Решение № 16322 от 19.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39043/2025
- Вид
- Решение № 16322
- Подписан
- 19.08.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.155 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16322 гр. С., 19.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110139043 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ гр.С.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първо гражданско отделение, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Деница Цветкова при участието на секретаря Десислава Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№39043 по описа на съда за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
„Т.С.”ЕАД е предявила против О. О. И., Й. О. И. и А. О. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3469,19 лева, главница представляваща стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2022 до 30.04.2024, сумата от 535,81 1 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2023 до 21.05.2025, сума за дялово разпределение в размер от 49,55 лева за периода от м.05.2022 до м.04.2024, и сумата от 11,42 лева – лихва за периода от 16.07.2022 до 21.05.2025, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, в условията на разделна отговорност, при следните квоти:
1. О. О. И. - 1/3, а именно:сумата от 1156,40 лева главница, представляваща стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., 178,60 лева-лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 21.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер от 16,51 лева за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 4,09 лева – лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
2. Й. О. И. - 1/3, а именно: сумата от 1156,40 лева главница, представляваща стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., 178,60 лева-лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 21.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер от 16,51 лева за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 4,09 лева – лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
3. А. О. И. - 1/3, а именно: сумата от 1156,40 лева главница, представляваща стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., 178,60 лева-лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 21.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер от 16,51 лева за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 4,09 лева – лихва за 1 забава за периода от 16.07.2022 г. до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни отношения, по силата на които им е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответниците се явяват неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължат и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците О. О. И., Й. О. И. и А. О. И. оспорват предявените искове. Оспорват, че са собственици, съответно вещни 2 ползватели на процесния имот. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия. Не оспорват количеството и стойността на доставената топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за дарение от 26.11.1999, обективиран в нотариален акт №168, том 1, рег. №2226, дело №163 от 1999 О. Й. И. и К. А. И. са дарили на А. О. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно:мезонет №3,/преустроени апартамент №3 и №10/, находящ се в гр.С., жк. „М.3, блок 310, вх.2, на 1-ви етаж, като О. И. и К. И. са си запазили пожизнено безвъзмездно вещно право на ползване на целия недвижим имот.
С молба –декларация от 30.11.1999 А. И. е поискал да му бъде открита партида на негово име за имот с адрес:гр.С., жк. „М.3, бл.310, вх.2, ет.1, ап.3.
По делото е представен акт за разпределение на кубатурата.
По делото е представен акт за узаконяване №27 от 5.11.1999 на преустройство на две гарсониери една над друга на 1ви и 2-ри етажи-ап.№3 и ап.№10 в апартамент –мезонет на основание чл.162 от ЗТСУ.
По силата на договор №Д-0-67/03.06.2020 „Т.С.”ЕАД е възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост /СЕС/ или в сграда с повече от един клиент в гр.С..|
Видно от протокол от 1.08.2002 ОС на ЕС, с адрес:гр.С., жк. „М., бл.310, вх.2, е взело решение да се сключи договор за услугата „Топлинно счетоводство” с „Т.С.”ЕООД. Договорът е сключен на 18.09.2002.
По делото са представени Общи фактури от 31.07.2023 и 31.07.2024, издадени от „Т.С.”ЕАД с получател А. О. И..
По делото са представени и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.”ЕАД на клиентив гр. С..
Съгласно заключението на СТЕ всички радиатори в процесния апартамент са демнотирани.За процесния апартамент е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация.Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация се определя пропорционално на отопляемия обем на имотите по 3 проект.Отопляемият обем по проект е 240 куб.м.За процесния период е начислявана топлинна енергия за подгряване на топла вода за БГВ, определена по отчет на един водомер и изчислена съгласно т.5.2 от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.Съгласно заключението на СТЕ стойността на топлинната енергия за процесния период м.05.2022 до м.04.2024 възлиза на сумата от 3458.84 лева /1768.47 евро/.
Съгласно заключението на ССЕ стойността на дялово разпределение е в размер от 25.34 евро.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 е въведено понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на топлинната енергия.
По силата на Договор за дарение от 26.11.1999, обективиран в нотариален акт №168, том 1, рег. №2226, дело №163 от 1999 О. Й. И. и К. А. И. са дарили на А. О. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно:мезонет №3,/преустроени апартамент №3 и №10/, находящ се в гр.С., жк. „М.3, блок 310, вх.2, на 1-ви етаж, като О. И. и К. И. са си запазили пожизнено безвъзмездно вещно право на ползване на целия недвижим имот.
С оглед на което ответникът А. О. И. се легитимира като собственик на процесния имот на основание дарение.
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права- право на собственост, съответно ограничено вещно право на ползване.
В случаите когато има учредено вещно право на ползване потребител се 4 явява вещният ползвател, а не собственика. Съгласно чл.57 от ЗС ползувателят е длъжен да плаща разноските ,свързани с ползуването.
Съгласно чл.59 от ЗС правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.
Видно от справката по делото К. А. И. е починала.
Въз основа на искане на ищеца е извършена служебна справка, от която се установява, че О. Й. И. също е починал.
С оглед на което съдът намира, че след като К. И. и О. И. са починали е погасено вещното право на ползване върху имота.
Предвид изложеното единствен потребител на топлинна енергия се явява собственика на имота, а именно: ответника А. О. И..
Доколкото останалите ответници О. О. И. и Й. О. И. нямат вещни права върху имота, същите не са потребители на топлинна енергия и не са в договорни отношения с ищеца.
Предвид изложеното претенциите спрямо ответниците О. О. И. и Й. О. И. следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на ответника А. О. И.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът А. И. да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че е доказано начисленото количество топлинната енергия. Съгласно заключението на СТЕ всички радиатори в процесния апартамент са демонтирани.За процесния апартамент е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация.Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация 5 се определя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.Отопляемият обем по проект е 240 куб.м.За процесния период е начислявана топлинна енергия за подгряване на топла вода за БГВ, определена по отчет на един водомер и изчислена съгласно т.5.2 от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че стойността на топлинната енергия за процесния период м.05.2022 до м.04.2024 възлиза на сумата от 3458.84 лева /1768.47 евро/.
Основателността на претенцията спрямо ответника А. О. И. обуславя произнасяне на съда по възражението за давност.Исковата молба е подадена на 01.07.2025, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 01.07.2022.Вземането за м.06.2022 е станало изискуемо на 15.08.2022, с оглед на което не е погасено по давност.Вземането за м.05.2022 е станало изискуемо на 15.07.2022, с оглед на което не е погасено по давност. Погасено по давност е вземането за м.04.2022, което е станало изискуемо на 15.06.2022.
Но предмет на делото са вземанията за периода от м.05.2022 до м.04.2024 и същите не са погасени по давност.
С оглед на което съдът намира, че стойността на топлинната енергия за процесния период м.05.2022 до м.04.2024 възлиза на сумата от 3458.84 лева /1768.47 евро/.
Ответникът А. О. И. в качеството на собственик е единствен потребител на топлинна енергия и следва да отговаря за целия размер на задълженията за топлинна енергия.
Но доколкото ищецът претендира спрямо ответника А. О. И. 1/3 от главницата, то претенцията е основателна за 1/3 от сумата 3458.84 лева /1768.47 евро/ или за сумата от 1152.94 лева /589.48 евро/.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 1152.94 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1156.39 лева.
По отношение на лихвите за забава
Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 27.06.2016г. клиентите са длъжни 6 да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
Лихвите за забава върху главница от 3458.84 лева възлизат в размер на 534.21 лева /273.13 евро/, като 1/3 част от 534.21 лева възлиза на сумата от 178.07 лева.
С оглед на което искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 178.07 лева /91.04 евро/ и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 178.61 лева /91.32 евро/.