Решение № 152 от 29.03.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Враца, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 1164/24.01.2024г. от „Мъни плюс Корп“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“) с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б. Я. Я., чрез пълномощника му адв.И. Л. от САК с адрес за съобщения и ***, срещу Решение №753/13.12.2023г., постановено по гр. д. № 2009/2023г. по описа на PC - Враца.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност, необоснованост на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Иска се отмяна на Решение №753/13.12.2023г., постановено гр.д. № 2009/2023г. по описа на PC - Враца, с което е отхвърлен предявения от ищеца „Мъни плюс корп“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“) с ЕИК ***, срещу М. В. Б. с ЕГН ********** и адрес ***, установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата 23,92 лева – главница, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № *** от 25.06.2019 г., сключен между „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) с ЕИК ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 759 от 07.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1375/2023 г. на Врачански районен 1 съд.

Твърди, че в мотивите на решението си, първоинстанционния съд неправилно е приел, че плащането на дълга на М. Б. към „А1 България” ЕАД по Договор за продажба на изплащане № ***/25.06.2019г. е извършено след изтичане на срока на действие на Договора за поръчителство от 07.11.2014г. и анексите му.

Договорът за поръчителство между „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД и „А1 България” ЕАД на 07.11.2014г. е валиден и сключен в писмена форма, съгласно изискването на чл.138,ал.1 от ЗЗД, подписан от страните и обезпечаващ процесното вземане. Предметът на договора за поръчителство от 07.11.2014г. е гарантиране от страна на поръчителя “Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД вземанията на “А1 България”ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане (съгласно раздел II, т.1, стр.З от Договора за поръчителство).

С подписването на договор за продажба на изплащане с “А1 България”ЕАД купувачът се задължил да заплати първоначална вноска при предаването на вещта, а всяка следваща месечна вноска - в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по Договора за услуги. Вземанията, които “А1 България”ЕАД, в качеството си на продавач по договора за продажба на изплащане, има към купувача по договора, могат да бъдат обезпечени чрез Договор за поръчителство от трета страна според раздел III, т.9.1.2. В сключения Договор за продажба на изплащане №***/25.06.2019г. между „А1 България”ЕАД и ответника е индивидуализиран размера на месечните му погасителни вноски, чието изпълнение е обезпечено с Договора за поръчителство и същия е предхождан от действия на абоната за първоначално кредитно оценяване.

Въззивника твърди, че въз основа на изготвена кредитна оценка от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД и одобрение на потребителя, ищецът в качеството си на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014г. е обезпечил задължението на М.

В. Б. към продавача.

На второ място прави оплакване във въззивната жалба, че първоинстанционния съд приел, че липсват доказателства, че на 03.11.2021г. задълженията на ответника на стойност 23,92 лв. към „А1 България” ЕАД по Договора за продажба на изплащанеса били действително платени от ищцовото дружество.

Въззивника твърди,че представил и е приет като доказателството по делото Приемопредавателен протокол № 356/13.12.2021 г., с който „А1 България” ЕАД изпълнил задължението си за изпращане за справка на осн. т.2.2.3. от Договора за поръчителство сключен между „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД и „А1 България” ЕАД, която съдържа списък на абонатите и размера на просрочените вземания, а ответникът фигурира на стр.1 от горецитирания протокол.

По делото е приложен и приемо-предавателен Протокол № 368/16.11.2021г., който съдържа справка относно заплатените от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД суми, по договора от 07.11.2014г. за гарантиране на поръчителство на вземанията на „А1 2

България”ЕАД, в това число и от ответника М. В. Б., фигуриращ на стр.1 от цитирания протокол.

Представено е Уведомление по т.2.2.6 от Договора за поръчителство от ищеца до ответника, в качеството му на поръчител на М. В. Б., за прехвърляне на просрочено задължение по Договор за продажба на изплащане №***/25.06.2019г. в размер на 23,92 лв. от „А1 България“ ЕАД на “Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД по силата на договора за поръчителство.

В тази връзка мотивите на съда са неоснователни и неправилни.

Въззивника счита, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства ищеца да е уведомил ответника за изпълнението, т.е. плащането на остатъка от 23,92 лв. към „А1 България“ ЕАД.

Твърди, че уведомлението е изпратено чрез Български пощи, като обикновена пощенска пратка на адреса на ответника, без обратна разписка, поради което няма информация дали е получена от ответника. Счита, че поръчителят е положил необходимите усилия да уведоми длъжника, на основание чл.143 от ЗЗД. Но дори да се приеме, че уведомлението не е достигнало до знанието на ответника, длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.

При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.

На следващо място въззивника посочва, че съдът неправилно приел в мотивите си, че не са ангажирани доказателства за изпълнението на уговорената скоринг процедура по отношение на процесната сделка, не е представена фактура, въз основа на която се търси плащане и не са представени доказателства за настъпването на твърдяната предсрочна изискуемост на процесното задължение.

Твърди, че договорът за продажба на изплащане № *** сключен между „А1 България” ЕАД и М. В. Б. на 25.06.2019 г., съгласно т.12.3 от него при незаплащане в срок на две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми дължими до края на срока на договора стават предсрочно изискуеми, считано от датата на издаване на фактурата и заплащането им в посочения в нея срок. В случая ответника през м.февруари 2021г. изпаднал в забава с преустановяване на плащането по процесния договор, поради което задължението възникнало въз основа на процесния Договор за продажба на изплащане № ***/25.06.2019г., който попада в обхвата на действие на Договора за поръчителство от 07.11.2014г. и анексите към него.

На последно място във възивната жалба се правят оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доклада на делото.

С Решение № 753/13.12.2023г. съдът приел, че ищецът не е доказал, чрез допустимите от закона средства извършването на кредитна оценка и одобряване от ищеца за сключване 3 на процесния договор за продажба с потребителя М. В. Б., поради което исковата претенция на ищеца е отхвърлена. Тези факти не били възлагани в тежест на ищеца с изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК, обективиран в Определение № 1651/18.10.2023 г. по гр.д. № 2009/2023 г., който е приет за окончателен в съдебно заседание.

По този начин съдът извел правни изводи при допускане на съществени процесуални нарушения, при изготвяне на непълен и неточен доклад по делото, което е от съществено значение за изясняване на предмета на делото и обективно решаване на спора. Цитира съдебна практика.

Моли въззивния съд да отмени изцяло Решение №753/13.12.2023г., постановено гр. дело № 2009/2023г. по описа на PC - Враца, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск и да му присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна, ако се представлява от такъв в настоящата инстанция.

В съдебно заседание, дружеството-въззивник редовно призовано, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от „Мъни плюс Корп“ ЕАД, с която не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие. Поддържа подадената въззивна жалба и претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна М. В. Б. редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от М. В. Б. с искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Враца е бил сезиран със заявление на „Мъни плюс корп“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“) с ЕИК ***, ***, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против М. В. Б. с ЕГН ********** и адрес *** и „Фонд за гарантиране на задълженията на физическите лица“ 4

ЕООД, ЕИК 204569830със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Люлин, бл.619, вх.А, ет.4, ап.24, които солидарно да заплатят на заявителя/кредитор/ сумата 23,92 лева – главница, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № *** от 25.06.2019 г., сключен между „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) с ЕИК *** и ответника М. Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 05.06.2023 г. и сумата 3,82 лева – мораторна лихва върху главното задължение от 03.11.2021 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена заповед № 759 от 07.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1375/2023 г. на Врачански районен съд.

Заповедта по чл.410 от ГПК по отношение на солидарния длъжник „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е влязла в законна сила, видно от доказателствата по заповедното производство. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника М. Б., който в срока по чл. 414 от ГПК подал възражение срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което е инициирано исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

Предявен е установителен иск от „Мъни плюс корп“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“) с ЕИК ***, *** срещу М. В. Б. с ЕГН ********** и адрес ***, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.

146, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 23,92 лева – главница, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № *** от 25.06.2019 г., сключен между „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) с ЕИК *** и ответника М. Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 05.06.2023 г. и сумата 3,82 лева – мораторна лихва върху главното задължение от 03.11.2021 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена заповед № 759 от 07.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1375/2023 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски.