Решение № 157 от 08.11.2019, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е Н И Е

№ … гр.Свиленград,08.11..2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Свиленградски Районен Съд в публичното си заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районенсъдия: Христо Георчев, с участието на секретаря Ангелина Добрева ,като разгледа докладваното от съдия Христо Георчев АНД № 673 по описа на съда за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1253-002117 на ОДМВР Хасково, дата 15.05.2019 г. издадено от Димо Христов Чобанов на длъжност началник сектор към ОДМВР Хасково, С-Р Пътна Полиция Хасково упълномощен с Заповед № 12533-260/05.12.2018 г. на Директор ОДМВР Хасково, въз основа на АУАН Д374347/19.11.2018 г. съставен от Т.Р.Т. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Хасково, група контрол на пътното движение по главни пътища и Автомагистрали Хасково, против Р.С.Р., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** СУМПС № *********, кат. С, води се на отчет ,за това, че на

19.11.2018 г. в 16;20 часа в община Свиленград на път Автомагистрала № А-4,като водач на товарен автомобил - Фолксваген Транспортер с per № Х5322КМ, държава България при обстоятелства: Горепосоченото лице управлява товарен автомобил Фолксваген Транспортер с per номер Х5322КМ бял, собственост на ф-ма Авто-Хит ЕООД Булстат ********* гр. Димитровград. При извършената проверка в система РСОД се установило, че водача управлява без сключена задължителна застраховка ГО и е извършил: 1) лице.което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал. 3 от КЗ, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.638 ал.З от КЗ, му е наложено админиистративно наказание - Глоба в размер на 400лв.

Жалбоподателят Р.С.Р., нередовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган Сектор към ОДМВР, сектор ПП- Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Страна

Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, не изпраща представител.

Т.Р.Т., редовно призован, се явява.

П.Б.К., редовно призован, се явява.

По хода на делото Съдът докладва, че жалбоподателят е бил призован на адреса в гр.Димитровград, бул. „Стефан Стамболов“ №9, вх.Г, ет.6, ап.18, тоест на адреса, който е посочен в Административно наказателната преписка и по конкретно в Наказателното постановление. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на Снежана Сотирова – съседка от апартамент №5, повече от две години апартамента на жалбоподателя е продаден и същата не може да посочи друг адрес на лицето.Съдът е постановил да бъде изготвена справка от НБД Население, видно от която за постоянен и за настоящ адрес ***, на който е била изпратена и призовката.

Отделно от това Съдът е разпоредил на ОЗ „Охрана“ - Хасково да изпълни задълженията си по връчване на призовката. Изпратено ни е писмо с докладна записка от инспектор Димитров при ОЗ „Охрана“ - Хасково в която се посочва, че е посетил адреса, но лицето Р.Р. не е било открито. В жилището не е имало никой. От проведен разговор със съсед Коста Костов е установил, че жалбоподателя е продал апартамента си преди повече от година и няма информация къде живее в момента. Обобщавайки и преценявайки тези данни Съдът, счете, че са извършени възможните процесуални действия за призоваване и съобщаване на жалбоподателя за съдебното заседание.

Изчерпан се оказа необходимия процесуален ресурс в тази посока, поради което Съдът намери, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН в която изрично се посочва, че съдът дава ход на делото и в случаите когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.

Жалбата е подадена в седмодневен ,предвидения от закона изискуем преклузивен срок , от надлежна страна, легитимно лице имащо правен интерес да обжалва , пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Съдът , след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено следното :

Свидетелят Т.Р.Т. и свидетелят П.Б.К. – на

19.11.2018 г. след обяд, работили по Автомагистрала „Марица“ и изпълнявали вменените им задължения извършвайки рутинни проверки на движещите се превозни средства. Спряли за проверка товарен автомобил марка „Фолксваген“. При извършената проверка в системата с база данни на автомобилите, било отчетено, че този автомобил няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, при което му се налагало глоба по Кодекса за застраховането – чл. 638 на водача,.

Последният не бил собственик на автомобила. Св. Т. съставил акта в присъствието на колегата си , като свидетел и водача на автомобила - жалбоподателя.Акта бил предявен на лицето, връчен му бил препис от него, срещу подпис. На място нямал възражения.

Горните факти се установяват от приетите , като доказателства по делото писмени материали съдържащи се в административно-наказателната преписка,допринасящи за изясняване на обстоятелствата по делото и са установени по предвидения в закона ред; показанията на свидетелите- актосъставителя и свидетеля по акта ,като доказателства възпроизведени от гласните доказателствени средства , а именно разпитите им проведени по време на съдебното дирене, които са последователни ,логични,изразени убедително,съответстващи на другите данни по делото, поради което ,съдът ги възприема изцяло и оценя като добросъвестни.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото Наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното наказание,съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законния срок и от лице имащо правен интерес,поради което е процесуално допустима.По делото безспорно се установи от непротиворечивите и кореспондиращи помежду си гласни и писмени доказателства,че на инкриминираната дата жалбоподателя е управлявал МПС във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”на автомобилистите.При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал.

3 от КЗ, наложил процесното наказание.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение от жалбоподателя.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.

1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал.

2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл. 647, ал.

2 КЗ и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Съдът намира, че наказващият орган е дал точно и ясно описание на вмененото в отговорност на въззивника нарушение, вкл. е направил коректна правна квалификация на противоправното деяние.

При извършената преценка на законосъобразността на АУАН съдът счита, че същият се явява формално законосъобразен, тъй като отговаря на изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН. В този аспект, актът съдържа необходимите задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като при това излага ясно и точно описание на фактическите обстоятелства на процесните нарушения. Следва да се посочи и това, че при съставянето му не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да рефлектират върху неговата законосъобразност.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Съдът намира за уместно да отбележи следното с оглед релевираните доводи в жалбата относно приложението на чл.

638 ал.3 от КЗ. Нормата на чл. 638, ал.

3 от КЗ санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на водача - лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл, тази административно наказателна разпоредба, съдържа едновременно диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след като е предвидена санкция за неизпълнението му. Разбирана така, последната разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на застраховка „Граждаска отговорност", която е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.Чл. 638. (1) гласи и въвежда , като санкционно релевантно поведение следното - на лице по чл. 483, ал.

1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:

1. глоба от 250 лв.

– за физическо лице;

2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 800 лв., а по ал. 1, т. 2 – 4000 лв.

(3) Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Чл. 483. (1)

Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор; Свидетелските показания, кредитирани от Съда, обосновават преки и категорични изводи относно обективният факт, че към момента на проверката , жалбоподателят -несобственик е управлявал автомобил и за това МПС не е имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговориост", която е задължителна. След като е така, жалбоподателят, предприемайки ползването, т.е. управлението на това МПС, за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност" за годината, безспорно е консумирал административно наказателния сьстав на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Няма данни по делото, а и не се твърди същото МПС да е било спряно от движение..Осьщественото от жалбоподателя деяние, във форма на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извьршено е виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят, като водач на МПС, който го ползва и управлява пo обществени пьтища е бил дльжен и следвало да знае изискването и задължението за сключване на задьлжителна застраховка .Гражданска отговорност", съответно да положи необходимата грижа да сьобрази поведението си с това изискване; като общественоопасните последици от извършеното той е съзнавал и могьл да предвиди тяхното настьпване.

Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ за управляване на МПС, във връзка с използването на което няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на физическо лице се налага административно наказание „Глоба" а размер на 400 лв. Административното наказание „Глоба" в размер на 400 лв. е правилно и законосъобразно определено, както пo вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв - фиксиран за посочената сума. Правна и фактическа възможност за намаляване на наложеното админисгративно наказание не сьществува, предвид фиксираният размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона, липсва основание за определянето й под този минимум.