Решение № 194 от 15.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600328 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подс.Н. К.

Н.,против присъда №150 от 30.09.2024 г.,по н.о.х.д. № 6834/2023 г. на СГС,НО,23състав.

С присъдата подс.Н. К. Н. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 304а пр.3 вр.чл.304 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и „глоба“ в размер на 800 лв.

На основание чл. 66 ал.1 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода „ е отложено за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59 ал.1НК съдът е зачел времето,през което подс. Н. К. Н. е бил задържан по ЗМВР и по НПК от СГП.

Съдът на основание чл. 307 а НПК е отнел в полза на държавата банкнота от 20 лв.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подс.Н. да заплати направените по делото разноски.

1

Въззивната жалба на подс. Н. оспорва присъдата като неправилна , необоснована,постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и явно несправедлива.

В допълнение към въззивната жалба се излагат отново същите доводи каквито и в основаната жалба.Твърди се ,че не са налице доказателства за извършено съставомерно деяние по чл. 304а пр.3 вр.чл.304 ал.1 НК от подс.Н..Посочва се, че в основата на фактическите изводи съдът е поставил показанията на св.Г.,М., на поемните лица и писмените доказателства,които не водят до извода за извършване на престъпното деяние от подс.Н.. Съдът обаче е дал вяра на показанията на св.Г. и св.С. от досъдебното производство,които следвало да се преценяват„с особено внимание”, защото се „припокривали „ по съдържание. В подкрепа на тези свои резерви към посочените свидетелски показания се набляга на обстоятелствата кога са проведени разпитите на свидетелите,какви изрази са използвани и се изразяват подозрения относно тяхното непосредствено възприятие на изложените обстоятелства,при които е извръшен оглед на местопроизшествието.

Оспорва се протоколът за оглед на местопроизшествието, като се твърди,че местопроизшествието не е било запазено,поради което и не е следвало да се кредитират показанията на свидетелите - поемни лица от досъдебното производство, а тези от съдебната фаза.Твърди се,че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и почива на предположения.Също така се подържа,че с оглед ниската стойност на дадения подкуп и положителните данни за личността на подсъдимото лице следва да се приложи чл.9 ал.2НК тъй като обществената опасносност на деянието е явно незначително.Оспорва се начина на извършване на анализа на показанията на свидетелите.Паралелно с тези слабости се посочва ,че наложеното наказание е явно несправедливо ,защото не съответсва на обществената опасност на деянието и дееца.Затова се изразява становище, че наказание определено при условията на чл.55 НК би довело до постигане на целите на наказанието визирани в чл.36 НК.С оглед изложените съображения защитата предлага да бъде отменена присъдата като подс.Н. бъде признат за невиновен и оправдан , алтернативно да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоистанционния съд поради допуснати съществени нарушения или да бъде изменена присъдата като бъде намалено наказанието като се определи при условията на чл.55 НК.

В съдебно заседание страните редовно призовани се явяват.

Прокурорът счита,че атакуваната присъда е обоснована,а наложеното наказание справедливо.Подсъдимият е осъществил престъпно деяние, което засяга обществени отношения свързани с правилното функциониране на органите на държавно управление и е нарушил осъществяването на тяхната дейност.

Защитникът на подс.Н. поддържа своята жалба като я допълва със следните съображения,а именно ,че съдът е тълкувал неправилно и превратно доказателствата по делото, използвал е такива , които не са събрани по реда на НПК. Предлага да бъде отменена присъдата и постановена нова ,с която 2 подс.Н. бъде принат за невиновен или поради липса на мотиви да бъде отменен съдебния акт като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.Предлага да се приложи чл.9 НК или да се намали наложеното наказание на подсъдимото лице.

Подсъдимият Н. в право на лична защита се присъединява към изложените съображения на своя защитник.

В право на последна дума моли ако може да бъде оправдан.

Съдът като съобрази становищата на страни, доказателствата по делото и провери изцяло обжалвания съдебен акт намери следното:

Въззивнато жалба е изцяло неоснователна.Присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна,а наложеното наказание е справедливо.В хода на съдебното следствие решаващият съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила,които да са довели до ограничаване правата на страните.Не отговаря на твърденията на защитата ,че съдът е ползвал при формиране на вътрешното си убеждение доказателства,които не са събрани по предвидения процесуален ред.Не са истина и твърденията,че мотивите не отговарят на изискванията на чл.305 ал.3НПК,което е установимо от приложените по делото мотиви.Неоснователно е също така искането на защитата да бъдат изключени от доказателствата показанията на св.Г. и св.С. от досъдебното производство.Това са свидетели,които са присъствали на извършените действия при огледа на местопроизшествието и при намиране на инкриминираната банкнота.Съдът е приобщил в хода на съдебното следствие тези показания на основание чл.281 ал.4 НПК поради поради липса на спомен относно съществени обстоятелства от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и поради установени противоречия в показанията за да направи изводите си относно обстоятелствата,за които са разпитвани свидетелите по време на изготвяне на протокола за оглед на местопроизшествието.Този процесуален подход не е незаконосъобразен, не са нарушени процесуалните правила и правата на подсъдимото лице,защото е предвиден в закона начин за проверка и приобщаването им при наличие на определените предпоставки за това. Показанията на свидетелите не са изолирани и се подкрепят от вписаните обстоятелства в протокола за оглед на местопроизшествието, и иззетото веществено доказателство.Поради това не е нарушена и забрана установена в чл.281 ал.8 НПК. Показанията на св.С. и Г. поемни лица дадени пред съда и след прочитане на тези от д.п. са били задълбочено анализирани с оглед съдържанието им. Съдът е направил обоснован извод,защо кредитира тези от досъдебното производство , за което е изложил убедителни и по същество обосновани аргументи. Протоколът за оглед е изготвен при спазване на формалните изисквания и свидетелските показания потвърждават фактите и обстоятелствата вписани в него, поради което съдът правилно е заключил,че тези доказателства са годни за фактически изводи.Вътрешното убеждение на съда е изградено на годни доказателства събрани и проверени по предвидения процесуален ред, за което са изложени обстойни аргументи в мотивите към съдебния акт.Поради това не може да се приеме ,че възраженията за нарушаване на процесуалните правила при проверка на доказателства са основателни и обосновани .

3

Фактическите изводи на съда почиват на проверените доказателства както следва : гласни - обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите Г. , М.,С.,Г.,В. и Р.,приетата след изслушване на експерта заключение на техническа експертиза,писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие , ксерокопия на ежедневна ведомост за 24.02.2023 г. на 1 РУ-СДВР, протокол за извършване на проверка, протоколи от 20.05.2022 г. и 10.09.2018 г.,длъжностни характеристики, ксерокопия на заповеди за назначаване на младши изпълнителска длъжност на държавен служител в СДВР; справка от ОПП-СДВР,фиш № GT 1767331/24/02/2023 г.,фиш № GT 1767332/24/02/2023 г.; справка от ОПП-СДВР от 09.12.2024 г., справка за съдимост и характеристика за подсъдимия, и веществено доказателство – банкнота с номинал 20 лева, № БШ1324444.

Въз основа на проверените доказателства съдът е приел следната правилна фактическа обстановка :

На 24.02.2023 г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа свидетелите А. Г. и Н.

М.– полицаи в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ в 1 РУ-СДВР, били на работа като автопатрул 81-83 на територията на район „Изгрев“ в гр. София. Около 11:55ч.те се движели със служебен лек автомобил марка „Шкода Рапид“ с ДК № ******** по бул.„Д-р. Геме Димитров.“ в посока към бул. „Симеоновско шосе“. В същата посока, но зад свидетелите, се движел и л.а. „БМВ 320 Д“ с ДК№ ********, управляван от подс.Н..Автомобилът бил без включени светлини,което забелязал и св.

М. св.Г.. След като подсъдимия изпреварил свидетелите те подали светлинен и звуков сигнал. След като преминал кръстовището на бул.„ Г.М. Димитров “ и бул. „Никола Габровски“ подс.Н. спрял автомобила. Двамата служители на полиция т а спрели зад него.Св.М. отишъл до автомобила на подсъдимия, легитимирал се и поискал подсъдимия да даде свидетелство си за управление на МПС и талона на автомобила.Обяснил на подс.Н. , че ще му бъде наложена глоба и издаден фиш,защото управлява автомобила без включени светлини,ко е т о е нарушение на правилата за движение. Подсъдимият представил свидетелство за управление на МПС, но не и талона на автомобила, който бил собстеност на родителите му. Св. М. му казал да го потърси и донесе в служебния автомобил . Св.М. се върнал служебния си автомобил, седнал на мястото на водача за да извърши проверка в базата данни на МВР.Св. Г.седнал на предна дясна седалка. След извършената проверка св. М.установил , че л.а. „БМВ 320 Д“ с Д К № ******** не е преминал годишен технически преглед. Подсъдимият намерил свидетелството за регистрация на автомобила, което се сгъвало и сложил в него банкнота от двадесет лева с № БШ1324444. Подсъдимият се приближил към полицейския автомобил, застанал от дясната страна,където врата била отворена,навел се и оставил сгънатия талон на автомобила с банкнотата от двадесет лева на стелката в краката на св.Г. като казал: „Да се почерпите“. Свидетелите М.и Г.видели, че в талона имало банкнота от двадесет лева,поставили белезници на ръцете на подс.Н. и се обадили в 1 РУ-СДВР, за да бъде изпратена дежурна група.

Бил извършен оглед на полицейски я автомобил , при който на стелката пред 4 предна дясна седалка бил намерен талона за регистрация на л.а. „БМВ 320 Д“ с ДК № ********, в който била намерена банкнотата с номинал от двадесет лева със сериен № БЩ 1324444 и банкнотата била иззета.

Св.М.съставил на подсъдимия фиш № GT 1767331/24/02/2023 г. за нарушение на чл. 70 ал. 3 ЗДвП , а именно , че управлява МПС без включени светлини през деня и фиш № GT1767332/24/02/2023 г. за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП , че е управлявал МПС,което не е преминало технически преглед.С фишовете за всяко нарушение на подсъдимия било наложено административно наказание глоба в размер на по 20 лева.

Подсъдимият бил задържан и заведен в 1 РУ-СДВР.

От приетата, след изслушване на експерта техническа експертиза , съдът е приел ,че банкнотата от 20 лв. е истинска и се явява законно платежно средство.

Въззивният съд приема като обоснована тази фактическа обстановка , защото почива изцяло на проверените доказателства в хода на съдебното следствие.Решаващият съд е направил последователен и пълен анализ на проверените доказателства съобразно изискаването на процесуалния закон като е оценил подробно и задълчено анализирал гласните доказателствени , обясненията на подсъдимото лице пред съда и показанията на всички свидетелите.

Правилни и обосновани са изводите за това,че обясненията на подс.Н. и развитата от него версия за поведението му по същество са израз на неговата защитна версия.Право на подсъдимия, респективно на обвиняем, е да дава каквито иска обяснения , включително и неистински , както и да не дава обяснения.Съдът обаче е длъжен да оцени обясненията на подсъдимия като гласни доказателствени средства самостоятелно с оглед тяхно съдържание, а също така да ги съпостави с показанията на другите свидетели и съвкупно с всички проверени доказателства. Съдът е изпълнил задължението си като ги е оценил с оглед тяхната последователност, логичност и съдържателност. След като е извършил обстоен анализ правилно е заключил, че обясненията на подс.Н. относно обстоятелството,че не е дал банкнотата от 20 лв.на полицейските служители са израз на добре подготвена от него защитна версия.Затова правилно съдът е отхвърлил като неправдопобни ,в тази им част, обясненията на подс. Н..