Решение № 6300 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6300 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20261100509103 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20267860400193/2026 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу постановление за разноски от 29.07.2026 г., с което е оставено без уважение искането му за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.

В жалбата на длъжника се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело като прекомерен, тъй като не са извършвани действия по процесуално представителство по изпълнителното дело извън образуването му. За взискателя не е била налице обективна необходимост от извършване на други действия по водене на изпълнителното дело, тъй като задължението е платено на 20.07.2026 г. – в самото начало на срока за доброволно изпълнение и такива действия не са предприемани. По изложените съображения се сочи, че определяне на възнаграждение, надвишаващо минималния размер, посочен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, се явява необосновано.

Иска се да бъде отменен обжалвания отказ на ЧСИ за намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, като разноските бъдат намалени до размер, който съответства на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изпълнителното производство. Иска се да бъде 1 преизчислена пропорционалната такса по изп. дело, като последица от намаляването на хонорара.

Взискателят „ОРИЕНТ-88“ ЕООД оспорва жалбата. Поддържа, че липсва основание адвокатското възнаграждение да бъде сведено до възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело и че договореният и заплатен размер от 200 евро не е прекомерен. Сочи, че плащането в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от разноските, предизвикани от неизпълнението на задължението преди образуване на изпълнителното производство.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 200 евро е определено съобразно чл.

10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

На 10.07.2026 г. по молба на взискателя „ОРИЕНТ-88“ ЕООД, подадена чрез адв. Е.П., е образувано изп. д. № 20267860400193/2026 г. по описа на Ч С И М.М., рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу „СОФИЙСКА ВОДА” АД, въз основа на изпълнителен лист № 5719 от 06.07.2026 г., издаден по ч. гр. дело № 3459/2026 г. по описа на СРС, за сумата от 1630,53 евро, представляваща присъдени съдебни разноски. Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.07.2026 г., с които взискателят е възложил действия както по образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, като е уговорено възнаграждение в размер на 200 евро, заплатено в брой.

На 16.07.2026 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело.

На 24.07.2026 г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ, с което е поискал да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение поради липса на предпоставки за определянето му в претендирания размер от 200 евро.

Отделно от това е посочено, че задължението по изп. дело е платено на 20.07.2026 г., поради което не е налице обективна необходимост от предприемане на каквито и да било допълнителни действия по изп. дело след подаване на молба за неговото образуване. С постановление от 29.07.2026 г.

ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника за прекомерност и искането за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение от 200 евро.

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна – длъжника в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт относно разноските по изпълнението по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените в закона случаи. Плащането на задължението след образуване на изпълнителното производство, включително в срока за доброволно изпълнение, не освобождава само по себе си длъжника от отговорността за необходимите разноски, направени от взискателя за събиране на вземането. В случая изпълнителното дело е образувано на 10.07.2026 г., а задължението е платено на 20.07.2026 г. Поради това длъжникът дължи възстановяване на необходимите разноски за иницииране на изпълнението, включително за осъществената адвокатска защита. Спорът обаче не се отнася до наличието на отговорност за разноски по принцип, а до размера на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде възложен в негова тежест.

По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим и в изпълнителното производство, при мотивирано възражение за прекомерност съдът може да определи по-нисък размер на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Преценката следва да отчита засегнатия интерес, характера и обема на предоставената правна помощ, условията и необходимото време за извършването й, както и останалите относими към конкретния случай обстоятелства.

В конкретния случай н аправеното от длъжника възражение отговаря на изискването за мотивираност, тъй като съдържа конкретни доводи за ограничения обем на извършената адвокатска работа и за погасяването на задължението непосредствено след връчване на поканата за доброволно изпълнение. Длъжникът е представляван от юрисконсулт, поради което в случая не е налице заплатено възнаграждение на негов адвокат, което да обуслови приложението на ограничението по чл. 78, ал. 5, изречение последно ГПК.

Уговарянето и заплащането на общо възнаграждение от 200 евро за образуване и водене на изпълнителното дело установяват направения от взискателя разход, но не изключват преценката за неговата прекомерност спрямо длъжника. Обстоятелството, че при възлагането на правната помощ не е могъл да бъде предварително определен точният обем на бъдещите действия, не означава, че длъжникът следва да понесе изцяло договорения разход независимо от действително осъществената защита. Намаляването на разноските по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не изменя уговорката между адвоката и неговия клиент, а определя частта от платеното възнаграждение, която подлежи на възстановяване от насрещната страна. В случая правната помощ по събиране на вземането се е изчерпала с подготовката и подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и необходимите приложения.

Изпълнението е предприето за едно определено по размер парично вземане от 3

1630,53 евро, удостоверено с изпълнителен лист, като не се установяват фактически или правни усложнения, нито необходимост от извършване на допълнителни действия от адвоката за удовлетворяване на взискателя.

Задължението е платено на 20.07.2026 г., четири дни след връчване на поканата за доброволно изпълнение. Плащането в този срок е относимо не като основание за освобождаване от разноски, а като обстоятелство, обусловило ограничения обем на необходимата и действително предоставена правна помощ. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира, че възлагането върху длъжника на пълния размер от 200 евро е несъответно на действителната фактическа и правна сложност и на извършената адвокатска работа. Съответстващо на характера и обема на предоставената защита е възнаграждение от 102,26 евро, който размер отчита необходимия труд за запознаван е с изпълнителния титул, подготовка на молбата и приложенията и надлежно сезиране на съдебния изпълнител, без да включва възнаграждение за последващи действия по събиране на вземането, каквито не са извършени.

Посоченият размер се определя въз основа на конкретно осъществената правна помощ, а не чрез прилагане на минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвидените в наредбата размери не освобождават съда от задължението да извърши индивидуална преценка за съразмерността на разноските, възлагани върху длъжника. В този смисъл е и решение от 25.01.2024 г. по дело С‑438/22 на СЕС, съгласно което при определяне на подлежащите на възстановяване разноски националният съд следва да остави неприложима уредбата, придаваща задължителен характер на минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с наредба на съсловната организация на адвокатите. Следователно постановлението от 29.07.2026 г. следва да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 102,26 евро до 200 евро, като размерът на тези разноски, възлагани в тежест на длъжника, бъде намален на 102,26 евро.

По искането за преизчисляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът съобразява, че при определянето й съдебният изпълнител не е включил в основата адвокатското възнаграждение на взискателя, като впоследствие не е постановяван акт за увеличаване на таксата с оглед на тези разноски. Поради това намаляването на възлаганото в тежест на длъжника адвокатско възнаграждение не променя основата, върху която е изчислена таксата, и не обуславя нейното намаляване. В настоящото производство, образувано по жалба на длъжника, съдът не може да увеличи размера на възложените му разноски чрез включване в тази основа на допълнителна сума за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 29.07.2026 г., постановено по изпълнително дело № 20267860400193/2026 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, в частта, в която е отказано намаляване на възложените в тежест на длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя за разликата над 102,26 евро до 200 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА възложените в тежест на длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20267860400193/2026 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ, от 200 евро на 102,26 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Служебно изготвен препис от решението да се изпрати по изпълнително дело № 20267860400193/2026 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5