Решение № 72 от 01.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 491/2023
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 01.03.2024
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Димитър Миков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 378, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- §22 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. С.З., 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20235500900491 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от настъпил ексцес с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 51, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът Г. И. Г. твърди, че на 11.06.2016 г., около 14:40 часа, на път П57, км. 11+200, в землището на Община Раднево, е претърпял ПТП като пътник на задната седалка в собствения си л.а, „О.А.“, с pen № СТ****СМ, управляван от неговия баща И. Г. Е.. ПТП било причинено от водачката на л.а. „Б. 318 Д“, с pen № СТ ****ВН - И.Б., поради навлизане на управляваният от нея автомобил в насрещната пътна лента за движение на л.а. „Опел“. За двамата водачи е било невъзможно да предотвратят настъпването на ПТП чрез предприемане на своевременно аварийно спиране, но водачът на л.а. „Б.“ е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като не навлиза в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната осова линия и при наличието на насрещно движещо се МПС. Водачът на л.а. „Б.“ И.Б. била изцяло отговорна за настъпИ. инцидент. Вследствие на ПТП от 11.06.2016 г. ищецът получил множество травматични увреждания, сред които фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица. Вината на водачката на л.а. „Б.“ била установена и с влязла в сила Присъда по НОХД № 62/2019г. по описа на ОС - С.З..
За обезщетяване на получените увреждания и на заплатените от него разходи за лечение, ищецът е предявил пред ответника писмена застрахователна претенция, по която била образувана Щета № 0801000700/2018-01. По тази застрахователна претенция били определени и 1 изплатени следните обезщетения: 25000,00 лв. за претърпените неимуществени вреди и 5572,30 лв. за претърпените имуществени вреди разходи за лечение. Ищецът останал недоволен от занижените размери на изплатените му застрахователни обезщетения и предявил претенцията си в съда, като били образувани търг. д. № 195/2019 г. по описа на ОС - С.З. и в. търг. д. № 738/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С влязлото в сила въззивно решение съдът достигнал до извода, че съгласно принципа за справедЛ.ост следва да бъдат уважени изцяло предявените от ищеца претенции, но поради наличието на съпричиняване в размер на 1/5, същите следва да бъдат съответно намалени. Така, Апелативен съд - Пловдив осъдил „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати сумата от 95000,00 лв., представляваща разликата между доброволно изплатеното му застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди и справедЛ.о полагащото му се такова при отчетено съпричиняване в размер на 1/5, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4982,98 лв., представляваща разликата между доброволно изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение за понесените имуществени вреди и реално направените от него разходи за лечение при отчетено съпричиняване в размер на 1/5, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Макар ищецът да не е имал това задължение по КЗ /отм./, с Молба, изпратена на 25.10.2021 г. и получена от „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД на 01.11.2021 г.
/видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01PNQN D/ по вече образуваната пред застрахователя Щета № 0801-000700/2018-01, ищецът отправил своята писмена застрахователна претенция да му бъде изплатено допълнително обезщетение в размер на 11903,57 лв. за имуществени вреди за направени от него разходи за лечение на същите травматични увреждания, получени вследствие на процесното ПТП, които разходи не били предмет на разглеждане на описаните по-горе производства /рекламационно и съдебни/.
Представени били и съответни медицински документи, доказващи продължаващото лечение, и надлежни разходо-оправдателни документи, доказващи размера на претендираното допълнително обезщетение. След постановен от ответното дружество изричен отказ да уважи претенцията, на 19.11.2021 г. той е депозирал искова молба в PC С.З., по която било образувано гр.д. № 5263/2021 г. по описа на съда. В нея било претендирано осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на 9522,86 лв., представляваща допълнително обезщетение за имуществени вреди - разходи, които били в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016 г. и които разходи не били обезщетени в производството по търг.д.
№ 195/2019 г. по описа на ОС С.З. и в.т.д. № 738/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, която сума се претендирала след като е отчетено съпричиняване на пострадалия в размер на 1/5, ведно със законната лихва 2 върху обезщетението. С решение № 417 от 19.05.2022г„ постановено по гр.д.
№ 5263/2021г. по описа на PC С.З., съдът осъдил ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати сумата в размер на 9522,86 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени допълнителни разходи за продължаващо лечение на увреждания, вследствие на настъпило на 11.06.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2021 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й плащане. Решението било потвърдено с Решение № 320 от 11.11.2022 г. постановено по в.т.д. № 355/2022 г. по описа на ОС С.З. и е влязло в законна сила.
Видно от Епикриза към ИЗ № 6932, издадена от Клиника по гнойносептична хирургия на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, за лечението на остеомиелита на левият крак, на 19.02.2019 г. на ищеца била предложена бедрена ампутация на левият долен крайник, като единствена възможност за лечение. За ищеца именно това бил началният момент на настъпване на ексцеса, момент от който за ищеца било налице влошаване на здравословното му състояние. В Решение № 260175 от 14.06.2021 г., постановено по в. търг. д.
№ 738/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, ищецът не е претендирал застрахователно обезщетение за това влошаване на здравословното си състояние и ампутация левият долен крайник изобщо не е обсъждана от съда. Ищецът по професия бил международен шофьор, същият преди ПТП упражнявал дейността си в Кралство Испания, където живеел с цялото си семейство, за него да не може да упражнява професията си било много тежка последица от ПТП, не могъл да приеме предложението на лекарите за ампутация на левият му долен крайник, тъй като това означавало да изгуби препитанието си и силно да влоши финансовото положение на семейството си. Търсейки спасение за крака ищеца е бил насочен към специалисти травматолози и ортопеди в Т., където му било предложено пощадящо лечение със запазване целостта на левия крак. Лечението било извършвано в Болница Л.Л.У.. Състоянието на ищеца, в следствие на проведеното лечение значително се подобрило и вече не се налагала ампутация на долният крайник, но се налагало ищеца да пътува по веднъж или два пъти на няколко месеца до Т. за манипулации, изследвания и лечение.
Предвид гореописаните трудности в лечението, отказът за плащане на застрахователно обезщетение на ищеца от страна на ответното застрахователно дружество за лечението в Т. бил неоснователен. Очевидно било, че право на ищеца е да избере дали да му бъде ампутиран долният крайник или да приеме предложеното му лечение в Т.. По отношение на имуществените вреди, последващото обезщетяване би било неоснователно, само ако настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера на присъденото обезщетение.
От представените по делото доказателства - влезлите в законна сила съдебни решения се установявало безспорно, че при настъпило произшествие на територията на Р.Б., е реализирано застрахователно събитие - ПТП, при което са настъпили вреди за ищеца, изразяващи се в голяма травматична рана 3 с липса на кожна тъкан по гърба на дясното ходило, с оголване на костни и сухожилни структури; фрактура на 3-та метатарзална кост със странична дислокация; фрактура на 4- та метатарзална кост с два допълнителни малки фрагмента; многофрагментно счупване на 5-та метатарзална кост с липса на фрагменти и с нарушаване на ставната повърхност в тарзометатарзалната става. За част от настъпилите имуществени вреди на ищеца било присъдено обезщетение с решение № 417 от 19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 5263/2021 г. по описа на PC С.З., съдът осъдил ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати сумата в размер на 9 522.86 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени допълнителни разходи за продължаващо лечение на увреждания, вследствие на настъпило на 11.06.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2021 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й плащане. Решението било потвърдено с Решение № 320 от 11.11.2022 г. постановено по в.т.д. № 355/2022 г. по описа на ОС С.З..
Претендираните с настоящата искова молба разходи не били идентични с тези, които били предмет на разглеждане по горното дело.
От изслушаното и прието заключение на вещото лице от съдебномедицинската експертиза по горепосоченото гр.дело водено между страните, се установявало по категоричен начин, че здравословното състояние на ищеца било влошено в сравнение със състоянието, при което било присъдено първоначалното му застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди. Категорично било установено и това, че влошаването се намирало в причинна връзка с увреждането, настъпило в следствие на ПТП от 11.06.2016 г. и не се дължи на други фактори и причини.
Влошаването на здравословното състояние не е било предвидено и съобразено от съда при определяне на размера на предходните обезщетения за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, оглед на тези съображения за ищецът е доказано наличието на нововъзникнали вреди.
Видно от издадената Епикриза от отделение „Ортопедия и травматология“ на Болница „Л.“ клон „В.И.“ се установявало, че ищеца е постъпил за лечение в болницата на 18.10.2021 г. с оплаквания от болки в левия крак, отворена рана на крака и изтичане на течност. При първоначалният преглед била установена фистула в латералната част на лявата бедрена кост. Констатирано било също така, че левият долен крайник бил с 4 см по-къс. От направената рентгенография на долни крайници се установило периостеално удебеляване на новата костна формация /хроничен остеомиелит/ в лявата бедрена кост. Асиметрични бедрени кости.
Тазобедрените стави, коленните стави и глезенните стави на двата крайника не са на едно ниво. Лявата бедрена кост е по-къса от дясната бедрена кост.
Лявата тибия /голям пищял/ и фибула (малък пищял) са по-къси от дясната тибия и фибула. Глезенните стави на двата крака не са на едно ниво. В лявата коленна става се наблюдават дегенеративни промени, най- изразени в 4 латералната част на ставата. В двете тазобедрени стави, по-изразено в ляво се наблюдава феморо-ацетабуларен импиджмънт - тип „Сат“ и тип „Pincer“. В двете бедра се наблюдава увреждане от тип „кокса профунда“. В местата на свързване на главата и шийката на бедрената кост двустранно, по-изразено в ляво, се наблюдават остеофити. Наблюдават се дегенеративни промени в главата на бедрената кост и ацетабулума в ляво. От направената компютърна томография на тазобедрена става двустранно също се установява хроничен остеомиелит в лявата бедрена кост. Наблюдава се излизане на костта извън медулата и костна фистула, което потвърждава наличие на хроничен и остър остеомиелит. Наблюдават се обширни дефекти на меката тъкан на лявото бедро и протежение на синусовия тракт от медулата към кожата.
Дясната феморална кост е значително деформирана. Медулата е литична, а в кортекса се наблюдават неравномерни хипертрофични нови костни образувания (инволукрум). Находките са потвърждение за хроничен и остър остеомиелит. По феморалните глави се наблюдават находки, суспектни за прекарана остеонекроза. Аваскуларна некроза на феморалната глава Стадий 2. При двете бедра се наблюдава кокса профунда или протрузия на ацетабулума. В местата на свързване на главата и шийката на бедрената кост двустранно, по-изразено в ляво, се наблюдават остеофити. В костните структури на левия крайник, включително и в тибията, се наблюдават остеопорозни промени. Измерени са ъглите на антеверсия на бедрените кости: дясно: 11 градуса, ляво: 21 градуса /бедрената шийка в ляво е ретровертна спрямо кондилите/. От епикризата е видно, че на 19.10.2021 г. на доверителят ми са направени следните хирургически интервенции: остеотомия и фиксация, голяма кост и лечение на остеомиелит, голяма кост.