Определение № 28549 от 03.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28549 гр. София, 03.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРУМ ИЛ. ДИНЕВ като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело № 20251110116378 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. Л. срещу „вк“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Standart 30 plus №***/29.09.2020 г., сключен между страните, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 339,87 лв., представляваща недължимо платена сума по посочения договор за паричен заем (над чистата стойност на главницата по договора в размер на 300 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се извършените в хода на производството разноски. Представят се писмени доказателства.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.Представени са писмени доказателства. Ответникът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаването на ищцата да представи стандартен европейски формуляр, доколкото твърди, че същият е изготвен в един екземпляр, който е в притежание на ищцата, като същият ще послужи за удостоверяване на факта, че на заемателя е предоставена всичката необходима и законово регламентирана информация за сключване на процесния договор.

Отправено е искане за извършване на служебна справка от съда относно заведени от ищцата срещу ответника други производства с предмет, идентичен с този по настоящото производство.

1

СЪДЪТ, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По направените от страните доказателствени искания: следва да бъдат приети като доказателства представените с исковата молба и отговора към нея документи предвид относимостта им към предмета на спора.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаването на ищцата да представи стандартен европейски формуляр, е допустимо и относимо за изясняване на спора и следва да бъде уважено.

Останалите доказателствени искания на ответника следва да се оставят без уважение, като неотносими към предмета на спора, като при постановяване на крайния си съдебен акт и присъждането на разноски съдът ще съобрази изложеното от ответника.

На ищеца следва да се укаже на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.

По доводите за недопустимост на установителния иск и за нередовност на исковата молба:

Ответникът е заявил възражение за недопустимост на предявения установителен иск, което е неоснователно. За ищеца винаги е налице правен интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор.

Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват насрещните страни. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, едновременно с иск за връщане на суми, заплатени без основание, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

2

Съдът приема, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК – не е налице несъответствие между обстоятелствена част и петитум на същата, тъй като по отношение на целия договор за потребителски кредит е наведен един порок – противоречие на закона – чл. 11, ал. 1, ал. 10 ЗПК, съответно предявен е само един установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Предвид твърденията за недействителност на договора, на основание чл. 23 ЗПК ищцата претендира връщане на всичко, което е заплатила над сумата от 300 лв. – главница по договора, поради което не е необходима отделна разбивка на сумата от 339,87 лв. – надплатена над главницата. С нарочно разпореждане от 30.05.2025 г. съдът е указал на ищеца да уточни претенцията си по осъдителния иск, като страната поддържа твърдението си, че по процесния договор, който иска да бъде обявен за недействителен, е заплатила общо 639.87 лева.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата Н. С. Л. на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, по която да й бъдат преведени сумите по делото, при евентуално благоприятен за нея изход от спора.

ОБЯВЯВА

НА

СТРАНИТЕ

ДОКЛАДА

ПО

ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. Л. срещу „вк“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Standart 30 plus №***/29.09.2020 г., сключен между страните, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 339,87 лв., представляваща недължимо платена сума по посочения договор за паричен заем (над чистата стойност на главницата по договора в размер на 300 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се извършените в хода на производството разноски.

3

Ищцата твърди, че на 29.09.2020 г. като заемател сключила с „вк“ ООД /понастоящем „вк“ АД/ Договор за паричен заем Standart 30 plus №***/29.09.2020 г. за сумата от 300 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,50 % и срок на заема 9 месеца. Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора, на заемателя била начислена допълнителна такса в размер на 179.64 лв. за услугата експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, която следвало да се заплати от заемателя разсрочено - на равни части, и да се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 1, ал.

1 от договора било предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата заемателят да предостави като обезпечение на задълженията му поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговаря на конкретно посочени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка за неизпълнение в размер на 119,79 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски. Ищцата твърди, че с добавяне на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение, действителната цена на отпуснатия заем била в размер на 652,05 лв. Твърди, че по този договор е извършила плащания в размер на 304,92 лв., след което рефинансирала кредита с нов, от същото дружество, с което била погасена и сума в размер на 334,95 лв., или общо заплатената сума по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 639,87 лв.

Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем е изцяло недействителен поради неточно посочен ГПР, поради което на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита - 300 лв. и разликата над тази сума до заплатената от 639,87 лв.

(339,87 лв.) е платена при начална липса на основание. Излага съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява експресното разглеждане на документите за кредита. Счита, че с посочената клауза е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което същата е 4 нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Сочи, че срещу заплатената такса не се предоставя реална насрещна услуга, а същата представлява скрито възнаграждение на кредитора. Твърди, че доколкото таксата е в размер на 179,64 лв., т. е. повече от 50 % от размера на отпуснатия заем, то с нея се накърняват добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Освен това поддържа, че клаузата е и неравноправна. Твърди, че клаузата за неустойка има за цел заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се касае за скрита печалба за кредитора, неустойката няма обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение, като по начина, по който е уговорена, би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Сочи, че неосигуряването на поръчител, респ. банкова гаранция, не може да води до настъпването на вреди за кредитора, по-големи от тези при пълно неизпълнение на основното задължение по договора за кредит. Сочи, че клаузата, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, заобикаля чл. 33 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди за кредитора, както и че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Сочи, че неустойката не притежава обезщетителна функция, тъй като се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, както и че накърнява добрите нрави, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Твърди, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, като е нарушено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и с включването на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение ГПР би бил в размер много над пет пъти размера на законната лихва. Счита, че посочените такси отговарят на понятието „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да се включат при изчисляването на ГПР.

Твърди, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя 5 относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, с позоваване на практика на СЕС – решение по дело С-714/22 и решение по дело С-453/10. Счита, че с оглед недействителността на договора за заем и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и лихви и разноски. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва предявения установителен иск за прогласяване на нищожността на договора като недопустим, поради липсата на правен интерес, доколкото ищцата е предявила осъдителен иск, в предмета на който подлежи на разглеждане действителността на договора за заем и неговите клаузи. Счита, че с предявения иск ищцата единствено цели обогатяване с разноски, което представлява злоупотреба с право и превратно упражняване на права. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени пороците на договора за заем, както и как е формирана сумата от 339,87 лв. По същество оспорва исковете като неоснователни. Оспорва услугата по експресно разглеждане на документи да е такава по управление или усвояване на кредита, доколкото същата се извършва преди сключването на кредита.