Определение № 125 от 29.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Плевен, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20244400100930 по описа за 2024 година

С определение № 47/20.01.2026г. по в.ч. гр. дело № 548/2025г. на ВтАС съдът е разрешил СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ, повдигнат с Определение № 6082/12.12.2025г. по гр.д. № 3156/2025г. по описа на Районен съд – Плевен, като ОПРЕДЕЛЯ Окръжен съд – Плевен за компетентен да разгледа подадената от Д. Й. В. срещу Община Плевен искова молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Постановил делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Окръжен съд – Плевен.

Предвид влязлото в сила на 14.05.2025г. определение № 444/18.

03.2025г. на настоящия състав на решаващия съд, че ИМ на Д. Й. В. от гр.Плевен против Община Плевен за установяване, че решение № 435 от 28.11.2024г. на ОбС Плевен за освобождаването й от длъжност като Управител на Паркстрой ЕООД Плевен с ЕИК *** е недействително поради противоречие със Закона и заобикалянето му с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.62 ал.2 ТЗ е подсъдна на ПлРС и преклудиращото за ищцата действие на определението № 257/14.05.2025г. по в.ч.гр. дело № 214/2025г. по описа на ВтАС, с което тази преценка е потвърдена, въпреки че ПлРС е разгледал в съдебно заседание делото и го е взел за решаване, не е имал сили да постанови решение по същото, а повдигнал спор за подсъдност с ОС Плевен и прекратил делото пред него с определение след произнасянето на друг състав на ВтАС.

В тази обстановка първо трябва да се отговори налице ли са основанията на чл.26 ал.1, т.6 ГПК за отвод на настоящия състав на решаващия съд предвид постановеното определение по в.ч.гр. дело № 655/2025г., с което ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2656 от 22.05.2025г. по ч.гр.д. № 1

3156/2025г. на ПлРС – първи гр. с-в като правилно и законосъобразно, с което ПлРС е оставил без уважение молба вх. № 13835/19.12.2024г. по описа на Районен съд Плевен, подадена от Д. Й. В. за допускане спирането на допуснато предварително изпълнение на решение № 435 от 28.11.2024г. на Общински съвет гр.Плевен, като неоснователно и оставил без разглеждане гореописаната молба, в частта за налагане на обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.3 от ГПК със задължаване на Общински съвет гр.Плевен да се въздържа от приемането на актове, касаещи представителството на „Паркстрой“ЕООД гр.Плевен с ЕИК *** до решаване на въпроса за законосъобразността на освобождаването й като управител, като недопустимо.

Предвид мотивите на ТРОСГТК № 1/21.11.2023г. по т.д. № 1/2023г. на ВКС на РБ независимо от обсъдените доказателства и отговора на въпроса за допустимост на иска във въззивното определение, постановено в обезпечително производство, на този етап настоящият състав на решаващия съд намира, че все още не са налице основанията за отвод по чл.22 ал.1, т.6 ГПК, а по възлагане от ВтАС и предвид чл.270 ал.4 ГПК приема, че следва да се произнесе по така подадената ИМ.

Както вече е имал възможност да отговори допустим ли е така предявения иск по приложеното въззивно производство за обезпечение на ИМ, като е приел, че съгласно чл.124 ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за да установи съществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това, че отрицателен установителен иск, че решението на ОбС Плевен за освобождаване на ищцата като Управител на публично общинско Дружество е недействително поради противоречие със Закона и заобикалянето му не може да се води, защото правовия ред не признава защита на такъв правен интерес, че когато установителният иск е без правен интерес, той е недопустим, че ищцата има сключен Договор за възлагане на управлението на публично общинско дружество – за неговото съществуване, изпълнение и прекратяване тя би могла да спори с възложителя, но да установява нищожност на Решение на органа за местно самоуправление, натоварен с управлението на публичното общинско Дружество тя следва да обоснове интерес от това съгласно съдебната практика по чл.124 ГПК, и след разглеждането на делото в ПлРС съдът не намира установени обстоятелства, водещи до промяна в тази преценка.

2

И понастоящем ищцата няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност на Решение на един орган на местно самоуправление, който по Закон и съгласно Устава на ЕООД е компетентен да взима решенията, които тя оспорва.

Няма такъв и при преценяване постановките на ТРОСГК № 1/06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ВКС на РБ – т.1 и т.2 от същото, че порочните решения на общото събрание са отменяеми, квалифицирането им като нищожни /а не недействителни, както твърди ищцата/, е допустимо само по критериите на ТЗ – в мотивите са изброени норми на ТЗ, които изрично предвиждат нищожност на решенията на общото събрание – чл.75 ал.2 ТЗ, чл.197 ал.3 и чл.216 ТЗ, както и това че недействителност е терминология на ЗЗД – родово понятие, а нищожност и унищожаемост – видови такива.

По-нататък ищцата пропуска обстоятелството, че цитираното от ПлРС тълкувателно решение по чл.74 ТЗ е неприложимо за казуса, който е инициирала, защото делото не е образувано като търговско – искът е предявен срещу Собственика на капитала на ЕООД с общинско имущество – и да установи нищожност на решение на органа на местно самоуправление това няма да обвърже Дружеството с никакви последици – то не е страна по делото.

Цитираното тълкувателно решение разяснява защитата на членствени права в ООД и предвижда в т.2 от същото допустимост на установителен иск на трето лице – каквато е ищцата след освобождаването й като Управител спрямо Дружеството – но понеже атакува решение на общото събрание на Дружеството страна по същия следва да е ЕООД, и то ако има правен интерес от това.

В ИМ обстоятелствата, на които се крепи твърдението за противоречие със Закона, е нарушението според ищцата на чл.166 АПК, че оспорването на индивидуалния административен акт спира изпълнението на същия – това се отнася за решението № 392/31.10.2024г. на ОбС Плевен за утвърждаване на решение на комисия провела конкурса за възлагане управлението на Паркстрой ЕООД и е признато по адм. дело № 933/2024г. на АС Плевен, но оспорваното с установителен иск решение № 435 от 28.11.2024г. на ОбС Плевен не е индивидуален административен акт, а гражданскоправен акт на орган на управление на публично дружество с общинско имущество, който 3 упражнява правата на Община Плевен като собственик в ЮЛ – ЕООД с общинско имущество. Поради това същото не може да е в нарушение на норми от АПК, уреждащи административното производство и законосъобразността на административните актове.

Освен неприложимостта на цитираното тълкувателно решение на ВКС на РБ за приложението на чл.74 ТЗ, в добавка за правния интерес на ищцата в ИМ няма никакви конкретни позовавания кой Закон е нарушен като норма или кой Закон е заобиколен с оспорваното решение на ОбС Плевен, освен последното допълнително споразумение на ищцата към Договора й за възлагане на управление, че същият се сключва до провеждане на конкурс.

Нарушението на Допълнителното й споразумение и Договорът й за възлагане на управление не е нарушение на Закона, нито заобикалянето му и ако иска да защити правата си следва да прецени с какви искове разполага за установяване на неговото съществуване, изпълнение и прекратяване.

При условията на чл.129 ал.4 вр. чл.130 ГПК съдът намира, че следва да върне ИМ, предявена спрямо Община Плевен – ответник с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и да прекрати производството по делото по отрицателния установителен иск на ищцата.

Направените от ищцата разноски остават за нейна сметка предвид изхода на делото.

Съгласно чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Общината е защитавана от юрисконсулт – дължи се по реда на чл.78 ал.8 ГПК възнаграждение, което по правилата на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи на 102,26 евро /200лв./.

При тези съображения и на осн. чл.129 ал.4 ГПК и чл.130 ГПК Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА И ПРЕКРАТЯВА производството по делото относно предявения от Д. Й. В. от гр.Плевен ЕГН ********** против Община Плевен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.62 ал.2 ТЗ за установяване, че Решение № 435 от 28.11.2024г. на ОбС Плевен за 4 освобождаването й от длъжност като Управител на Паркстрой ЕООД Плевен, ЕИК *** е недействително поради противоречие със Закона и заобикалянето му.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.4 от ГПК Д. Й. В. от гр.Плевен, ЕГН ********** да заплати на Община Плевен сумата от 102,26 евро /200лв./, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата, с частна жалба.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5