Решение № 2777 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2777 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100506541 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 02.03.2022г., постановено по гр. дело № 9297/2021 год. по описа на СРС, ГО, 164 състав, е уважен предявеният от “ДЗИ – О.З.” ЕАД срещу ЗД „Е.” АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 634, 64 лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил марка “Рено Клио“, с рег.

№ *******, причинени в резултат на реализирано на 14.08.2020г. на път III641 км.0+450 между с. Васил Левски – гр. Баня, общ. Карлово, по вина на водача Т.Н.Т. при управление на лек автомобил “Ауди Q7”с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована по риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружеството, ведно със законната лихва от 16.02.2021г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗД „Е.” АД, в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че приетото по делото заключение на автотехническата 1 експертиза сочи единствено вероятен механизъм за причиняване на част от повредите върху автомобила. Освен това при изслушването му в съдебно заседание експертът е пояснил, че не може да се определи точно причината за настъпването на хоризонталните увреждания по вратите и че по делото няма категорични данни автомобилът да се е отклонил настрани към храстите.

Причината за уврежданията по двете врати не била установена и посредством останалите доказателства по делото. Такива вреди не били описани в съставения протокол за ПТП, те не са били заявени и в подадената декларация за щета от застрахованото при ищцовото дружество увредено лице. На следващо място, жалбоподателят обръща внимание, че първият опис-заключение по щета е изготвен на 17.08.2020г., т.. три дни след процесното ПТП, като в него са отразени единствено вредите, настъпили в задната част на автомобила. Вторият опис-заключение бил изготвен едва на 04.01.2021г., т.е. около 5 месеца след инцидента. По тези съображения счита, че уврежданията върху предна и задна дясна врата не са в резултат на процесното ПТП и не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното дружество за същите. Сочи, че стойността за отстраняване на тези вреди възлиза на сумата от 309, 84 лева. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение в частта, в която предявеният иск е уважен за разликата над сумата от 324, 80 лева до пълния предявен размер от 634, 64 лева /т.е. за сумата от 309, 84 лева/.

В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЗИ – О.З.” АД, с който същата се оспорва. Навеждат се съображения, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е в съответствие с представените и приети по делото доказателства, включително и заключението на автехническата експертиза. с оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно 2 и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и 3 противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 14.08.2020г. около 09, 40 часа, на път III - 641 при км. 0+450 /с. Васил Левски – гр. Баня/, общ. Карлово, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № *******, управляван от Д.С.К. и лек автомобил „Ауди Q7“, с рег. № *******, *******, управляван от Т.Н.Т., както и че вина за настъпилия инцидент има водачът на втория автомобил, който поради неспазване на безопасна дистанция е реализирал ПТП с намаляващия скоростта си и спиращ пред него лек автомобил “Рено Клио” поради друг спрял автомобил в лентата за движение автомобил нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. В пряка причинна връзка с инцидента за собственика на увредения автомобил са произлезли имуществени вреди. По делото не е спорно и съществуването на договор за застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите между ответното дружество и виновния водач, който е бил валиден към датата на настъпване на ПТП-то. Между ищеца и собственика на увредения автобил бил сключен договор за имуществена застраховка “Автокаско”, действащ към процесния период. Установено е и обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило в полза на сервиза, извършил ремонт на увредената вещ, сумата от 3 215, 55 лева. Не е спорно, че по отправена писмена покана от ищеца, ЗД “Е.” АД е извършил извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 595, 88 лева.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, се съсредоточава относно размера на причинените вреди, както и относно наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите.

По делото е представен неоспорен от страните протокол за ПТП № 1737895 от 14.08.2020г., съставен от длъжностно лице и след посещение на място, в което са отразени данни за участниците в инцидента; обстоятелства, причини и условия за ПТП; видими щети върху двата автомобила, както е изготвена и схема на ПТП. В графа “видими щети на МПС” по отношение на лек автомобил “Рено Клио” са посочени заден капак, задна броня, заден десен 4 габарит, а в изготвената схема е отразено местоположението на автомобилите – на платното за движение. Протоколът е подписан от двамата участници в инцидента без възражения.

От уведомление за щета от 17.08.2020г., подадена от Д.С.К. до ищцовото дружество, се установява, че застрахованото лице е посочило, че ПТП е настъпило по следния начин – той е спрял управлявания от него автомобил поради наличието на друг спрял пред него в лентата за движение автомобил, но водачът на увреждащия автомобил поради неспазване на нужната дистанция се ударил в спрелия автомобил, управляван от Димитър Кръстев.

На 17.08.20202г. след извършен оглед на увредения автомобил, служители на ищеца съставили опис-заключение по щета, в която са посочени следните увредени детайли: облицовка задна броня, спойлер задна броня, светлоотразител задна броня, врата на багажник, стоп десен външен, стоп десен вътрешен, панел /калник/ 5-та врата, задна врата дясна, под багажник. По отношение на увреждането на задната дясна врата е посочена необходимост от боядисване на детайли с основен цвят боя.

Автомобилът е предаден на 19.08.2020г. в автосервиз „Ауто Франс 2000“ ЕООД за извършване на ремонт по опис на щетите от 17.08.2020г. От представената по делото фактура от 28.09.2020г. се установява, че автосервизът е извършил допълнителни ремонтни дейности, извън възложените от застрахователя, на обща стойност от 3 215, 22 лева с ДДС.

Сумата по фактурата е одобрена от ищцовото дружество и изплатена на сервиза на 14.10.2020г. Впоследствие на 04.01.2021г. е съставен от ищеца нов опис по процесната щета, в който са посочени и други увреждания на автомобила, извън констатираните с описа от 17.08.2020г., а именно – предна дясна врата /с лека деформация и необходимост от боядисване на детайла с основен цвят боя/, лайсна предна врата дясна /боядисване на детайла с черен цвят/, лайсна задна врата /боядисване на детайла с черен цвят/, външна дръжка предна врата дясна /боядисване на детайла с черен цвят/ и дясна задна врата /с лека деформация и необходимост от боядисване на детайла с основен цвят боя/.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и 5 обосновано. От същото се установява, че към датата на ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година и 7 месеца, както и че стойността на уврежданията, описани в съставения от ищцовото дружество описзаключение по щета от 04.01.2021г., по средни пазарни цени възлиза на 3 395, 82 лева, а по цени на алтернативни доставчици – в размер на 3 247, 19 лева.

Вещото лице е посочило още, че уврежданията по задна дясна врата са настъпили в зоната на технологичната хлабина със заден десен панел и са в резултат на първоначалното съприкосновение с лек автомобил “Ауди” и изместването на панела към предната част на превозното средство. Всички увреждания в задната част на лекия автомобил се намират в причинноследствена връзка с първоначалното съприкосновение между превозните средства. В заключението е отразено още, че хоризонталните задирания /надлъжни ожулвания/ по предна и задна дясна врата по външната повърхност на детайла могат да бъдат получени вследствие съприкосновение с тънък предмет, каквито са крайпътните храсти, разположени вдясно от платното за движение на мястото на инцидента. Този извод е направен въз основа на визуализация на мястото на ПТП посредством приложение Google Earth Pro“.