Определение № 706 от 04.08.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Перник, 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно частно гражданско дело № 20231700500453 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 14261/05.07.2023 г. от Р. С. С. и А. Х. Ц. чрез адв. Т. и адв. К. против Определение № 1949/21.06.2023 г. постановено по гр.дело № 1836/2023 г. по описа на РС-Перник, с което е прекратено производството по делото в следните части:

- по предявения от Р. С. С. срещу „Топлофикация-Перник“ АД установителен иск за недължимост на сумата 2931,77 лв.,

- по предявения от А. Ц. срещу „Топлофикация-Перник“ АД установителен иск за сумите над ½ от посочените в изпълнителния лист /над 1201,50 лв. – главница, над 323,74 лв. – лихва, над 30,51 лв. и 11,32 лв. – разноски/, както за сумата 277,10 лв. – такси и разноски по изпълнителното дело и 264,73 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, - по предявените от Р. С. С. срещу „Топлофикация-Перник“ АД осъдителни искове за заплащане на сумата 2667,04 лв. в полза на взискателя и сумата 264,74 лв. – такси към ЧСИ, и

- по предявения от А. Х. Ц. срещу „Топлофикация-Перник“ АД осъдителен иск за връщане на сумата 634,04 лв. – събрана принудително от съдебния изпълнител след изтичане на погасителната давност за вземанията.

Жалбоподателите излагат, че обжалваното определение е постановено в противоречие 1 на материалния и процесуалния закон, необосновано и застрашава правата на ищците да се защитят ефективно срещу незаконосъобразните действия, извършвани от страна на взискателите и съдебните изпълнители. Твърдят, че към момента на предявяване на исковата молба изпълнителното дело по отношение на Р. С. е прекратено и сумите са изцяло събрани по принудителен ред и постъпили в патримониума на ответника, но с това не отпада правния й интерес от предявения установителен иск, тъй като едва с влизането в сила на решението по иска по чл. 439 ГПК отпада основанието, на което сумата се събира по принудителен ред и длъжникът може да иска връщането й с иск по чл. 55 ЗЗД. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и в частта за разликата над сумите по изпълнителния лист като не е съобразил, че по-голямата част от сумата, по отношение на която производството по делото е прекратено на това основание, е включена в изпълнителния лист като законна лихва върху главницата. Считат цитираната от първоинстанционният съд съдебна практика за неотносима, като излагат съображения, че таксите и разноските по изпълнителното дело може да се атакуват с жалба по чл. 436 ГПК, когато възраженията срещу тях касаят техния размер, прекомерност, неправомерно или погрешно начисляване, но не и когато съпътстват погасено поради давност задължение. Тъй като с погасяване на главните вземания се погасяват и вземанията за лихви и разноски, необосновано районният съд е прекратил производството по делото и в тази част. Възразява се още, че в исковата молба е формулирано искане за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на ищцата Р. С., като във връзка указанията на съда искането е приведено в съответствие с изискванията за редовност посредством оттеглянето му и формулиране на осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 ЗЗД, а в условията на евентуалност твърди, че е извършено допустимо изменение по смисъла на чл. 214 ГПК. По отношение на ищцата А. Ц. заявяват, че действително не е била формулирана осъдителна претенция, но доколкото се касае за нововъзникнало обстоятелство, което е своевременно изложено веднага след узнаването му и което не носи риск за защитата на ответника, тъй като исковата молба не му е връчена за отговор, считат, че обжалваното определение следва да бъде отменено в цялост. Възразява се още, че не са изложени каквито и да било аргументи от районния съд във връзка с липсата на правен интерес у ищците, представляващо съществено процесуално нарушение. По изложените съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Тъй като обжалваното определение е прекратено на етап отстраняване на нередовности в исковата молба по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Р. С. С. и А. Х.

Ц. чрез адв. Т. и адв. К. против „Топлофикация-Перник“ АД.

В исковата молба са изложени твърдения, че по влязла в сила заповед за изпълнение в 2 полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 03.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1067/2009 г. по описа на РС-Перник срещу Й.С.С., ЕГН **********, починал на ***, за сумите: 2403,00 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.04.2009 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 647,48 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 26.11.2007 г., сумата 61,01 лв. – държавна такса и сумата 61,53 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че ищците са законни наследници на длъжника, срещу който по молба на ответника от 03.09.2009 г. е образувано изпълнително дело № 474/2009 г. по описа на ЧСИ А.В.. Тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 г. от последното изпълнително действие, извършено на 24.11.2009 г., производството по изпълнителното дело се е прекратило по право. По молба на ответника от 05.08.2021 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д. № 2389/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., което обуславя правния интерес на ищците от предявяване на исковете. Сочи се, че изпълнителното дело е прекратено по отношение на Р. С. С. с влязло в сила разпореждане на основание чл. 433, ал. 2, като сумата, която е събрана е 2931,77 лв., а по отношение на А. Х.

Ц. е наложен запор върху трудовото възнаграждение за сумата 2964,40 лв. Твърди се, че правото на принудително изпълнение, обективирано в изпълнителния лист, е погасено по давност с изтичане на петгодишен давностен срок от прекратяването на изп.д. № 474/2009 г. по описа на ЧСИ А.В. на 24.11.2011 г. Тъй като вземанията във връзка с изпълнителното производство имат акцесорен характер, не подлежат на удовлетворяване по принудителен ред.

Отправено е искане да се признае за установено, че ищцата Р. С. С. не дължи на ответника сумата 2931,77 лв., ведно със законната лихва, а ищцата А. Х. Ц. не дължи на ответника сумата 2964,40 лв., ведно със законната лихва, като погасени по давност. Моли се, в случай на уважаване на исковете, да бъде издаден обратен изпълнителен лист в полза на ищцата Р. С. С. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за сумата 2931,77 лв. и да бъде обезсилен издаденият в полза на „Топлофикация-Перник“ АД изпълнителен лист от 03.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1067/2009 г. по описа на РС-Перник С Разпореждане № 5322/28.04.2023 г. по гр.д. № 1836/2023 г. на Районен съд – Перник, съдът е дал конкретни указания на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба в едноседмичен срок от съобщението.

С молба от 23.05.2023 г. ищците заявяват, че оспорват съществуването на изпълняемо право в полза на взискателя поради новонастъпил след издаване на изпълнителния титул юридически факт – изтичане на 5-годишна давност, която е започнала да тече от 24.11.2011 г. Правният интерес на ищцата Р. С. от предявения отрицателен установителен иск е обусловен с твърдения, че единствено след уважаването му би могла да претендира принудително събраната сума в хода на изпълнителното производство на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Уточнява се, че цената на исковете е формирана на база посочените суми в запорното съобщение до всяка от ищците, включващи главница, лихва, неолихвяема 3 сума в полза на взискателя, такси и разноски по изпълнителното дело и пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Заявяват, че не поддържат исканията за издаване на обратен изпълнителен лист и обезсилване на издадения в полза на ответника изпълнителен лист.

Сочат, че в хода на делото е възникнало ново обстоятелство – по наложения запор по изпълнителното дело принудително е събрана сумата 634,04 лв. от ищцата А. Ц.. Изложени са твърдения, че ответникът се е обогатил неоснователно със събраните суми, поради което наред с исканията за признаване за установено, че ищцата Р. С. С. не дължи на ответника сумата 2931,77 лв., ведно със законната лихва, а ищцата А. Х. Ц. не дължи на ответника сумата 2964,40 лв., ведно със законната лихва, като погасени по давност, се отправени искания за осъждане на ответника да заплати на ищцата Р. С. С. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 2667,04 лв., ведно със законната лихва, като събрана на отпаднало основание в хода на изп.д. № 2389/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., и на основание чл. 59 ЗЗД сумата 264,74 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, събрана по изп.д. № 2389/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата А. Х. Ц. сумата 634,04 лв., ведно със законната лихва, като събрана на отпаднало основание в хода на изп.д. № 2389/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Представено е доказателство за внасяне на държавна такса в указания от районния съд размер 125,35 лв. /определена в размер на 4% от вземанията по изпълнителния лист/.

С Разпореждане № 6802/31.05.2023 г. районният съд е указал на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточнят предявените искове по чл. 439 ГПК по пера като съобразят нормата на чл. 79 ГПК и че цената на иска по чл. 439 ГПК се определя върху непогасените вземания по изпълнителния титул, както и да се посочи кои вземания са били погасени с принудително събраната сума от 634,04 лв. и дали осъдителният иск се предявява в условията на чл. 214 ГПК като съобрази съответно неговия размер или го предявява наред с първоначално предявената претенция от общо 2964,40 лв.

С уточняваща молба от 16.06.2023 г. се заявява, че цената на предявения от А. Ц. установителен иск по чл. 439 ГПК е за сумата 2964,40 лв., ведно със законната лихва, която е определена от всички вземания, посочени в запорното съобщение, както следва: 1201,50 лв.

– главница, ведно със законната лихва, 179,21 лв. – лихва, 1041,86 лв. – неолихвяема сума в полза на взискателя, 277,10 лв. – такси и разноски по ИД, 264,73 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и че наред с този иск в условията на обективно кумулативно съединяване е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 634,04 лв. – събрана принудително от ЧСИ С.Б., ведно със законната лихва.

С Определение № 1949/21.06.2023 г. районният съд е прекратил частично производството по делото, срещу което е депозирана частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид горната фактическа обстановка, съдът намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

4

Разгледана по същество е неоснователна.

По предявения от Р. С. С. срещу „Топлофикация-Перник“ АД установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата 2931,77 лв.:

В случая е безспорно, което се установява и от представеното платежно нареждане и извършеното върху изпълнителния лист удостоверяване, че с задълженията на ищцата Р. С. по изпънителния лист са платени и с разпореждане от 17.02.2023 г. изпълнителното производство по отношение на нея е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.

Действието на решението за уважаване на иска по чл. 439 ГПК е предвидено в закона – чл.