Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2949 от 22.12.2020, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 549/2020
Вид
Решение № 2949
Подписан
22.12.2020
В сила
22.12.2020
Състав
Александър Трионджиев, Илияна Стоилова, Петър Пандев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2949 гр. Благоевград , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Илияна Стоилова

Петър Пандев

Александър Трионджиев

Здравка Янева

Ивайло Альошев Филипов (ОП-Благоевград) като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201200600549 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 4609/12.06.2020 г., постановена по НОХД № 302/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград подсъдимият П. С. К., с ЕГН **********, е признат за виновен това, че на 14.01.2020 г. е отнел чужди движими вещи, а именно: лек автомобил марка и модел „*********“, с рег. ********* на стойност 2150 лева, ведно с намиращ се в багажника на автомобила въздушен филтър за камион „*********“, на стойност 200 лева и намиращ се в купето на автомобила мобилен телефон марка „*********“, *********, на стойност 20 лева, всичко на обща стойност 2370 лева, собственост на В. А. Д., като отнемането е станало от владението на С. С. Д., без да е дадено негово съгласие, а у подсъдимия е съществувало намерение противозаконно да присвои вещите, като деянието е извършено при условията на повторност в немаловажни случаи - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 и т. 12, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. С оглед на горното на подсъдимото лице е определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът е намалил така определеното наказание с една трета и е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца.

На основание чл. 68, ал.1 от НК първостепенният съдебен състав е привел в 1 изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, наложено на същия подсъдим с Определение № 7602/15.08.2019 г. по НОХД № 1482/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 15.08.2019 г.

Подсъдимият е осъден да заплатки и сторените в хода на съдебното производство разноски.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК – „съкратено съдебно следствие в производство пред първа инстанция“ и по конкретно по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от адвокат Б., защитник на подсъдимия П. С. К.. В жалбата на първо място са изложени подробни съображения за това, че размерът на наложеното наказание е несъразмерно тежък, понеже не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. В тази връзка се сочи, че по делото са налице голям брой смекчаващи отговорността обстоятелства, а отегчаващи такива липсват.

Настоява се наказанието да бъде определено в размер на една година „лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а от НК същото да бъде намалено с една трета или на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца.

На следващо място са изложени подробни съображения, според които първостепенният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. В тази връзка се застъпва тезата, че след като наказанието, наложено с Определение № 7602/15.08.2019 г. по НОХД № 1482/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград впоследствие е било групирано с друго наказание, наложено с присъда от 24.02.2020 г., постановена по НОХД № 1162/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, то е невъзможно същото да бъде приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като според жалбоподателя „включените в съвкупността отделни наказания губят самостоятелното си значение“.

Настоява се присъдата да бъде изменена, като размерът на наложеното на подсъдимия наказание се намали и да бъде отменено приложението на чл. 68, ал. 1 от НК.

В срок не е подадено възражение от Районна прокуратура – Благоевград.

По време на съдебното производство пред въззивния съд не е събран нов доказателствен материал по инициатива на страните или служебно от съда.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата заявява, че счита жалбата на неоснователна. Моли оспорената присъда да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Б. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба. Настоява наложеното наказание да бъде намалено, а така също присъдата да бъде 2 отменена в частта, с която е приложен чл. 68, ал. 1 от НК.

Подсъдимият заявява, че няма какво да допълни към казаното от неговия защитник. В последната си дума изразява съжаление за стореното и моли да му бъде намалено наказанието.

Относно фактическата обстановка

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, първоинстанционният съд може да откаже да уважи искане на подсъдимия по чл. 370, ал. 1, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК за съкратено съдебно следствие, но само при липса на визираните в Глава двадесет и седма от НПК условия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, което да се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Според същото тълкувателно решение разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието, направено от подсъдимия. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които факти са признати от подсъдимото лице. При инстанционна проверката на присъда, постановена след надлежно проведена процедура по чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид изложеното по-горе, съобразявайки направеното на основание чл. 371, т. 2 от НПК от подсъдимия пред първостепенни съд признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и запознавайки се със събраните доказателства и доказателствени средства в хода на досъдебната фаза на процеса, Окръжен съд – Благоевград приема, че установената фактическа обстановка по делото е тази, която е установил и Районен съд – Благоевград, а именно:

Подсъдимият П. С. К. е роден на ********* г. в *********, с постоянен и настоящ адрес: с. *********, ********* образование, *, с ЕГН **********.

Към 14.01.2020 г. В. А. Д. притежавала лек автомобил марка и модел „*********“, с рег. ********* като превозното средство понякога се ползвал от нейния съпруг С. С. Д..

На 11.01.2020 г. подсъдимият К. отишъл на гости при сестра си М. С. К.а, живуща в с*********. След като останал при нея няколко дни, на 14.01.2020 г. в 14:10 часа се качил на влак, пътуващ в посока от с. * за гр. *, за да посети майка си И. Д. К.а. Около 16:00 часа на същия ден К. слязъл от влака на гарата в гр. * и тръгнал към дома на негов приятел. Докато вървял по ул. „*“, срещу заведение „*“ подсъдимият видял паркиран лек автомобил марка и модел „*********“, с рег. ********* сив на цвят. В купето на автомобила, пред скоростния лост, бил оставен мобилен телефон марка „*********“, *********, на стойност 20 лева, 3 собственост на В. Д.. В багажника на автомобила се намирал въздушен филтър за камион „*********“ на стойност 200 лева, също собственост на В. Д.. Самият лек автомобил бил паркиран около 13:30 часа на улицата от свидетеля С. Д. – съпруг на В. Д.. Когато подсъдимият забелязал автомобила, С. Д. бил оставил контактния ключ от него на стартера и се намирал на известно разстояние, тъй като ремонтирал друг товарен автомобил, но през цялото време имал видимост към леката кола.

Забелязвайки паркираното моторното превозно средство - „*********“, с рег.

********* с поставен контактен ключ на стартера, подсъдимият постоял около десет минути близо до него, за да провери дали собственикът му няма да дойде. Тъй като никой не се появил, около 16:10 часа П. К. отворил вратата на колата, качил се на шофьорското място, запалил двигателя и потеглил по улица „*“ в посока към с. Черниче. В същото време, ремонтирайки товарния автомобил, С. Д. забелязал как леката кола се отдалечава по улицата, поради което веднага подал сигнал в полицията. По случая било образувано досъдебно производство.

След като отнел автомобила, подсъдимият около 18:00 часа отишъл до дома на сестра си М. К.а, живуща в с. *. Там, на черен път, на около тридесет метра от къщата на сестра си, П. К. паркирал леката кола, оставяйки я отключена, взел ключовете със себе си и влязъл в дома на сестра си, от която поискал две цигари, като в същото време се похвалил, че имал кола. М. К.а го попитала какъв е паркираният пред къщата автомобил, но подсъдимия, без да казва нищо, излязъл на улицата и се отправил в посока центъра на селото, като взел със себе си ключовете на колата.

Петнадесет минути по-късно в дома на М. К.а пристигнали полицаите от РУ – П. Д.

Г. и И. В.. М. К.а ги уведомила, че П. К. е навън, както и че е дошъл с паркирания отвън лек автомобил. Полицейските служители останали на място, а след час подсъдимият се върнал и като видял полицейските служители, се предал на органите на реда и с протокол за доброволно предаване от 14.01.2020 г. им предал ключовете на автомобила.

Отнетото моторно превозно средство, на стойност 2150 лева, ведно с намиращите се вътре вещи – мобилен телефон марка „*********“, *********, на стойност 20 лева и въздушен филтър за камион „*********“, на стойност 200 лева, били върнати на собственика им В. А. Д..

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият на няколко пъти е осъждане за различни престъпления, като с Определение № 7602 от 15.08.2019 г., постановено по НОХД № 1482 от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, посредством което е одобрено постигнато споразумение, а на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2, във вр. ал. 1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години. Със същото споразумение на подсъдимия, за извършено престъпление по чл. чл. 194, ал. 1 от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 4 срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 25, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на П. К. било наложено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години.

Относно доказателствата и доказателствените средства

Така изложената фактическа обстановка се подкрепя от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, който на основание чл. 373, ал. 3, във вр. чл. 371, т. 2, от НПК представлява годна доказателствена основа, включително досежно свидетелските показания и изготвената експертиза.

От показанията на свидетеля С. С. Д. се установява, че след 13:00 часа на 14.01.2020 г., паркирал в гр. *, на ул. „*“ лек автомобил „*********“, с рег. ********* собственост на съпругата му В. Д., след което започнал да ремонтира друго моторно превозно средство, намиращо се наблизо. Свидетелят уточнява, че около 16:10 часа забелязал, че лекият автомобил се отдалечава в посока с. Черниче.

Посредством показанията на свидетелката В. А. Д. става ясно, че същата от 2005 г. е собственик на лек автомобил „*********“, с рег. ********* като дава и подробна информация за неговите характеристики и състояние. Свидетелката сочи, че в деня, когато превозното средство било противозаконно отнето, в купето на същото се намирал мобилен телефон марка „*********“, *********, а в багажното отделение - въздушен филтър за камион „*********“, на стойност 200 лева. В. Д. уточнява, че на 14.01.2020 г. съпругът й около 13:00-13:30 часа излязъл с автомобила и го паркирал на ул. „*“, а няколко часа покъсно забелязал, че автомобилът се отдалечава от мястото, където бил оставен.

Като свидетел по делото е разпитана и М. С. К.а – сестра на подсъдимия, която е уведомена за правото да не дава показания относно въпроси, които биха уличили нейни възходящи, низходящи, братя и сестри в извършване на престъпление. Въпреки това същата е заявила изрично, че ще свидетелства. От показанията на този свидетел става ясно, че на 13.01.2020 г. П. К. и прекарал целия ден в дома на сестра си, а на 14.01.2020 г. е заминал за гр. *, където живее неговата майка. Свидетелката допълва, че по-късно същия ден /14.01.2020 г./, след 17:40 часа, брат й се е върнал при нея, като е дошъл с лек автомобил, сив на цвят, който паркирал недалеч от къщата, похвалил се, че има кола и излязъл навън.