Решение № 44 от 23.03.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Радомир, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211730100940 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 571,20 лева по щета № ., като обезщетението било заплатено въз основа на застрахователна полица № . за застраховка „Каско“ на лек автомобил „Б.“, с peг.

№ ., собственост на И. Н. С.а и по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на 26.01.2021 г. в с. С., общ. Радомир.

Видно било от декларация за настъпване на застрахователно събитие и заявление за изплащане на обезщетение от 28.01.2021 г., че произшествието е настъпило поради преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на общински път № PER 2135 – с. С. – с. Д. Р..

В резултат на произшествието били увредени следните части на автомобила, а именно: предна дясна гума и задна дясна гума, като и двете били за подмяна.

Ищцовото дружество образувало щета № ., вследствие на което изплатило на застрахования И. С.а обезщетение в размер на 571,20 лева, с прихващане на сумата от 272,62 лева – дължима вноска по полицата, с което изпълнило задълженията си, произтичащи от застрахователния договор.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС, след изплащане на застрахователно обезщетение встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

1

Сочи, че община Радомир, в качеството си на собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите и обществените паркинги в селищата, по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното ù имущество и носи отговорност за причинените вреди на трети лица, но въпреки отправената покана, дължимата сума не била заплатена, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 571,20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС във връзка с щета № . за причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № ., в резултат на настъпило ПТП на 26.01.2021 г, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.10.2021 г. до изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен представител оспорва предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетата по делото като писмено доказателство застрахователна полица № . от 10.07.2020 г. по застраховка „Каско“, валидна за периода от 10.07.2020 г. до 09.07.2021 г., че същата е сключена между ищцовото дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и И. Н. С.а за процесния автомобил – лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № ., и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на 4 равни вноски, всяка в размер на 272,62 лева.

От представената по делото декларация за настъпило застрахователно събитие се установява, че на 26.01.2021 г., при движение по общински път № PER 2135 – с. С. – с. Д. Р., в с. С. процесният лек автомобил е попаднал в неизправност на пътното платно – дупка, при което на същия са нанесени материални щети, като са били увредени предна дясна гума и задна дясна гума.

Съставен е опис на претенция № . г., с който са установени щети по автомобила по предна дясна гума и задна дясна гума, като видно от калкулацията, съдържаща се в опис – заключението, както и в доклада по щета, сумата, необходима за отстраняване на щетите, е 571,20 лева, като с преводно нареждане от 01.02.2021 г. на собственика на увредения автомобил е изплатена сумата от 298,58 лева, с прихващане на сумата от 272,62 лева – дължима вноска по полицата.

С регресна покана от 30.06.2021 г. ищецът е поканил община Радомир да възстанови 2 горепосочената сума. Поканата е получена от ответника на 06.07.2021 г., видно от приетото известие за доставяне и в отговор, с писмо от 05.08.2021 г. община Радомир е посочила, че към преписката липсва акт или протокол за ПТП, който е необходим, за да бъде възстановена сумата.

По делото са приети като писмени доказателства и свидетелство за управление на МПС и контролен талон на Т. М. СТ., както и удостоверение за годишен технически преглед от 17.07.2020 г.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т.С., от чиито показания се установява, че на процесната дата, управлявайки лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № . в с. С., в посока с. К., автомобилът попаднал в дупка на пътното платно, която била покрита със сняг. Вследствие на инцидента свидетелят установил, че предна дясна гума и задна дясна гума са скъсани. Свидетелят твърди, че се е движел с разрешената по закон скорост за населено място и след инцидента се обадил на тел. 112.

По делото е назначена и изслушана съдебно - автотехническа експертиза, вещото лице по която, след запознаване с всички доказателства по делото, вкл. приложения снимков материал, е дало заключение, че на лекия автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № ., са причинени следните щети: разрушена структура (т. нар. „скъсване“) на предна дясна гума, марка „Hankook“, 275/40R20, DOT 2619, с дълбочина на протектора 7,5 мм – и разрушена структура (т. нар. „скъсване“) на задна дясна гума, марка „Hankook“, 315/35R20, DOT 2619, с дълбочина на протектора 7,5 мм. Според вещото лице общата сума, необходима за пълното възстановяване на причинените щети по автомобила, възлиза на 571,00 лева. Вещото лице е посочило, че ПТП не е посещавано от служителите на Пътна полиция, като предвид данните от декларация за настъпване на застрахователно събитие и заявление за изплащане на обезщетение, от които е видно, че на процесната дата автомобилът, движейки се със сравнително ниска скорост, е преминал с десните си колела през необозначена вдлъбната пътна неравност, покрита със сняг и лед, е напълно възможно да настъпят деформации по МПС, изразяващи се в частично разрушена структура (т. нар. „скъсване“) на двете десни гуми на автомобила.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно - автотехническа експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо по делото ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: че е сключен договор за 3 имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № ., по застраховка „Каско” на МПС, обективирана в полица № . от 10.07.2020 г., с период на валидност от 10.07.2020 г. до 09.07.2021 г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие – 26.01.2021 г.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Т.С. се установява, че на процесната дата, управлявайки лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № ., в с. С., с посока към с. К., автомобилът на жалбоподателя попаднал в дупка на пътното платно и вследствие на инцидента били увредени предна дясна гума и задна дясна гума. Свидетелят е пряк очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от него обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят от останалите събрани доказателства, в това число и от приложената по делото декларация за настъпило застрахователно събитие.

От приетата по делото САТЕ се установява наличието на пряка причинно следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.

Наред с това се установява, че на 28.01.2021 г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на лекия автомобил е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е определил сума от 571,20 лева и с преводно нареждане от 01.02.2021 г. на собственика на увредения автомобил е изплатена сумата от 298,58 лева, с прихващане на сумата от 272,62 лева – дължима вноска по полицата.

След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Безспорно се установява по делото, че пътят, по който се е движил водачът на автомобила и където е настъпило процесното ПТП, се намира на територията на община Радомир, като инцидентът е настъпил в с. С.. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и 4 чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП общината е длъжна да поддържа общинските пътища в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по тях и да ги отстрани в най-кратък срок. Установената по делото дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото се установи, че тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП), то е налице бездействие на служителите на община Радомир, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Безспорно причините, провокирали нарушаването целостта на пътната настилка, биха могли да бъдат от различен характер: да се коренят както в измененията, които тя е претърпяла с течение на времето и под въздействие на други обективни фактори, като например атмосферни условия и тежестта на преминаващите пътни превозни средства, така и от човешко въздействие върху нея. За настоящия правен спор тези причини са без значение, тъй като във всички случаи е налице виновно поведение (бездействие) на служители от община Радомир по поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице е основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.