Определение № 193 от 09.03.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Шумен, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500059 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 10198 от 23.12.2025г., депозирана от М.

Д. М. с ЕГН **********, чрез адв. П. Й. Н. от ВАК срещу определение № 996/24.11.2025г., по гр. д. № 20253620100280 по описа на РС – Нови пазар, с което на осн. чл. 248 от ГПК, е изменено решение № 237/10.08.2025г. по същото дело, в частта за разноските и е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. Й. Н. от ВАК на осн. чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА. В жалбата се излага, че първоинстанционния съд неправилно е отменил присъдените с решението разноски, доколкото съгл. чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като по силата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА – адвокатското възнаграждение следвало да се присъди на конкретния адвокат. Сочи, че в случая са налице всички предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като има сключен договор за оказана безплатна правна помощ и съдействие, в който изрично е записано, че адвокатът поема задължението да оказва правна помощ по см. на чл. 38, ал. 1 от ГПК, договорът е представен по делото, направено е своевременно искане за присъждане на разноски, в рамките на преклузивните срокове по ГПК и страната има право на такива разноски, с оглед изхода на делото и същите са в минимален размер, съгласно Наредбата. От наличните по делото справки, се е установило, че ищцата М. М. е материално затруднено лице – същата разполага с ½ ид. ч. от недвижим имот, МПС .. произведено 1998г., няма наличност по банковите си сметки и има дете, което издържа. Същата е потребител по потребителски кредити, с оглед материално затрудненото си положение и в случай, че можеше да реализира доходи от имуществото си, не би и се налагало да тегли бързи кредити, при връщането на които да заплаща и неустойки и други разходи, като големия брой кредити 1 всъщност бил причината по сметката и в „ Банка ДСК“ АД да се установи годишен оборот от 21 808 73 лева. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди сторените по делото разноски.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Излага, че не е налице основание за отмяна на определението в претендирания от жалбоподателя смисъл, защото същото било съобразено с актуалната съдебна практика и събраните по делото доказателства. Поисканите разноски на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА подлежали на отхвърляне на две отделни основания – лицето не е материално затруднено, а поведението му попада в дефиницията на злоупотребата с право. Сочи, че се е опровергало качеството на ищцата, като материално затруднено лице и същата е следвало да заплати адвокатското възнаграждение на своя процесуален представител, както и, че ищцата е завела две отделни производства, по идентични договори, по идентични обстоятелства, доказателствени искания и петитуми, процесното и гр.д. № 1073/2025г. по описа на РС – Нови пазар.

Позовава се на практика на съдилищата, които масово съблюдават за спазване на принципа на чл. 3 от ГПК, като противодействат на така извършената злоупотреба, редуцирайки или оставяйки без уважение исканията за присъждане на разноски. В условията на евентуалност, ако съда приеме, че на ищцата й се дължат разноски, моли съда да има предвид промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г., според което, размерите на адвокатските възнаграждения в Наредбата за адвокатските възнаграждения, няма обвързващ за съда характер, а може да служи само, като ориентир.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.

Д. М., ЕГН: **********, с адрес в град ..., улица „...“ № ..., срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:

207024290, седалище и адрес на управление: град..., бул. „...“ № ..., ет. №..., представлявано от Управителя Н. П. П., по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за присъждане на сумата от 3 548,42 лева, представляваща подлежаща на връщане, като платена при начална липса на основание неустойка по нищожен Договор за потребителски кредит №... от 04.11.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на молбата до окончателно плащане на задължението.

С решение № 237 от 10.08.2025г. по гр.д. № 20253620100280 по описа на РС – Нови пазар, съдът е уважил иска изцяло и е осъдил „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: 207024290, седалище и адрес на управление: град ..., бул. „...“ № ..., ет. № ..., представлявано от Управителя Н. П. П., да заплати на М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес в град ..., улица „...“ № ... сумата от 3 548,42 лева, представляваща подлежаща на връщане като платена при начална липса на основание неустойка по нищожен Договор за потребителски кредит №... от 2

04.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 12.03.2025 г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Със същото решение е осъдил ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: 207024290, седалище и адрес на управление: град .., бул. „...“ № .., ет. № ..., представлявано от Управителя Н. П. П., да заплати на М. Д. М., ЕГН: **********, сумата от 141,94 лева, представляваща сторени съдебни разноски за първата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и да заплати на адвокат П. Й. Н., сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено по реда на чл.38 от ЗАдв. процесуално представителство в производство пред първата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на ответника – адв. Х.

М. Г. от САК, е депозирал молба, с искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като съда отхвърли искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изложил е твърдения, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ, доколкото ищецът не бил материално затруднено лице. Направил е доказателствени искания в тази насока и е поискал от съда да отхвърли искането за присъждане на разноски, а в условията на евентуалност да намали съществено размерът им.

Ищцата по делото, чрез процесуалния си представител е депозирала отговор, в който са изложени доводи и съображения за неоснователност на искането. Посочил е, че възражението, че ищцата не е материално затруднено лице се е преклудирало с приключване на заседанието, в което процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и така заявеното в производството по чл. 248 от ГПК било несвоевременно. Изложил е, че са налице всички предпоставки за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗА и е помолил искането да бъде оставено без уважение, тъй като ищцата действително е материално затруднено лице.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, първоинстанционният съд е уважил молбата на ответника и на осн. чл. 248 от ГПК е изменил постановеното по делото решение, като е постановил, че оставя без уважение искането на ищцата да бъде осъдено ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление гр. ..., р-н „...“, бул. „...“ № ..., ет. № .. да бъде осъдено да заплати в полза на адв.

П. Й. Н., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА в размер на 800,00 лева за предоставена безплатна адвокатска помощ. За да остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, първоинстанционния съд е приел, че от извършените справки и наличните по делото данни се е установило, че ищцата не е материално затруднено лице. Посочил е, че ищцата през 2019 г. е придобила в СИО поземлен имот, ведно с жил. сграда, лятна кухня и селскостопански обект, месечният й облагаем доход включвал сумата от 300 лева от работодател „Овергаз Мрежи“ АД и сумата от около 1 400 лева от работодател „Херти“ АД, притежава автомобил марка ..., модел .., произведен 1998 год., както и мотоциклет ..., произведен през 1992 г., както и банкови сметки, като от тази в открита в „Банка ДСК“ АД се установило, че лицето разполага с наличност по една разплащателна сметка в размер на 25,18 лева при годишен оборот от 21 808,73 лева. Приел е, че от направените справки общият доход на семейството състоящо се от трима члена е приблизително около 3 000 лева 3 или около 1 000 лева за всеки от тях и предвид линията на бедност в България от 638 лева за 2025 г. е заключил, че имущественото състояние на ищцата позволява поемането на разноски под формата адвокатски хонорар, което обуславяло липсата на една от предпоставките за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА – отсъствието на материално затруднение у ищеца.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а именно: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 от ЗАдв.; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта по чл. 81 от ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. В случая, видно от представеното по делото пълномощно ищцата М. Д. М., ЕГН: ********** е упълномощила адв. П. Й. Н. от ВАК, който да изготви и депозира настоящата искова молба и осъществи процесуално представителство по делото, а в договора за правна защита и съдействие е прието, че адвокатът ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Производството по делото е приключило с постановяване на решение, с което предявения от ищцата срещу ответника иск е изцяло уважен. Поради което, на адв. П. Й. Н. от ВАК, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита на ищцата.

Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Договарянето начина на плащане е предмет на вътрешните отношения между страните по договора - представляван и представител, което обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.