Определение № 193 от 10.06.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Враца, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20261400600279 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 НПК.

Образувано е по частна жалба на инж. И. Г. К., в качеството му на едноличен собственик на капитала и представляващ „***“ ЕООД и в качеството му на едноличен собственик на капитала и представляващ „Вратица-Враца“ АД, против Определение №163/27.05.2026 г. по ЧНД №350/2026 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление от 01.04.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура-Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП №4744/2025 г. по описа на прокуратурата, водено за престъпление по чл.323, ал.1 НК, като е потвърдено постановлението за прекратяване.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствения анализ и неправилно приложение на материалния закон.

Излагат се доводи, че районният съд неправилно е възприел фактическите и правните изводи на прокурора, без да извърши самостоятелна проверка на събраните доказателства и без да обсъди всички наведени от жалбоподателя възражения.

Поддържа се, че съдът не е изпълнил задължението си да осъществи собствен контрол върху правилността и законосъобразността на постановлението за прекратяване, а практически е възпроизвел изложените в него мотиви.

Жалбодателят счита за неправилен извода, че не са наЛ. признаците на престъплението по чл.323, ал.1 НК. Поддържа, че както от обективна, така и от субективна страна са били осъществени действия по самоволно осъществяване на претендирано право, изразяващи се в поставяне на физически прегради и ограничаване достъпа до помещения и имущество, с което е било променено съществуващото фактическо положение.

Според жалбата неправилно е прието, че към момента на извършване на действията между страните не е съществувал спор относно правата им. Поддържа се, че такъв спор е съществувал още преди поставянето на преградите, като предприетите действия са били именно средство за едностранно налагане на определено фактическо положение в полза на едната страна по този спор.

Оспорва се и изводът, че поставянето на преградите и заключването на определени помещения представлява допустимо упражняване на правомощията на собственика по управление и опазване на имуществото му. Според жалбоподателя с 1 тези действия фактически е бил преустановен достъпът до значителна част от движимото имущество на представляваните от него дружества, като по този начин е било осуетено неговото изнасяне.

Навеждат се и подробни възражения относно пълнотата на разследването.

Поддържа се, че не са били назначени необходимите технически експертизи, които да установят дали сочените от насрещната страна входове и изходи реално позволяват изнасянето на машините и оборудването, не са били събрани данни от охранителните системи относно действителния режим на достъп до помещенията, не са били анализирани всички представени писмени доказателства и не е извършена цялостна оценка на фактическата обстановка.

Жалбодателят поддържа още, че неправилно са били интерпретирани отношенията между страните като изцяло гражданскоправен и търговски спор, като счита, че наличието на гражданскоправни отношения не изключва възможността за осъществяване на престъпление по чл.323 НК при самоволно и извън установения ред упражняване на претендирано право.

Излагат се и доводи относно съдебната практика по приложението на чл.323 НК, като се поддържа, че възприетото от прокурора и районния съд разрешение противоречи на установените принципни положения относно състава на престъплението самоуправство.

С жалбата се иска отмяна на определението на Районен съд-Враца, отмяна на постановлението на Районна прокуратура-Враца за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания за извършване на пълно, всестранно и обективно разследване.

Настоящият състав, след като обсъди изложените в жалбата доводи, становището, възприето от първоинстанционния съд, мотивите на прокурорското постановление и всички материали по досъдебното производство, намира частната жалба за процесуално допустима (подадена от легитимирано Л. в законовия срок), но разгледана по същество - за неоснователна.

При извършената служебна проверка на материалите по досъдебното производство и на атакувания съдебен акт настоящият състав намира, че районният съд е установил правилно релевантната фактическа обстановка, като същата се подкрепя от събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства и не се налага нейното преповтаряне в пълен обем. Въззивният съд споделя установените от първата инстанция фактически положения, като намира, че те кореспондират и с изложеното в прокурорското постановление, а направените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни.

От материалите по делото се установява наличието на продължителни отношения между представляваните от жалбоподателя търговски дружества и дружеството „Максрент България“ ЕООД, свързани с ползването на процесните недвижими имоти и намиращото се в тях движимо имущество. Безспорно се установява също така, че между страните са били водени преговори, постигнати са договорености относно освобождаването на помещенията, подписано е писмено споразумение, определени са конкретни срокове и условия за изпълнение, като впоследствие са подписани и приемо-предавателни протоколи за част от освободените обекти.

Тези обстоятелства правилно са отчетени както от прокурора, така и от районния съд, доколкото сочат, че отношенията между страните първоначално са били уредени по взаимно съгласие и чрез договорен механизъм за уреждане на възникналите имуществени отношения.

Неоснователно е възражението в жалбата, че районният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, а механично е възпроизвел изводите на 2 прокурора.

От мотивите на атакуваното определение е видно, че съдът е обсъдил както доводите на жалбоподателя, така и събраните по досъдебното производство доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели, съдържанието на подписаното между страните споразумение и останалите писмени материали по делото, като е изложил собствени съображения относно липсата на признаците на престъплението по чл.323, ал.1 НК. Обстоятелството, че тези съображения съвпадат с изложените от прокурора, не означава липса на самостоятелна съдебна дейност, а единствено идентична оценка на доказателствения материал и приложимия закон.

Неоснователно е и основното възражение на жалбодателя, че неправилно е прието отсъствието на признаците на престъплението самоуправство.

Съгласно разпоредбата на чл.323, ал.1 НК наказателноправна защита се предоставя срещу самоволното, извън установения от закона ред, осъществяване на едно действително или предполагаемо право, когато то е предварително оспорвано от другиго.

Правилно прокурорът е приел, а районният съд е споделил този извод, че в конкретния случай събраните доказателства не установяват по несъмнен начин осъществяването на всички елементи от този престъпен състав.

На първо място, от доказателствата по делото се установява, че действията на страните са развивани в рамките на съществуващи договорни отношения относно освобождаването на помещенията и изнасянето на намиращото се в тях имущество.

Самото подписване на писмено споразумение, определящо правата и задълженията на всяка от страните, сроковете за изпълнение и последиците при неизпълнение, обективира стремеж отношенията да бъдат уредени по взаимно съгласие, а не чрез самоволно осъществяване на претендирани права.

На следващо място, правилно е отчетено, че предприетите от собственика на сградите действия по поставяне на определени прегради и ограничаване на достъпа до отделни помещения не могат да бъдат разглеждани изолирано от останалата фактическа обстановка.

От една страна по делото са наЛ. данни за извършени посегателства върху имуществото в процесните обекти, а от друга - за съществуването на помещения със специфично предназначение, свързани с електроснабдяването на обекта и предполагащи осигуряване на съответен режим на достъп и безопасност.

Отделно от това събраните доказателства не подкрепят твърдението на жалбоподателя за пълно и окончателно лишаване от достъп до собственото му имущество. Напротив, по делото са събрани доказателства, въз основа на които прокурорът е приел, а районният съд е възприел, че са съществували и други възможности за достъп до помещенията, че многократно е било заявявано желание вещите да бъдат изнесени, както и че в отделни случаи фактически достъп е бил осигуряван.

Настоящият съдебен състав намира, че именно по този въпрос се концентрира съществената част от спора между страните. Жалбоподателят поддържа, че наличните входове не позволяват технически изнасяне на машините и оборудването, докато насрещната страна твърди обратното.

Дори да се приеме, че между страните действително съществува спор относно техническата възможност за използване на определени входове и изходи, този спор сам по себе си не обуславя автоматично наличието на престъпление по чл.323 НК. Същият представлява спор относно начина на изпълнение на постигнатите договорености и относно обема и начина на упражняване на имуществените права на всяка от страните, който по естеството си следва да бъде разрешаван по предвидения в закона гражданскоправен ред, освен ако не бъдат установени всички признаци на съответния 3 престъпен състав, каквито доказателства в случая не са събрани.

Следва да се отбележи още, че предмет на настоящото производство не е разрешаването на спора коя от страните е права относно собствеността върху отделни вещи, начина на освобождаване на помещенията, възможността за изнасяне на определени машини или изпълнението на поетите договорни задължения. Предмет на проверката е единствено дали събраните доказателства установяват извършването на престъпление от общ характер, като настоящият съдебен състав, подобно на прокурора и първоинстанционния съд, намира, че такъв извод не може да бъде направен.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за непълно, необективно и невсестранно проведено разследване.

Съгласно разпоредбите на НПК основание за отмяна на постановление за прекратяване би било наЛ. тогава, когато по делото не са извършени необходимите действия по разследването и съществуват реални възможности чрез тях да бъдат установени нови факти, имащи значение за предмета на доказване и способни да обусловят различен краен правен извод.

В настоящия случай такава хипотеза не е наЛ..

По досъдебното производство са разпитани множество свидетели, събрани са значителен обем писмени доказателства, приобщени са договорни документи, водена между страните кореспонденция, приемо-предавателни протоколи, уведомления, извършена е очна ставка между основните участници в конфликта, като прокурорът е извършил подробен анализ на всички относими към предмета на доказване обстоятелства.

Самото обстоятелство, че жалбоподателят счита за необходимо извършването на допълнителни действия по разследването, не обуславя автоматично извод за непълно разследване. Не всяко поискано от пострадалия процесуално действие е задължително за органите на досъдебното производство, а само това, което е годно да допринесе за установяване на релевантни за предмета на доказване факти.

Неоснователно е възражението, че е следвало да бъдат назначени технически експертизи относно възможността определени машини и съоръжения да бъдат изнесени през различните входове и изходи на процесните помещения.

Правилно прокурорът е преценил, че спорът относно техническата възможност за използването на конкретни входове и маршрути за преместване на оборудването няма самостоятелно значение за наличието или липсата на престъпление по чл.323, ал.1 НК.

Дори да бъде установено, че част от сочените от едната страна входове не са подходящи за изнасяне на определени машини, това само по себе си не би доказало наличието на предварително оспорвано право, което да е било самоволно осъществено по смисъла на закона, нито би установило останалите елементи от престъпния състав.