Решение № 469 от 21.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Стара Загора, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530100133 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК и чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за такса за бързо разглеждане на кредит в Договор за кредит с №МАХ_500031785 от 20.07.2020г.

Исковете са предявени от Н. Ю. П. от ******* срещу „Би Енд Джи Кредит” ООД, гр.София. С исковата молба се твърди, че на 20.07.2020г. ищцата е сключила потребителски Договор за кредит №МАХ_500031785 с „Би Енд Джи Кредит” ООД за сумата от 500,00лв. В договора било посочено, че ще се ползва услугата „Бързо разглеждане“, за което се дължи сума в размер на 105,66 лв. Ищцата счита, че клаузата, с която е уговорено заплащането на допълнителна такса била неравноправна и следователно нищожна. Клаузата не била индивидуално уговорена, тъй като била предвидена в общите условия, при които ответникът предоставял кредити.

Възнаграждението за тази допълнителна услуга било значително с оглед общия размер на кредита и нямало логика потребителят да се съгласи да заплати такава такса за услуга, която на практика не се предоставя. Клаузата противоречала и на добрите нрави. Срещу заплащането на такса не се предоставяла някаква услуга, а се целяло само допълнителна печалба за кредитора. Предвиждането на такава такса противоречало на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК. С договарянето на възнаграждение за „Бързо разглеждане“ се заобикаляли изискванията за максимален размер на ГПР.

1

Това породило за ищцата правен интерес да иска прогласяване на нищожността на посочената клауза от договора за кредит.

Моли съда да прогласи за нищожна клаузата по чл.9, ал.1 от Договор за кредит с №МАХ_500031785/20.07.2020г., според която се дължи такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 105,66лв. Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че клаузата по чл.9, ал.1 от Договор за кредит с №МАХ_500031785/20.07.2020г. не е нищожна на посочените от ищцата основания. Не били накърнени добрите нрави, страните доброволно постигнали договореност да сключат договора при посочените в него условия. В договора били спазени всички изисквания на закона, бил посочен размер на ГПР, съобразно задължение по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Таксата за бързо разглеждане не била включена в ГПР, тъй като имало изрична дефиниция за елементите на ГПР и тази такса не следвало да бъде включена. Ищцата сама била пожелала да сключи договора при тези условия. Сключването на договор за кредит не е било обусловено от поемане на задължение за плащане на такса за бързо разглеждане.

Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Договор за кредит с № MAX_500031785/20.07.2020г., ответното дружество е предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 500,00 лв., които последната се е задължила да върне в срок от 6 месеца, на 6 броя погасителни вноски при годишен лихвен процент 26,93% и годишен процент на разходите - 30,51%. Съгласно клаузата на чл.9, ал.1 от договора, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел IV от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 105,66лв. и е дължима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва 2 да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл.26, ал. 1 ЗЗД - нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави.

Клаузата в договора за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая не е приложима нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него.

Дейността, за която е начислена тази такса, не е допълнителна услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, като при това липсва яснота въз основа на какви критерии се прави разграничение между „обикновено“ и „бързо“ разглеждане на документи. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да събира повече от една такса за едно и също действие. С оглед на изложеното таксата за бързо разглеждане противоречи и на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, както и на разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, доколкото в случая не е ясна разликата между обикновено и експресно разглеждане на документи. Констатираното противоречие на императивни законови разпоредби води до нищожност на договорната клауза, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане на документи.

3

Отделно, клаузата нарушава и добрите нрави, като Съгласно ТР №1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г., ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Явно несправедливо е кредитодателят да получи допълнително възнаграждение /освен дължимата възнаградителна лихва/ за услуга, която от една страна се явява неясна по съдържание, а от друга престациите на страните по тази клауза са явно нееквивалентни.

Освен това по делото не е спорно, че посочената такса за бързо разглеждане на искането за кредит по чл. 9 ал. 1 от Договора не е включена като разход в ГПР. По своето естество тази такса представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и като такова реално представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. След като тази такса не е включена, е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така се цели заобикаляне на изискването по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което клаузата се явява недействителна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. В същото време невключването на процесната такса в ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Поради това коментираната клауза се явява уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие 9същата е около 20% от размера на главницата) между правата и задълженията на търговеца и потребителя, в който случай съгласно чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, уговорката за нейната дължимост е неравноправна, а от там и нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото липсват твърдения, същата да е индивидуално уговорена.

Предвид изложеното, клаузата на чл.9, ал.1 от процесния договор се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 предл. първо от ЗЗД – противоречие със закона (ЗЗП и ЗПК), поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Установяването само на едно от изискванията на чл. 26 от ЗЗД е достатъчно за прогласяване на клаузата за нищожна т.е. съдът не следва да се произнася по другото релевирано основание за нищожност – противоречие с добрите нрави - вж.Решение № 2/22.04.2020 г. на ВКС по гр. д.

№ 1153/2019 г., IV ГО.

4

В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 420 от 03.12.2024 г. по в.т.д. № 495/2024 г. по описа на ОС Стара Загора; Решение № 396 от 21.11.2024 г. по в.т.д. № 494/2024 г. на ОС Стара Загора, в които е разгледана такса за бързо разглеждане на искането за кредит по договор за потребителски кредит с „Би енд джи кредит“ ООД и е тази клауза е призната за нищожна поради противоречие със закона, както и Решение № 294 от 8.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3277/2022 г., в което е разгледана такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50,00лв., представляваща заплатена държавна такса и 2000,00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. По делото няма релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което и същият не може да бъде намаляван. Представени са доказателства за заплащането му – договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора.

Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 (противоречие със закона) от ЗЗД клаузата на чл.9, ал.1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 105,66лв. от Договор за паричен заем **********, сключен между Н. Ю. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, ********** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от управителите Б. К. Б. и **********.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от управителите Б. К. Б. и ********** да заплати на Н. Ю. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, ********** сумата в размер на 2050,00лв. (две хиляди и петдесет лева), представляваща сторени 5 по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.