Присъда № 5 от 29.05.2026, Окръжен съд - Търговище

о

Мотиви по Присъда №5/29.05.2026г. по НОХД № 128/2026г. на

Търговищки окръжен съд.

В съда е внесен обвинителен акт срещу Ж. А. Н., ЕГН ********** , родена на *****г. в град *****, с постоянен и настоящ адрес град *****, ул. „************“ №****, ет. ****, ап. ****, ************гражданка, *********** образование, *********** и работеща на трудово правоотношение, ***********, *********** за това, че на 26.04.2025г. около 17,00 часа, на път II – 51, км 42+770, отбивка „Ковачевско кале“, в посока град Бяла – град Попово, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Ноте“, с регистрационен номер *****, е нарушила правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, като по непредпазливост е причинила смъртта на Р.

С. Ш. от град *****, починала от травмите си в МБАЛ – ***** на 05.05.2025г. – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.

Подсъдимата Н. и нейният защитник са правят искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата заявява, че признава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и е съгласна за фактите, посочени в обвинителния акт да не бъдат събирани доказателства в съдебното производство.

С определение по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 372, т. 2, т. 2 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимата самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По делото не са постъпили искания от наследниците на пострадалата Р. Ш. за конституиране в качеството на частни обвинители и граждански ищци.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от доказателствената съвкупност по делото по безспорен начин се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и съпричастността на подсъдимата към извършеното престъпление, за което е предадена на съд. Представителят на ОП-***** предлага съда да определи на подсъдимата наказание при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като предлага същото да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок в размер на четири години, както и на основание чл.343г НК на подсъдимата да бъде наложено и кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Защитникът на подс.Н. – адв.П. не оспорва фактическите констатации на прокуратурата с оглед цялостното признание на фактите в обвинителния акт. В пледоария защитникът акцентира основно върху определяне на наказанията, като споделя виждането на прокурора за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и иска по отношение на размера на наказанията „Лишаване от свобода“,и „лишаване от право да управлява МПС“ да бъдат в размер под 1 година, изтърпяването на „Лишаване от свобода“, да бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години.

Подсъдимата Ж. А. Н. поддържа казаното от защитника си, признава се за виновна и изразява съжаление за извършеното.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, ОС*****, приема за установена следната фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт:

1

По фактите

Подсъдимата Н., ЕГН **********,е родена на *****г. в град *****, с постоянен и настоящ адрес град *****, ул. „*************“ №****, ет. ****, ап. ****, ********* гражданка, ************ образование, *********** и работеща на трудово правоотношение, **********, ***********.

На 26.04.2025г., около 17,00 часа, подсъдимата Ж. Н. управлявала собствения си лек автомобил марка „Нисан“, модел „Ноте“ с регистрационен номер ***** по път II – 51 в посока от град Бяла към град *****. В автомобила на предната дясна седалка се возела майката на подсъдимата – пострадалата Р. С. Ш. от село **********, общ. **********, обл. *********, ул. „**********“ №****. И двете жени били с поставени предпазни колани.

Времето било сухо – без валежи, с добра видимост, асфалтовата настилка била суха, без неравности и компрометирани участъци. Платното за движение било двупосочно, с две ленти за движение, с добре видима непрекъсната разделителна линия помежду им. Ширината на платното била 7 метра, като от двете му страни имало чакълиран банкет, на едно ниво с асфалта. За участъка в посока на движение на подсъдимата имало последователно въведени ограничения и предупреждения с пътни знаци „В 24“ – забранено изпреварването и „А 4“ – последователни опасни завои, първият от които е на ляво. Максимално допустимата скорост за движение в района на местопроизшествието била 90 км/час (максимално допустимата скорост извън населено място). Подс.Н. се движела с около 95,04 км/час когато при км 42+770 на път II – 51, до отбивка за антична крепост „Ковачевско кале“, общ.

Попово, навлязла в ляв завой. При излизане от същия загубила контрол над управляваното от нея МПС. Автомобилът излязъл в дясно от пътното платно по посока на движението си и навлязъл в затревената крайпътна площ и повалил две дървета, като изминал 85 метра. Преустановил движението си след като се ударил с предната си дясна част в железобетонен стълб от електроразпределителната мрежа. Установено било, че скоростта, с която се движел лекият автомобил – около 95 км/час, била технически безопасна за конкретната ситуация. Предвид това се изяснило, че загубата на контрол се дължи на неправилното боравене с устройството за управление – волана на лекия автомобил. Причина за това би могло да бъде разсейване, отклоняване на вниманието или заспиване на водача. По пътното платно нямало следи от спирачен път.

След настъпване на ПТП на помощ се притекъл служител на община Попово, който бил трудово ангажиран в туристическия обект крепост „Ковачевско кале“. Двете жени били в съзнание и се оплаквали от болки.

Общинският служител подал сигнал на тел.номер 112 и изчакал на място пристигането на екипите на ФСМП – Попово и РУ – Попово. Подсъдимата слязла сама от автомобила, прикрепяна от един от полицейските служители.

Лекарският екип извадил пострадалата Р. Ш. от колата и я транспортирал до „МБАЛ – *****“ АД, където била настанена в „Хирургично отделение“, а след това и в ОАИЛ. Въпреки положените от медицинските лица грижи 2 пострадалата Р. Ш. починала на 05.05.2025г. в „МБАЛ – *****“ АД, като смъртта била в пряка причинна връзка с получените при гореописаното

ПТП наранявания.

По доказателствата

Така описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подс Ж. Н. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства от досъдебното производство: показанията на свидетелите – С. Зл. И., Б. Р. Б., И. И. Х., писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум към него; писмени доказателства, справка за съдимост на подсъдимата; справка за нарушител/водач, протоколи за кръвни изследвания, характеристични данни, удостоверения за наследници и родствени връзки на пострадалата; препис - извлечение от акт за смърт; медицински документи на пострадалата, изготвените по делото експертни заключения по извършените експертизи: СМЕ на труп; , Химикотоксилогична експертиза ,Автотехническа експертиза.

Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично и непротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.

Направеното от подсъдимата признание на фактите кореспондира изцяло със събраните на досъдебното производство доказателствени материали.

По делото липсва спор относно времето и мястото на настъпване на ПТП, водача на автомобила и местоположението на пострадалата, както и настъпилия резултат по отношение на последната.

От доказателствената съвкупност по делото по безспорен начин се установяват обстоятелствата, че подс. Н. е управлявала процесния автомобил, като към момента на извършване на Д.ието, същата е имала правоспособност да управлява МПС. Съдът обоснова фактическите си изводи за тези обстоятелства въз основа на обективните находки по делото, отразени в самопризнанията на подсъдимата, в свидетелските показания на С. Зл. И., Б. Р. Б., - които са посетили мястото на настъпилото ПТП, а св. И. И. Х.- очевидец, заключението на съдебна- медицинската експертиза на труп, и картон справка за водач.

Съдът кредитира заключенията по изготвените експертизи като пълни, ясни, обосновани и изготвени от компетентни вещи лица в съответните области. От заключението на СМЕ на труп се установява причината за смъртта на Р. Ш. – е острата сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, настъпила в следствие на развилата се двустранна масивна контузионна и застойна пневмония, която е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП на 26.04.2025г. и получените наранявания – тежка гръдна травма със счупване на гръдната кост, счупване на първо и второ ребро в дясно и от второ до осмо ребро в ляво по предната мишнична линия, с дислокация на костните фрагменти; счупване на двете кости на лявата подколенница в диафизарната им част; контузия на белия дроб в ляво; масивна конфлуираща гнойна контузионна и застойна пневмония двустранно; мозъчен оток.

Заключението на АТЕ изяснява механизма на настъпване на ПТП-то и дава категоричен отговор за скоростта на движение на автомобила към момента на удара, 3 възможностите на водача за предотвратяване на произшествието и вредоносните резултати и установяват причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причината за смъртта на пострадалата.

Съдът кредитира изцяло протоколите за извършени процесуално- следствени действия, доколкото видно от съдържанието им, действията са извършени съобразно изискванията на НПК и протоколите от тях представляват годно доказателствено средство.

Съдът кредитира и писмените доказателства, доколкото същите спомагат за изясняване на обективната истина и установяват по несъмнен начин фактите, за които се отнасят.

Изводите си за предишни нарушения по ЗДвП и съдебното минало на подсъдимия съдът основа на приложените по делото справка-картон на водача и справка за съдимост.

По правото

След анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделено, съдът достигна до извод, че с Д.ието си подсъдимата е осъществила престъплението по чл. 343, ал.

1 б“в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което е обвинена, съгласно внесения обвинителен акт.

От обективна страна на 26.04.2025г. около 17,00 часа, на път II – 51, км 42+770, отбивка „Ковачевско кале“, в посока град Бяла – град Попово, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Ноте“, с регистрационен номер *****, е нарушила правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, като по непредпазливост е причинила смъртта на Радка С.ова Шипкова от град *****, починала от травмите си в МБАЛ – ***** на 05.05.2025г.

Съгласно СМЕ на труп ,причината за смъртта на пострадалата Р. С. Ш. е острата сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, настъпила в следствие на развилата се двустранна масивна контузионна и застойна пневмония, която е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП на 26.04.2025г. , а съгласно изготвената АТЕ причините за настъпилото ПТП и последиците от него е допуснатото от подс. Ж. Н. нарушение на ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, което нарушение на ЗДвП има пряко отношение, т.е. станало е непосредствена причина за настъпилото ПТП. При максимално допустимата скорост за движение в района на местопроизшествието 90 км/час, подс.Н. се движела с около 95,04 км/час, като при км 42+770 на път II – 51, до отбивка за антична крепост „Ковачевско кале“, общ. Попово, навлязла в ляв завой, а при излизане от същия загубила контрол над управляваното от нея МПС. Автомобилът излязъл в дясно от пътното платно по посока на движението си и навлязъл в затревената крайпътна площ и повалил две дървета, като изминал 85 метра. Преустановил движението си след като се ударил с предната си дясна част в железобетонен стълб от електроразпределителната мрежа. Установено било, че скоростта, с която се движел лекият автомобил – около 95 км/час, била технически безопасна за конкретната ситуация. Предвид това се изяснило, че загубата на контрол се дължи на неправилното боравене с устройството за управление – волана на лекия автомобил. Причина за това би могло да бъде разсейване, отклоняване на вниманието или заспиване на водача. По пътното платно нямало следи от спирачен път.