Решение № 1959 от 29.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1959 гр. Варна, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело № 20233110115011 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, заявен от П. Г. П., ЕГН:**********, обл.Варна, с.****, против „****, със седалище и адрес на управление гр. ****, п.к. 1404, ****, бул. ****, ап. 3 иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. гр. ****, п.к. 1404, ****, бул. ****, ап. 3, представлявано от ****, сума в общ размер на 2333,23 лева /две хиляди триста тридесет и три лева и 23стотинки/, разпределени както следва: 1210.16 лева - главница; 1122.19 лева - договорна лихва за периода от 01.08.2009г. до 27.09.2013г.; 0,88 лева - неустойка за забава за периода от от 01.08.2009г. до 27.09.2013г., дължими по Договор за потребителски кредит от 17.04.2007г., за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№****г. по описа на ВРС и изпълнителен лист от 13.12.2013г., въз основа на които е образувано ИД №****г. по описа на ЧСИ **** от КЧСИ, поради погасяване по давност на дълга.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в депозираната искова молба: Твърди, че в полза на „****“ЕАД, ЕИК: ****, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №****г. по описа на ВРС и ИЛ, с който е 1 осъден П. Г. П., ЕГН:**********, като длъжник да заплати на кредитора следните суми: -1210.16 лева - главница; 1122.19 лева - договорна лихва за периода от 01.08.2009г. до 27.09.2013г.; 0,88 лева - неустойка за забава за периода от от 01.08.2009г. до 27.09.2013г., Общо в размер на 2333,23 лева, дължими по договор за потребителски кредит от 17.04.2007г. Твърди, че по молба на „****“ЕАД, от 31.01.2014 г. е образувано ИД №****г. по описа на ЧСИ **** от КЧСИ. В молбата е обективирано искане на взискателя за извършване на действия по изпълнение. Твърди, че по делото е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, изискани са справки. С уведомление Изх.1823/11.02.2014г. ПДИ е връчена на 18.02.2014г., лично на длъжника. С молба вх. 1955/05.06.2015г. „****“ ЕООД, ЕИК:**** е конституиран, като взискател на осн. чл.429 ГПК, предвид сключен договор за цесия с „****”АД, ЕИК: **** и прехвърлено процесното вземане по изпълнителното дело. Приложени са документи за извършената цесия.

Твърди, че по изпълнителното дело са искани и извършвани, следните действия по изпълнение: С уведомление изх.№6469/13.10.2015г. - запор на трудово възнаграждение; С молба вх.№2313/09.05.2017г. - запор на банкови сметки, ако бъдат установени такива; С молба вх.№7995/16.10.2019 - запор на банкови сметки, ако бъдат установени такива; С искане от 18.04.2020г. електронна справка за банкови сметки; С молба вх.№10966/29.09.2022г. запор на банкови сметки; С молба вх.№9452/05.06.2023г. - запор на банкови сметки.

Приема се, че от молбата на взискателя с вх.№2313/09.05.2017г. за запор на банкови сметки до молбата с вх,№7995/16.10.2019г. със същото искане са минали повече от две години, т.е правото на взискателя за принудително изпълнение по процесния изпълнителен лист е перемирано на осн. чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК и изпълнението погасено по право. Няма постановление на ЧСИ, като към настоящият момент ИД не е прекратено.

Приема, че предвид обстоятелството, че по ИД №****г. по описа на ЧСИ **** от КЧСИ, не е искано и извършвано действие по изпълнение от молбата на взискателя с вх,№2313/09.05.2017г. на 10.05.2019г. е изтекъл период повече от две години, като след тази дата правото на взискателя за принудително изпълнение на гореописаните суми по процесният ИЛ е погасено по право. Това е така, защото на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от 2

09.05.2017г., когато са искани действия по изпълнение/ е изтекъл период поголям от две години в който взискателя не е искал изпълнение и ЧСИ не е извършил действия по изпълнение, като е налице настъпила перемпция по ИД. Твърди, че съдебният изпълнител е бил длъжен да прекрати делото след 10.05.2019 г., но не е сторил това. Приема, че действията по изпълнение след тази дата не са валидни и не са довели до прекъсване на давността. Същите се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение.

Твърди, че съгласно т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС от последното предприето изпълнително действие и/или искане на взискателя за такова, в случая 09.05.2017г. и след изтичане на период по-голям от две години - 10.05.2019г., когато настъпва перемпцията на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, правото на изпълнение се погасява по право, а извършените действия и/или искания след две годишният срок не са валидни и не прекъсват давността. Приема, че давностният срок на задължението обективирано в процесният ИЛ е изтекъл на 10.05.2022г., поради бездействието на взискателя.

След изтичане на предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесиите вземания, последните се превръщат от притезателни в естествени права и като такива не се ползват със защита и не могат да се осъществяват принудително, а взискателя не разполага с правото за принудителното им изпълнение. Приема, че с оглед обстоятелството, че изтичането на посоченият срок е нов факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по което издадено изпълнителното основание на осн.чл.439 от ГПК и ЧСИ не е компетентен и оправомощен да се произнася по въпроса за погасителната давност, единственият правен ред за защита на законните права и интереси на П. П. е предявяване на настоящият отрицателно установителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че с издаването на изпълнителен лист за вземането, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.

С образуването на изп. дело № **** г. по описа на ****, давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно ППВС № 3/1980 г. Съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.

3

№ 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр. о., извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство давността не тече.

След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Приема се, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Поради това съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Твърди се, че дружеството е поисквало извършването на множество действия по събиране на вземането си и и такива действия са предприемани от ЧСИ, с които многократно е прекъсвана давността, сред които: 2015г — молба за извършване на изпълнителни действия; 2017г — молба за извършване на изпълнителни действия; 2019г — молба за извършване на изпълнителни действия; 2022г — молба за извършване на изпълнителни действия; 2023г — молби за извършване на изпълнителни действия.

Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на 4 изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемпирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение№ 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК:

"когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.

Приема се, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва погасителната давност. Поради това, видно от горната хронология по предприети и искани действия, погасителната давност е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

5

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: изпълнителен лист по ч.гр.д. № **** г. по описа на ВРС, 14 състав, покана за доброволно изпълнение изх. №1823/11.02.2014 г., писмо от **** изх.№ 6469/13.10.2015 г., предоставено в оригинал изп.д.№ **** г. на ****, с рег.**** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Варна.

Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в законна сила Заповед №9577/10.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №****г. по описа на ВРС и ИЛ, ищецът П. Г. П., ЕГН:**********, като длъжник е осъден да заплати на кредитора „****“ ЕАД, ЕИК: **** следните суми: 1210.16 лева - главница; 1122.19 лева - договорна лихва за периода от 01.08.2009г. до 27.09.2013г.; 0,88 лева неустойка за забава за периода от от 01.08.2009г. до 27.09.2013г. Общо в размер на 2333,23 лева, дължими по Договор за кредит № **** от 17.04.2007г.

Безспорно е чежду страните, че по молба на „****“ ЕАД, от 31.01.2014 г. е образувано ИД №****г. по описа на ЧСИ **** от КЧСИ.