Решение № 255 от 16.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Стара Загора, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500453 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.437, ал. 4, чл.78, ал.3 и 8, чл.80- 81 от ГПК.

Делото е образувано въз основана на писмена Жалба вх.№ 14199/01.07.2024г. от пълнолетния български гражданин И. С. Т. от гр.С.З., длъжник по висящото изп.д.№ 20188650400736 по описа на ЧСИ М.Д., с рег.

№ 865 в КЧСИ- София с район на действие ОС- Ст.Загора, срещу Постановлението от 17.06.2024г. за отказ от прекратяване на изп.производство. Твърди, че същото било изцяло неоснователно и незаконосъобразно, тъй като в продължение на повече от 2 г. не били извършвани никакви изп.действия по него и била настъпила законова перемпция, че имало съществени закононарушения при връчването му на книжата от ЧСИ и поради трайното му пребиваване извън пределите на Република България, ЧСИ бил длъжен да му назначи задължителния особен представител. Поради което моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакувания от него отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по това изп.дело, и да постанови неговото прекратяване, със законните последици от това.

В законоустановения 3- дневен срок по чл.436, ал.3 от ГПК има подадено писмено Възражение вх.№ 17014/02.08.2024г. от взискателя юридическото лице „И.Ф.“- ЕООД, гр.С., в което той оспорва изцяло всички оплаквания в жалбата на длъжника, излага подробни своите фактически и правни аргументи по казуса и моли жалбата да бъде оставена изцяло без уважение, като напълно се потвърди атакувания отказ на ЧСИ, ведно с всички законни последици от това. Претендира разноските си по делото по чл.78, ал.8 1 от ГПК в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В писмените си Мотиви изх.№ 13525/05.08.2024г. по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.Д.- С.З. изразява подробно становище с фактически и правни аргументи за пълна неоснователност и недоказаност на всички направени в жалбата на длъжника оплаквания, и счита, че атакуваните с нея нейни изпълнителни действия са били напълно мотивирани, законосъобразни и правилни. Поради което моли те да бъдат изцяло потвърдени, със законните последици от това. Цитира и относима по казуса задължителна съдебна практика по аналогични случаи.

След запознаване с отделните фактически и правни оплаквания в жалбата на жалбоподателя/длъжник/, с Отговора на взискателя и с Мотивите на ЧСИ, като обсъди събраните до момента по в.гр.дело и по приложеното висящо изп.дело писмени доказателства, и като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, въззивният съд намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа страна следното:

Видно от представеното пълно заверено копие от висящото изп.д.№ 20188650400736 по описа на ЧСИ М.Д.- С.З. е било образувано още на 25.10.2018г., въз основа на оригинален Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.

№ 5390/2015г. от описа на PC- Ст.Загора, по изрично искане на „И.Ф.”- ООД, гр.С. срещу длъжника- жалбоподател/пълнолетния български гражданин/ И.

С. Т. от гр.С.З. за събиране на присъдена парична сума. Видно от материалите по изп.дело, съобщението за образувано изпълнително дело по чл.410 от ГПК е получено от длъжника на 29.05.2024г. и на 13.06.2024г. е постъпила негова писмена Молба за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433 от ГПК. С писмено Постановление от 17.06.2024г. ЧСИ е отказал прекратяване на това висящо изп.производство, поради липса на настъпила перемпция по него.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че процесната жалба в своята цялост се явява процесуално допустима, понеже е подадена от процесуално легитимирано лице/длъжник по изпълнението/, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ/отказ от прекратяване на изп.производство/, в предвидените в закона форма и срок за обжалване.

Разгледана по същество, съдът намира процесната жалба на длъжника за неоснователна и недоказана, тъй като съгласно чл.433 от ГПК изчерпателно са изброени правните основания, които могат да доведат до прекратяване на висящото изп.дело. Там обаче няма посочено конкретното основание „липса на особен представител“ или каквото и да е друго основание с аналогично или подобно значение. Като липсата му очевидно не представлява каквото и да е правно основание за прекратяване на изп.дело. Още повече, че по самото изп.дело липсват данни за каквито и да са претендирани от длъжника увреждания на правата му от липсата на особен представител. Видно от 2 материалите по изп.дело, процесната жалба е подадена цели 6 г. след образуването на самото изп.дело, и цели 9 г. след издаване на Заповедта по чл.410 от ГПК, като до момента няма никакви постъпления по изп.дело, поради което имуществената сфера на длъжника не е увредена по никакъв начин. Като с или без назначен „особен представител“, правата на длъжника не са били по никакъв начин накърнени пряко или косвено. По този начин правната сфера на длъжника дори се явява по-добре защитена, тъй като самият той лично е упълномощил свой процесуален представител- адвокат по собствен избор и убеждение, а не му е бил назначаван служебно такъв от ЧСИ. Поради което в тази й част жалбата на длъжника се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от това.

Относно твърдението на жалбоподателя, че ЧСИ бил установил, че длъжникът е трайно установен и живее в Кралство Великобритания, историко-географски регион Англия- нито към жалбата, нито сред материалите в изп.дело няма абсолютно никакви конкретни данни за едно такова трайно местоживеене където и да е извън постоянния му и настоящия му адрес по ЗГР на територията на Република България, където и когато и да е било. Единствено в изп.дело от кметство с.О., *** има отбелязване, че по данни на майката длъжникът е в чужбина, и нещо по- конкретно в тази насока.

Липсват и до момента каквито и да са надлежни доказателства, че длъжникът се е установил официално, трайно и продължително/включително и към настоящия момент/ извън територията на Република България, а още помалко за точното му местоживеене. Липсват по изп.дело каквито и да са данни, че ЧСИ е бил по някакъв официален начин надлежно сезиран с някакво искане от взискателя за назначаване на особен представител на длъжникажалбоподател. Съгласно задължителните за страните, за съда и за ЧСИ указания за приложението на закона, дадени в т. 4 на ТР № 2/2015г. по тълк.д.

№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС- София съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, особен представител може да се назначава по искане на взискателя чрез ЧСИ, който следва да удостовери наличието на регистриран постоянен и настоящ адрес по ЗГР на длъжника, връчването на книжата при условията на чл.47, ал.6 от ГПК и след заплащането от страна на взискателя на предварителния депозит за възнаграждение на особен представител в изпълнителното производство по висящото изп.дело. Поради което и в тази й част жалбата на длъжника се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от това.

Относно твърденията на длъжника за евентуално настъпване на прекратителното основание /перемпция/ по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се явяват напълно неоснователни и недоказани, тъй като производството по изп.делото е образувано на 25.10.2018г., на 22.11.2018г. е бил наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Обединена Българска Банка“- АД със запорно съобщение изх.№ 13343/22.11.2018г., на 08.08.2019г. е бил наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД със 3 запорно съобщение изх. № 11261/08.08.2019г., на 29.04.2021г. е бил наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“- АД със запорно съобщение изх.№ 6685/29.04.2021г., на 24.03.2023г. е бил наложен запор на сметките на длъжника в „Изипей“ - АД със запорно съобщение изх.№ 5302/24.03.2023г. Междувременно по делото са постъпили и няколко официални писмени Молби за изпълнителни действия по това висящо изп.дело - Молба вх.№ 14789/22.11.2018г. за запор на банкови сметки в „Обединена Българска Банка“- АД, Молба вх.№ 12368/01.08.2019г. за справка за наличие на трудови договори и запор на банкови сметки, Молба вх.№ 12736/08.08.2019г. за запор на банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“- АД, Молба вх.№ 5143/23.03.2020г. за справка за наличие на трудови договори, Молба вх.№ 13258/21.09.2020г. за справка за наличие на трудови договори, Молба вх.№ 13809/30.09.2020г. за опис на движими вещисобственост на длъжника, Молба вх.№ 6691/26.04.2021г. за справка и запор на трудово възнаграждение на длъжника, както и на банкови сметки в „Банка ДСК“- АД, Молба вх.№ 899/18.01.2022г. за справка за регистрирани МПС на длъжника, Молба вх.№ 14354/13.10.2022г. за справка за наличие на банкови сметки на длъжника и Молба вх.№ 5891/20.03.2023г. за налагане на запор на сметките на длъжника в „Изипей“- АД.

В тази връзка съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/201Зг. на ОСГТК на ВКС на РБ, във висящия изпълнителен процес/за разлика от общия исков такъв/, давността/като институт на материалното, а не процесуалното право/ може да се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко конкретно изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Като давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя. Видно от хода на изп.производство и предприетите по изп.дело изпълнителни действия, в нито един момент и в никой от периодите след образуването на изп. дело до подаването на процесната жалба от длъжника, в хода на висящото изп.дело няма изтекъл никакъв законов 2годишен срок между отделните извършени изпълнителни действия по делото.

Перемпцията може да настъпи с изтичането на законовия 2- годишен срок, през които не са извършвани законосъобразни изпълнителни действия, а с постановлението за прекратяване на делото се установява настъпилия по право неин материално- правен прекратителен ефект. Следователно при процесния казус, относно прекратяване на изпълнителното производство ЧСИ може само да прогласи в Постановлението си за това вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти- минимално 2- годишен срок на бездействие по висящото изп.дело. В процесния казус безспорно не са налице твърдените от жалбоподателя /длъжник/ законовите предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което висящото изп.производство мотивирано, законосъобразно 4 и правилно не е било прекратено по право от ЧСИ, поради което е бил постановен атакувания отказ за прекратяване от ЧСИ. Поради което и в тази й част жалбата на длъжника се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от това.

Поради всички гореизложени съображения въззивният съд намира, че обжалваното Постановление на ЧСИ се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, а процесната жалба от длъжника против него се явява напълно неоснователно и недоказано, и тя следва да се остави изцяло без уважение, ведно с всички законни последици от това.

На основание чл.78, ал.3 и 8 във вр. с чл.80- 81 от ГПК, жалбоподателят /длъжник/ следва да бъде осъден да заплати на взискателя направените от него разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., ведно със законните последици.

Предвид императивната разпоредба на чл.437, ал. 4у изр.2 от ГПК, това въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.437, ал. 4, чл.78, ал.3 и 8, чл.80- 81 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

Разпечатката съдържа 30 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/743f1a03-25fd-4649-89e8-7a8b0ddeeb2c