изпълнението – „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата като 1 недопустима, а ако съдът счете последната за допустима, по същество за неоснователна.

ЧСИ Владимир Цачев е представил писмено становище, в което излага съображения за недопустимост на подадената жалба, алтернативно за неоснователност.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възраженията, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Изпълнителното дело № 20148440400126 по описа на ЧСИ Стоян Якимов е образувано на 27.01.2014 г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу В.

Г. Г. и Г. К. Г., въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2013 г., издаден от СРС, 57 състав по гр.д. № 11483/2013 г. по силата на който Г. К. Г. и В. Г. Г. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 74 635 евро – главница въз основа на запис на заповед от 21.11.2007 г., ведно със законната лихва за периода от 15.03.2013 г. до изплащане на вземането и разноски.

В последствие посоченото изпълнително дело е било преместено на осн. чл. 427, ал. 2 ГПК за продължаване на изпълнителните действия, с оглед вписаните по предходното изпълнително дело възбрани върху два недвижими имота, находящи се в Община Ботевград и обуславящи компетентност на съдебен изпълнител, с район на действие Софийски окръжен съд.

След преместването му изпълнителното дело е било преобразувано под № 2019260400423 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 на КЧСИ, район на действие Софийски окръжен съд.

По посоченото изпълнително дело за удовлетворяване на вземанията на взискателя е била проведена публична продан по реда на чл. 494 ГПК за времето от 24.09.2024 г. до 24.10.2024 г., тъй като проведената първа продан в периода 21.02.2024-21.03.2024 г. е обявена от съдения изпълнител за нестанала, а от взискателя в срок е подадена молба за насрочване на нова продан. С посочената е изнесен на публична продан следния недвижим имот, собственост на длъжниците: ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл. София, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1849/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на поземления имот: гр. Ботевград , вилна зона „Чеканица“, площ: 859.00 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана. Начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план 72, квартал: 21, парцел I, при съседи имоти с идентификатор:

***; ***; ***;

Преди да бъде проведена публичната продан съдебният изпълнител е извършил опис на недвижимия имот, обективиран в протокол от 16.07.2019 г.

Изготвена е била и съдебно-техническа експертиза за оценка на недвижимия имот, предмет на проданта. Първата продан, която е обявена за нестанала с протокол от 22.03.2024 г. е била насрочена при начална цена на имота от 48 000.00 лв. След това е била обявена нова продан за процесния имот по реда на чл. 494 ГПК с начална цена на имота в размер на 43 200 лв. С Протокол за 2 обявяване на наддавателни предложения от 25.10.2024 г. за купувач на горепосочения недвижим имот е определен Ивелина Ивайлова Цветанова срещу цена от 43 201.00 лв., която е била надлежно изплатена от купувача по сметка на съдебния изпълнител, като имотът е бил възложен на купувача с постановление за възлагане от 11.11.2024 г.

С обжалваното разпореждането за разпределение, предявено на 21.03.2025 г., ЧСИ Владимир Цачев е разпределил получената от проданта сума, която е посочил в размер на 43 201.00 лв., по следния начин:

В първи ред в т. I, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, са поставени вземанията за разноски по принудителното изпълнение за извършената публична продан, за които е посочено, че възлизат в общ размер на сумата от 1 689.30 лв., както следва: в т. 1.1. са разноските по изпълнението в общ размер на 1 332.50 лв., включващи 742.50 лв. – платена такса за опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ; 550.00 лв.

– платена такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ; 40.00 лв. – платени авансови такси, предвидени да се преведат в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД. в т. 2. 2. са включени такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 356.80 лв., от които такса по т. 3/2 бр. / - в размер на общо 12 лв.; такси по т. 4/16 бр. / - в размер на общо 192.00 лв.; по т. 5/3 бр. / - в размер на общо 72.00 лв.; по т. 13/1 бр. / - в размер на 36.00 лв.; по т. 31/пощенски разходи / - в размер на 44.80 лв., предвидени да се преведат по сметка на ЧСИ.

Във втори ред в т. II, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, в полза на Община Ботевград, са поставени вземания за местен данък за продадения имот, както и такси за битови отпадъци, съгласно Удостоверение с вх. № 4271/10.03.2025 г. общо в размер на 20.77 лв., както следва: данък недвижим имот 4.51 лв., такса битови отпадъци - 4.26 лв. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за погасяване на посоченото вземане) в размер на 12.00 лв. с ДДС.

Посочено е, че по чл. 136, ал. 1, т. 3., т. 4 и т. 5 няма вземания.

С привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 , в полза на НАП, са поставени вземания за неплатени публични задължения, както и вземане за пропорционална такса в по т. 26 от ТТРЗЧСИ общо в размер на 331.52 лв., от които 296.00 лв. за неплатени публични задължения, в полза на НАП и 35.52 лв. пропорционална такса към ЧСИ.

След погасяване на вземанията които се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване ЧСИ е посочил, че е останала сума в размер на 41 159.41 лв., върху която се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 2184.48 лв. с вкл. ДДС, от която е приспаднал сумата в размер на 742.50 лв. и приел, че дължима към ЧСИ е сумата в размер на 1 441.98 лв.

Посочил е, че след погасяване на всички тези вземания за удовлетворяване на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е останала сума в размер на 39 717.43 лв.

Съгласно чл. 463, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден, като съгласно ал. 2 на същата 3 разпоредба ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

Целта на предявяване на изготвеното разпределение е заинтересованите от него лица да се запознаят със същото, за да могат да го обжалват, ако счетат, че то накърнява правата им. При това положение предявяването е от значение за упражняване правото на жалба от страните в рамките на срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, започващ да тече от предявяването, когато те са били редовно призовани за него, а в случай, че не са били надлежно уведомени, срокът за тях не е започнал да тече и подадената жалба против разпределението не би била просрочена.

В настоящия случай длъжниците - жалбоподатели са били редовно уведомени за това, че на 21.03.2025 г. ще бъде извършено предявяване на изготвеното разпределение, видно от двете съобщения за предявяване на разпределение, съответно получени на 14.03.2025 г. и на 06.03.2025 г. /л. 220221 от изпълнителното дело/.

Длъжникът В. Г. Г. е получила протокола за разпределение на 21.03.2025 г., видно от съставения за целта протокол от ЧСИ.

Съгласно чл. 462, ал. 2 ГПК жалбата срещу разпределението се подава в тридневен срок от деня на предявяването му.

Частната жалба е подадена на 24.03.2025 г. /видно от пощенското клеймо – л. 8 от настоящото дело/, т.е. в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, който е 3-дневен.

Следователно частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба, настоящият състав намира следното:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им.

С ТР № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС е очертан кръгът от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК като незаконосъобразно, а именно 1) неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК.

Първото от въведените в жалбата възражения, а именно срещу размера на дълга, посочен в обжалваното разпределение като сумата от 195 083.84 лв., 4 съдът намира че не може да разгледа в настоящото производство. Това е така тъй като с посоченото по-горе ТР № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС е очертан изчерпателно кръгът от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК, като сторено от жалбоподателя възражение за размера на дълга не попада сред тези въпроси.

Още повече жалбоподателите са посочили бланкетно, че били налице множество погасявания и плащания, които не били съобразени от съдебния изпълнител, като нито са посочени конкретния плащания, нито са представени доказателства в подкрепа на твърденията им.

На следващо място по възраженията срещу проведената публична продан и въпросите свързани с възлагането на имота, предмет на публичната продан, могат и са били предмет на производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК, видно от приложените към настоящото производство в.гр.д. № 306/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд и в.гр.д. № 46/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд. Въвеждането им отново в настоящото производство е недопустимо и съдът не дължи произнасяне по тези възражения.

Съгласно правната теория и съдебната практика („Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес“, ИК „Труд и право“, 2023г., стр. 479, както и т. 1 от Тълкувателно решение № 2/22.11.2022г. по т.д. 2/2021г., ОСГТК на ВКС), в производството по чл. 463 от ГПК съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, като преценява единствено, дали осребрената или събрана от съответния изпълнителен способ сума е правилно разпределена между взискателите, присъединени до този момент, поради което не може да съобразява други обстоятелства, свързани със спорове между длъжника и кредитора. Атакуваната неправилност на разпределението може да се изразява само в нарушение на правилата за привилегиите и реда за удовлетворяването им, в неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД, в неправилно прилагане на чл.