Решение № 914 от 13.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Пловдив, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330202029 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: ** срещу Наказателно постановление № 25-3389-000076/19.03.2025 г., издадено от К.В.Р. – Началник сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди в предходно връчено му Наказателно постановление № 24-3389-000095/20.02.2024 г. да е отбелязано, че му остават 7 контролни точки. Поддържа поради това обстоятелство към момента на извършване на деянието от субективна страна да е действал с убеждението, че е правоспособен водач. Твърди още да е обжалвал заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ЗППАМ). Счита деянието да не е виновно извършено. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Д. А., с пълномощно по делото, като и двамата поддържат жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 2 от делото предлага на съда да приеме, че производството по издаване на наказателното постановление е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и 1 вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И. Г. А., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.03.2025 г., установено от приложената разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 31.03.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-3389-000248/18.12.2024 г., издадена от началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив, на жалбоподателя И. Г. А. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач; изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП заповедта, с която се прилагала принудителната административна мярка, се ползвала с предварително изпълнение.

Препис от заповедта бил връчен лично на жалбоподателя А. срещу разписка на 02.01.2025 г. На същата дата той върнал в сектор „Пътна полиция“ издаденото му СУМПС с № 285802133.

Жалбоподателят оспорил пред съда връчената му ЗППАМ № 24-3389000248/18.12.2024 г., както и поискал спиране на допуснатото й по силата на закона предварително изпълнение. По така подадената жалба било образувано адм. дело № 131/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С Определение № 661 от 20.01.2025 г. по същото дело било оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповедта № 24-3389-000248/18.12.2024 г., с която се прилагала принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Това определение не било обжалвано и влязло в сила на 29.01.2025 г.

Въпреки това на 28.02.2025 г. около 13:24 часа в гр. Пловдив, по ул.

„Златорог“ до № 8 в посока от запад към изток жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ** по времето на действие на 2 принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството му за управление на МПС. По същото време свид. К. И. Т. – старши полицай в 06 РУ при ОДМВР-Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение.

Жалбоподателят като водач на автомобила „Форд Фокус“ с рег. № ** по време на движение извършвал маневри с форсиране на двигателя, което привлякло вниманието на свид. Т.. Последният подал сигнал за спиране и след като А. спрял, полицейските служители пристъпили към извършването на проверка.

Жалбоподателят не носил в себе си издаденото му СУМПС, тъй като още на 02.01.2025 г. го бил върнал при връчването му на екземпляр от ЗППАМ № 243389-000248/18.12.2024 г. По време на проверката жалбоподателят съобщил на свид. Т. единния си граждански номер (ЕГН) и така полицейският служител извършил справка чрез работна станция за отдалечен достъп, т.нар. служебен таблет, при която установил, че СУМПС на жалбоподателя било отнето с приложена принудителна административна мярка за изземване поради загуба на всички контролни точки от водача и неизпълнение на задължението да бъде върнато свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Свидетелят Т. направил справка и с група „Оперативна дежурна част“ (ОДЧ), откъдето потвърдили, че СУМПС на жалбоподателя било иззето поради издадена ЗППАМ по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

На място и за така констатираното нарушение свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 3724713 срещу жалбоподателя А., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Актът бил предявен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише, както и разписката към него. Отказът бил удостоверен с подписа на друг свидетел – И.

Г. Бояджиев.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. К. И. Т.. От тях се установяват датата на извършената проверка – 28.02.2025 г. и повода за спирането на автомобила, управляван от жалбоподателя, като свидетелят пояснява, че водачът е извършвал маневри с форсиране на двигателя. Изяснява се още, че в хода на проверката контролните органи са поискали от водача - жалб. А., да представи свидетелството си за управление на МПС, което той да не е носил, но да е съобщил единния си граждански номер и по тази информация свидетелят да е извършил дистанционна справка в информационната система на МВР. Досежно резултата от тази справка установява се от показанията на свид. Т., че СУМПС на жалбоподателя е било отнето поради изчерпване на 3 всичките му контролни точки. От свидетелските показания се изяснява и че жалбоподателят е възразил, като е твърдял да е имал останали контролни точки, поради което проверката да е продължила с допълнителна справка с група „Оперативна дежурна част“, откъдето да се е потвърдило, че СУМПС на водача е иззето на основание отнемане на всичките му контролни точки.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Т.. В тях същият възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец. Доказва се и че свид. Т. има съхранен достатъчно подробен спомен от случилото се, като разказва за съставен и друг АУАН при същата проверка. Показанията са проверени с оглед тяхната достоверност и чрез съпоставката им с писмените доказателства, които са обективен източник на доказателствена информация.

От Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 243389-000248/18.12.2024 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив се установява, че спрямо жалбоподателя А. е постановена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач; изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Установява се още, че заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 02.01.2025 г.

От Определение № 661 от 20.01.2025 г. по адм. дело № 131/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив се изяснява, че е оставено без уважение искането на жалбоподателя А. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 24-3389-000248 от 18.12.2024 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив.

От писмо с вх. № 44474/17.04.2025 г. от Административен съд – Пловдив (лист 8 от делото) се установява, че Определение № 661 от 20.01.2025 г. по адм. дело № 131/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 29.01.2025 г.

От Решение № 3332 от 08.04.2025 г. по адм. дело № 131/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив (лист 9-11 от делото) се изяснява, че е отхвърлена жалбата на жалб. А. срещу ЗППАМ № 24-3389-000248 от 18.12.2024 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на 4

АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице.

Спазена е процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, като отказът на жалбоподателя да подпише акта и разписката към него е удостоверен с подписа на един свидетел, имената на когото са вписани в АУАН. Този свидетел е различен от полицейските служители, които са извършили проверката. По делото не се правят възражения срещу редовността на тази процедура. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят А. е извършил описаното в наказателното постановление нарушение. От обективна страна на 28.02.2025 г. около 13:24 часа в гр.

Пловдив, на ул. „Златорог“ до № 8 в посока от запад към изток жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № **, след като свидетелството му за управление на МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Датата на извършване на нарушението се установява по делото от показанията на свид. Т., който е очевидец. По несъмнен начин е доказано и авторството на деянието от страна на жалбоподателя А.. От защитата не се оспорва, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила към момента на проверката. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на нарушителя по управление на моторно превозно средство. За да е съставомерно деянието, от обективна страна то трябва да е осъществено при специфична обстановка, описана в някоя от различните хипотези по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.