Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 502 от 12.04.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4856/2022
Вид
Решение № 502
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
Вера Светославова Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Плевен, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20224430104856 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрк.И. Н., против Ц. Д. П., ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че между *** - като кредитодател и отв. Ц. Д. П. - като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №2365070/29,07,2016 г., при ОУ, неразделна част от договора, за сумата от 10 000,00 лева главница, лихвен процент от 14,99 % годишно – фиксиран. Твърди се, че общата дължимата сума, която ответникът-кредитополучател се е задължил да върне, е в размер на 15661,80 лева, на 60 анюитентни месечни вноски, всяка от 261,03 лева, като падежът на първата вноска е 01,08,2016 г. Посочва се, че таксата за разглеждане на кредита е 350,00 лева, а застрахователната премия – 697,38 лева, и е прието между страните, че чистата стойност на кредита е 11 047,38 лева. Твърди се, че между заемодателя *** и ищеца в настоящето производство, е сключен Индивидуален договор за цесия от 23,06,2020 г. към рамков договор за цесия от 02,11,2018 г., ведно с Приложение №1, въз основа на които в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит. Твърди се, че въз основа на рамковия договор за цесия, ищецът се е задължил да изпраща уведомления до длъжниците за станалата цесия, като се твърди, че до отв.П. е изпратено уведомление от 07,07,2020 г. Моли съда да връчи уведомлението за станалата цесия с преписите от ИМ и приложенията й. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№4822/2021 г. на ПлРС, издадена е ЗИ, срещу която длъжникът е възразил. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 4585,73 лева главница за периода 01,12,2019 г. – 1

01,07,2021 г., 351,49 лева възнаградителна лихва за периода 01,12,2019 г. – 23,06,2020 г., 376,44 лева обезщетение за забава за периода 02,12,2019 г. – 23,07,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23,07,2021 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски. В ИМ е направено особено искане – за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че са налице процесуалните предпоставки за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з., за което е редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№4822/2021 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника Ц. Д. П., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.50 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно заседание по делото /съобщение на л.54 от делото/. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 22,12,2022 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства /договор за кредит №2365070 от 29,07,2016 г., сключен между ответника и *** и ОУ към него, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02,11,2018 г. между *** и ищеца, индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23,06,2020 г. между *** и ищеца, Приложение №1 към него от 23,06,2020 г., уведомително писмо за прехвърляне на вземания от 03,07,2020 г., потвърждение за извършената цесия, заключение по СИЕ/.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер 177,16 лева за платена държавна такса, 150,00 лева за депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на 2 спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 106,27 лева за държавна такса и 50,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ч е Ц. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4585,73 лева главница за периода 01,12,2019 г. – 01,07,2021 г., 351,49 лева възнаградителна лихва за периода 01,12,2019 г. – 23,06,2020 г., 376,44 лева обезщетение за забава за периода 02,12,2019 г. – 23,07,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23,07,2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4822/2021 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Ц. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в исковото производство в размер на 177,16 лева за платена държавна такса, 150,00 лева за депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в заповедното производство в размер на 106,27 лева за държавна такса и 50,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3