Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 719 от 27.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7298/2022
Вид
Решение № 719
Подписан
27.04.2023
В сила
18.05.2023
Състав
Момчил Александров Найденов

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 1, т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330207298 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0273-000435 от 26.10.2022г., издадено от П. П. А., на длъжност *** РУ гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. К. М., ЕГН:**********, с адрес – *** на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се излагат аргументи по съществото на спора и предлага същото да бъде отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата и взема становище, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че същата е неоснователно, в който смисъл излага аргументация. Предлага 1 жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено, при условията на евентуалност - присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 05.12.2022г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 07.12.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.12.2021г., около 10:57 часа, в с.Песнопой, на ул.„Първа“ – до дом № 9, в посока от гр.Баня към с.Песнопой, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M с фабричен номер на радара TR4D-511,било установено движение на МПС – лек автомобил „Волво В 40“ с рег.№ „***“ със скорост от 105 км/ч.

След извършена проверка относно собствеността върху МПС с рег.№ „***“ било установено, че последният бил регистриран в база данни КАТ със собственик – жалбоподателят А. К. М., ЕГН:**********. Същият на 04.07.2022г. попълнил писмено Декларация в която посочил, че 28.12.2021г. е управлявал автомобила.

До жалбоподателят П. не била изпратена Покана да се яви за съставяне на АУАН.

Въпреки това, на 26.09.2022г. свидетелят И. Й. С. – в качеството му на *** в РУ – Хисар при ОДМВР –Пловдив, съставил АУАН с бланков № 2

301758 срещу жалбоподателя М. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който АУАН бил съставен в отсъствието на жалбоподателя. Същият АУАН покъсно, а именно – на 10.10.2021г. бил предявен на М.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И. Й. С.. Същият не помни конкретния случай, което съдът намира за логично предвид изминалото време – повече от година и факта, че свидетелят, предвид длъжността му, ежедневно извършва подобна дейност. Въпреки това свидетелят С. обяснява начина на констатиране нарушението в общия случай, както и процедурата по съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля С. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.

Съдът съобрази и писмените доказателства – справка база данни КАТ за МПС – за лек автомобил „Волво В 40“ с рег.№ „***“ – от които се установяват, че същият е собственост на жалбоподателя, Протокол за използване на АТСС от 28.12.2021г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване – от които се установява начина на заснемане нарушението, както и Писмо с вх.№ 20 747 от 02.03.2023г. по описа на РС-Пловдив от *** на РУ гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив – от което се установява, че до жалбоподателя А. К. М. не е изпращана покана да се яви за съставяне на АУАН.

Относно приложението на процесуалните правила по същото административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

I.В нарушение разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се установява 3

АУАН да е съставен предвидения от закона три месечен срок от откриване на нарушителя.

В този смисъл следва да се посочи, че в случая се касае за нарушение, установено с автоматично действащо техническо средство, поради което същото нарушение - изразяващо се в управление на МПС със скорост, повисока от допустимата, следва да бъде счетено за установено именно на датата на извършване, в случая – 28.12.2021г., доколкото не съществуват последващи действия, извършвани от компетентен орган, за неговото установяване.

На следващо място, доколкото съгласно приложената справка база данни КАТ - лек автомобил „Волво В 40“ с рег.№ „*** ” е собственост на самия жалбоподател и в случая няма данни последният да се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи друго лице – водач, то и нарушителят по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да бъде счетен за установен към датата на нарушението, а именно – 28.12.2021г., като в случая не съществува друга дата, която може да бъде свързана с началото на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Предвид горното видно е, че предвиденият в чл.34, ал.1 от ЗАНН три месечен срок за съставяне на АУАН започва да тече на 28.12.2021г., съответно – изтича на 28.03.2021г.. Въпреки това. в случая АУАН е съставен далеч след последната дата, а именно – на 26.09.2022г..

Ето защо се налага заключение, че в конкретния случай АУАН е съставен без да са налице предпоставките за същото, а именно – след предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН. И доколкото именно с АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство, то незаконосъобразно съставения АУАН опорочава същото производство.

Последното мотивира отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

II.Отделно от горното и на самостоятелно основание следва да се посочи, че съдът не констатира надлежно връчена покана до жалбоподателя П. да се яви за съставяне на АУАН.

Установява се по делото, включително и от посоченото вПисмо с вх.№ 20 747 от 02.03.2023г. по описа на РС-Пловдив от *** на РУ гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив, че до жалбоподателя А. К. М. не е изпращана покана да се 4 яви за съставяне на АУАН

Също така безспорно е, че жалбоподателя М. не е присъствал и не е бил представляван и при самото съставяне на АУАН с бланков № АУАН с бланков № 301758/26.09.2022г..

Съставяне АУАН в отсъствието на жалбоподателя, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН – „О с в е н възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.“. Дори единствено от прочита на последната разпоредба е видно, че предвидения в ЗАНН ред за съставяне на АУАН предвижда два отделни процесуални момента, в които лицето, срещу което е съставен АУАН, може да стори възражения и да представи доказателства във връзка с последния – при самото съставяне на акта – съгласно чл.42, т.8 от ЗАНН, както и в тридневен срок от подписването му – съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН. Очевидно е още, че при съставяне на АУАН в на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е лишен от първата си възможност, а именно – тази по чл. 42, т.8 от ЗАНН.

Ето защо, предвид ясно разписания в чл.42, т.8 от ЗАНН и чл.44, ал.1 от ЗАНН процесуален ред, съвсем произволно би се явило едно становище на съда в смисъл – дали и само възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН се явява „достатъчна“ за да не бъдат съществено нарушени правата на жалбоподателя и други подобни. Нарушението на реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН има формален хакер и очевидно напълно спекулативно е едно предположение, че след като е сторил възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, то жалбоподателят не би направил други такива и ако присъстваше при съставяне на акта, че би направил „същите“ възражения и т.н. - от която възможност в случая е бил незаконосъобразно лишен.

Така описаното нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото жалбоподателят е лишен от правото му да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44, ал.1 от 5

ЗАНН, доколкото последният жалбоподател не се явява и редовно уведомен за съставения срещу него АУАН.

Последното съществено процесуално самостоятелно основание, отмяната на постановление като незаконосъобразно. нарушение мотивира, на обжалваното наказателно

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева.

Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие от 11.01.2023г. /л.9 от делото/.

Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, то минималния размер е имено 400 лева, поради което и последния не може да бъде намален.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№ 22-0273-000435 от

26.10.2022г., издадено от П. П. А., на длъжност *** РУ гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. К. М., ЕГН:**********, с адрес – *** на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

6

О С Ъ Ж Д А ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на А. К. М., ЕГН:**********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение в настоящото производство за процесуално представителство.