Решение № 462 от 19.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000496 по описа за 2024 година

С решение № 203/12.6.24 г., постановено по т.д. № 154/23 г. на ОС Стара Загора, К. К. К. (К. К. K.), паспорт № ******** издаден на ********г от Б., ЕГН ************, родена на ******** т. гражданство Б., е осъдена да заплати на „Б. Д**“ АД ЕИК ********* сумите:

78 233,20 лв. - главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 24.04.2023 г. до окончателното плащане на вземането,

8 564,36 лв - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 28.10.2021 г. до 20.04.2023 г. включително;

628,27 лв. - лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 20.04.2023 г. включително;

7924 лв. – разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете, като предявените искове са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО

НЕОСНОВАТЕЛНИ в следните им части: за разликата над 78 233,20 до претендирания размер от 108 818,24 лв. – главница; за разликата над 8 564,36 лв. до претендирания размер от 11 905,64 лв. – възнаградителна лихва за разликата над 628,27 лв. до претендирания размер от 1

876,35 лв. – лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 20.04.2023 г.

Въззивна жалба против горното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за присъждане на главница з а разликата над 78 233,20 до размер от 104 526,29 лв., е подадена от „Б. Д**“ АД. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението в тази му част, като се иска в същата да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за присъждане на главница по процесния договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, бъде уважен до пълния му претендиран размер, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, ведно с присъждане на разноски за първоинстанционното производство в пълния им претендиран размер. Претендират се разноски и за втора инстанция по представен списък на разноските.

Въззиваемата страна К. К. К. (К. К. K.) чрез назначен особен представител адв. Н. оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна.

Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Прието е за установено по делото, че между „Б. Д**“ и К. К.

К. е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който б. е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение в М. у. - гр. П., като неразделна част от договора за кредит са и приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия.

Срокът за издължаване на кредита 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период /чл. 1 и 2 от договора/, който съгласно чл. 3 от договора обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно - квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит ответникът дължи фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база, която се начислява и по време на гратисния период. В чл. 10. 2 от ОУ е предвидено, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за гратисния период и се капитализира годишно. Съгласно чл. 5 от договора погасяването на кредита е съобразно погасителен план на равни месечни вноски, като срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период като плащане на първата вноска по плана може да бъде изискано не по-рано от изтичане на 1 месец след това /чл.

11. 1 от ОУ/.

В исковата молба е направено заявление, че б. се позовава на чл. 18. 1 б. „а“ от ОУ, в който са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на падеж на три последователни 2 погасителни вноски. Поради допусната забава в плащане на погасителните вноски, б. е обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо с връчване препис от исковата молба на ответника.

Установено е от представени удостоверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД, издадени от МУ П., че К. К. К. е студент със специалност „М.“, срокът на обучение е 6 години, а срокът за полагане на последния държавен изпит: 30.09.2020 година. Установено е от представеното извлечение от разплащателна и кредитна сметка на Кредитополучателя, кредитът е усвоен изцяло, като са предоставени договорените суми, представляващи такса за обучение. Гратисният период е изтекъл на 30.09.2021 г., а общият период на погасяване на кредита – към 30.09.2031 г.

Прието е заключение на ССчЕ, което потвърждава че усвоените суми за плащане на семестриални такси са в размер на 78 233.20 лв.

, като към главницата е капитализирана лихва за гратисен период в размер на 30 585.04 лв., След изтичане на гратисния период е налице едно погашение в размер на 6.93 лв., отнесено за погасяване на лихви. В Приложение № 1 към експертизата са посочени дата, общ брой дни за забава, размер на погасителните вноски, с посочени поотделно лихва и главница и са установени - просрочена главница за периода от 28.10.2021 г. до 20.04.2023 г. в размер на 11 316.54 лв.; просрочени договорни лихви за периода от 28.10.2021 г. до 20.04.2023 г. в размер на 11905.64 лв. и лихва за забава 10 процентни пункта за периода 28.10.2021 г. до 20.04.2023 г. в размер на 876.35 лв.

Размерът на непогасените задължения по Договора за кредит към датата на подаване на исковата молба е 121 600.23 лв., в т.ч.: Главница - 78 233.20 лв.; капитализирана лихва за гратисния период 30585.04 лв.; просрочена договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 20.04.2023 г. - 11905.64 лв.; лихва за забава от 28.10.2021 г. до 20.04.2023 г. - 876.35 лв..

От прието допълнително заключение на ССчЕ е установено, че размерът на възнаградителната лихва за а гратисния период, начислена върху усвоената сума на кредита – 78 233.20 лв., възлиза на 26 3030.09 лв., а размерът на възнаградителната лихва и лихва за забава за периода 28.10.21 – 20.04.23 г., изчислени върху усвоената главница от 78233.20 лв., е в размер на 8674.36 лв.

При така установената фактическа обстановка в обжалваното решение е прието, че процесния спор попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД), като с оглед качеството на задълженото лице и вида на договора, както и изричното препращане в чл. 17, ал. 5 ЗКСД , се касае за потребителски договор, към който намират приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

Прието е, че страните са обвързани с валидно правоотношение по договор за целеви потребителски кредит, сключен съобразно специалните правила на ЗКСД, като усвоената сума по кредита е в размер 78 233.20 лв., гратисният период е изтекъл, настъпила е изискуемостта на плащанията по погасителен план, като такива не са осъществени. Прието е, че към датата на подаване на исковата молба е било налице просрочие, даващо право на б. да обяви кредита за предсрочно изискуем и това право надлежно е 3 упражнено с инкорпориното в исковата молба изявление за обявяване на предсрочната изискуемост и връчването на исковата молба на особения представител на ответницата.

Горните изводи не се оспорват от страните във въззивното производство и изцяло се споделят от настоящия въззивен състав.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 ЗКСД б. има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния период на кредитното правоотношение, като уговорка за по-висока лихва е нищожна. В този смисъл е прието в обжалваното решение, че уговорката по чл. 7 от договора не противоречи на изискванията на ЗКСД.

Прието е, че за възнаградителната лихва се дължи единствено върху усвоената част от кредита, както по време на гратисния период, така и след това, респ. че такава лихва не следва да се начислява върху капитализираната като главница лихва /в случая в размер на 30 585,04 лв., доколкото се достига до анатоцизъм - начисляване на лихва върху лихва по смисъла на чл. 10, ал. 3ЗД, което е допустима уговорка само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ; в случая ответницата няма качеството на търговец, изтеглила е кредит за потребителски нужди, при което натрупването на лихва върху лихва противоречи на чл. 10, ал. 3 ЗЗД; това води до начисляване на възнаградителна лихва повече от 7%, поради което противоречи и на чл. 20 ЗКСД и е в отклонение от потребителската закрила по чл. 143-146 ЗЗП. Прието е, че и нормата на чл. 24, ал.1 от ЗКСД не позволява подобно начисляване на лихва върху лихва в отклонение на правилото на чл.

10, ал. 3 ЗЗД, по който начин би се заобиколил и максималният размер на възнаградителната лихва, ограничен в чл. 20 ЗКСД. Прието е, че наличието на такава уговорка в т. 10.2 от ОУ макар приподписани от кредитополучателя, противоречи на изискванията за потребителска защита по този вид договори и такава клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10, т. 13 и т. 19 от ЗЗП, поради което капитализираната към главницата възнаградителна лихва в размер на 30 585.04 лв. следва да бъде изключена от вземането на ищеца за главница.

Исковете за възнаградителна лихва и лихва за забава са уважени до размерите, изчислени в допълнителното заключение на ССчЕ, съобразно направените изчисления върху усвоената сума на кредита без капитализирана към главницата лихва.

Предмет на въззивната жалба е отхвърлянето на иска за главница по отношение на сумата 26 303. 09 лв., която представлява дължимата възнаградителна лихва за гратисния период, изчислена върху усвоената сума на кредита / 78 233.20 лв./, която сума е била капитализирана към главницата на основание т.18.2 от ОУ като част от общо капитализираната сума от 30 585.04 лв.

Следва да се отбележи, че в процесния договор липсва уговорка за капитализация на изтекли възнаградителни лихви. В случая капитализацията е извършена на основание т.18.2 от Общите условия.

Настоящият въззивен състав споделя изложените мотиви в първоинстанционното решение за това, че капитализацията на изтекли възнаградителни лихви за гратисния период съгласно т.18.2 от ОУ, води до анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал.3 от ЗЗД, т.е. до образуване на сложна 4 лихва в резултат на капитализиране на лихва от първичен дълг, при което се достига до преобразуване на лихвите в главница, което на свой ред носи лихва. В случая това е довело до увеличение на размера на начислените от б. възнаградителни лихви за гратисния период до 30 585.04 лв., в какъвто общ размер е била и капитализираната към главницата лихва, при положение че размерът на възнаградителната лихва върху усвоената сума като кредит възлиза на 26 303. 09 лв. Уговорката в договор за прибавяне към размера на редовната главница на задължения за лихви, води до начисляване на възнаградителна лихва и върху вече изтекла възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД , който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ , каквото качество кредитополучателката по процесния договор безспорно няма.

Олихвяване на изискуеми или неизискуеми изтекли лихви не е допустимо от закона освен при изрично предвиден в наредба на Б** ред и механизъм, каквито в случая не са налице

Освен горното тази капитализация противоречи и на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, съгласно която общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Т.е. размерът на главницата е сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка, като законът не предвижда капитализация на лихвата за гратисния период към главницата.