Решение № 565 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200663 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. Л. срещу Наказателно постановление № 26-0460-000007 от 03.02.2026 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивната страна на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на материалния закон и по-конкретно липса на осъществен състав на административно нарушение от субективна страна. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно въззивната страна чрез процесуалния си представител адв. В. Ш. поддържа въззивната жалба. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна ВПД началник група „Охранителна полиция“ при 05 РУ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител в 1 проведеното открито съдебно заседание. До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна (гл. юрисконсулт К. Л. – А.) е представила писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 07.10.2025 г. е била прекратена регистрацията на лек автомобил „*2 ТМ, собственост на А. И. Л., поради постъпило в ОДМВР – Варна уведомление от Гаранционен фонд за липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

На 15.12.2025 г. в 10,10 часа в гр. Варна, на бул. „К. Б. І“, до номер 127, в посока града, автомобилът бил управляван от жалбоподателя А. И. Л.. По същото време и на същото място се намирал и св. Д. И. Д., полицай в 05 РУ – Варна, който извършил проверка на автомобила и на неговия водач.

При извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 07.10.2025 г.

На жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр.

1 ЗДвП – за управление на МПС, което не е регистрирано. АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като същият посочил, че няма възражения.

На същата дата в 11,11 часа регистрацията на автомобила била служебно възстановена след постъпило друго уведомление от Гаранционен фонд за наличие на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По случая е била сезирана Районна прокуратура – Варна. Поради това, че била образувана прокурорска преписка, началникът на 05 РУ – Варна прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН.

На 28.01.2026 г. е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство от наблюдаващия преписката прокурор.

На 03.02.2026 г. началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно постановление.

2

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. Д. И. Д., и писмени доказателства: постановление на РП – Варна; застрахователна полица; справка за нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи.

Свидетелските показания на св. Д. И. Д. следва да бъдат кредитирани като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът намира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено въз основа на издаден отказ на РП – Варна да се образува досъдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Посочената разпоредба е приложима и в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, тъй като последиците са същите. Следователно издаденото наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

3

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 о т Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка, като изрично в ал. 2 е предвидено задължение за прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика на ПС, посочен в регистъра.

При анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.

От субективна страна нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.

За да се установи субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено 4 ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

11 КЗ.

По делото не са представени доказателства, че собственикът на автомобила е уведомен за прекратяване на регистрацията съгласно изискванията на чл. 18, ал. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Горното е необходимо условие, за да може съдът да събере и направи анализ на доказателствата и да прецени евентуалното наличие на вина на лицето, което е управлявало автомобила.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали жалбоподателят да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

Не се доказа и узнаването по друг начин за служебното прекратяване на регистрацията - не само по реда на чл. 18, ал. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага (в този смисъл Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, постановено по т.д. № 3/2022 г.)

Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.140, ал.

5

1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно. В този смисъл са Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.

№ 1826/2020 г.; Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г.; Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г.; Решение № 1526 от 19.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1520/2019 г. и Решение № 1375 от 4.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1344/2019 г.

Предвид горното, съдът намира, че в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на А. И. Л. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лв. или 255,65 евро съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че платеното възнаграждение не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.