Решение № 341 от 22.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Пловдив, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно административно наказателно дело № 20225300601620 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.П. Б. защитник на обв. Я. Ш., срещу Решение № 800/14.04.2022г., постановено по АНД № 8329/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е признат за виновен в това, че на 22.12.2020г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, е причинил на другиму – И. Г. Ф., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като му е причинил сътресение на мозъка и счупване на коронката на втори горен ляв зъб, поради което и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК, вр. чл.131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.1, вр. чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК обвиняемият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 273лв., по сметка на ОД на МВР1 Пловдив, както и направените в съдебната фаза на процеса разноски в размер на 30 лв. по сметка на РС-Пловдив.

Вещественото доказателство- 1бр. СИДИ е постановено да остане по делото до неговото унищожаване по съответния ред.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане същото да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение .

В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба от защитника на обвиняемия – адв. Б., в което се сочи, че неправилно съдът е анализирал събрания по делото доказателствен материал, като е кредитирал с доверие показанията на свид. Ф. и свид. Б., въпреки констатираните разминавания в показанията им, и необосновано е игнорирал обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Ч.. Посочено е, че не е доказано по категоричен начин, че обвиняемият е нанесъл удари на св.Ф., предвид противоречието в показанията му с коя ръка са му нанесени ударите и броя им, както и че не е безспорно установено да е налице сътресение на мозъка, доколкото травматичното увреждане е снето само въз основа на консултация на пострадалия с проф.Ж.. Сочи се, че не е установено поведението на обвиняемия да е било агресивно, придружено с ругатни, а същото е било с цел самозащита. В допълнението към въззивната жалба се прави искане да бъдат призовани и разпитани във въззивната инстанция свидетелите: Ч. и Б., които се твърди да са очевидци на инцидента.

В производството пред въззивната инстанция адв.Б. и обв. Ш. поддържат изцяло жалбата си и допълнението към нея като пледират да бъде отменен атакувания съдебен акт, тъй като не е доказано по категоричен начин обвиняемият да е нанесъл удари на пострадалия в резултат на което на същия да са му причинени телесни увреждания – сътресение на мозъка и счупване на зъб. В тази насока се навеждат доводи, че от показанията на свид.Б. и свид.Ч. не се установява на пострадалия да са му нанесени удари, а между показанията на свид. Ф. са налице противоречия относно броя на нанесените му удари и с коя ръка са нанесени. Твърди се, че не са налице категорични доказателства пострадалия да е загубил съзнание на инкриминираната дата, предвид твърденията на лекаря от Бърза помощ и обстоятелството, че съдебно медицинската експертиза е изготвена само въз основа показанията на 2 свид.Ф.. Сочи се, че необосновано не са кредитирани с доверие показанията на свид. Ч. и обясненията на подсъдимия. Пледира се да не се кредитират с доверие показанията на свид.А. Д., доколкото същите не са подкрепени от писмени доказателства и близките му отношения с пострадалия. Сочи се и че не са извършени хулигански действия от обв. Ш. спрямо пострадалия предвид липсата на отправени обидни думи

Обв.Ш. в съдебно заседание поддържа становището на защитника си, като категорично отрича да е удрял пострадалия. Признава, че е възникнал конфликт със свид. Ф., при който е имало пререкания, но твърди че е започнал, поради неправилното паркиране на последния на таксиметровата стоянка, с което им е нарушил правото да се придвижват свободно. Моли да бъде отменено решението на РС-Пловдив и да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Представителят на ОП-Пловдив счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. В пледоарията си сочи, че събраните и във въззивното производство гласни доказателства потвърждават изложената в Постановлението на РП-Пловдив фактическа обстановка, поради което и не следва решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора. Наложеното наказание се сочи, че правилно е определено по основание и размер.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в протеста и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на решението по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Ж а л б а т а е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледан а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Я. Г. Ш. е роден на *** год. в гр.Пловдив, живущ в гр.

Пловдив, бул. „***“ № ***, б., български гражданин, със средно образование, 3 работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. Същият работел като *** към „***" и управлявал *** автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № *** .

На 22.12.2020г. около 18.00 часа обв. Ш. паркирал *** автомобил на стоянка за таксита, намираща се срещу МБАЛ „***“ гр. Пловдив, на ул. „***“ гр. Пловдив до № ***, като заел първото определено място за такси, а зад него бил паркирал колегата му - свид. Н. Т. Ч.. Свид.Ч. бил излязъл от автомобила си, за да пуши и обв. Ш. отишъл при него. След като разговаряли известно време обв. Ш. се върнал в автомобила си, а свид. Ч. останал отвън.

По същото време около 18.20 часа на 22.12.2020 г., свид. И. Г. Ф. паркирал лекия си автомобил марка „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ“ с рег. № *** непосредствено пред автомобила на обв. Ш., на първото място след стоянката за таксита. Свид. Ф. страдал от захарен диабет и трябвало да посети клиничната лаборатория при МБАЛ „***“, за да си вземе резултати от кръвни тестове. След като паркирал, свид. Ф. останал на шофьорското място и извадил телефона си, за да изпрати съобщение за паркиране в „Синя зона“.

Междувременно обаче обв.Ш. забелязал, че свид. Ф. е паркирал автомобила си твърде близо пред неговия, което го затруднявало да потегли. Обв. Ш. излязъл от *** автомобил и отишъл до предна лява врата на лек автомобил марка „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ“ с peг. № ***. Обвиняемият настоятелно почукал на стъклото, като бил застанал много близо до шофьорската врата.

Свид. Ф. свалил стъклото на прозореца и обв.Ш. със заядлив тон му направил забележка, че е спрял твърде близо пред ***. Свид. Ф. започнал да обяснява, че е спрял в свободна зона, а не на стоянката за таксита и че обв. Ш. има достатъчно разстояние, за да излезе. Свид. Ф. също така споменал, че е *** и след като вземе резултатите от болницата ще освободи мястото. Това разгневило обв. Ш., който започнал да псува свид. Ф.. Обв. Ш. се пресегнал през отворения прозорец на автомобила, хванал с дясната си ръка свид. Ф. за ревера на якето му и с лявата си ръка му нанесъл няколко силни удара с юмрук в лявата част на лицето и главата на св. Ф..

Свидетелят не могъл да реагира, тъй като все още бил с поставен обезопасителен колан. Докато удрял свид. Ф., обв. Ш. заплашвал, че ще извади бухалка от автомобила си. Обв. Ш. нанесъл и един-два удара с дясната си ръка в областта на главата на свид. Ф. след което се обърнал, качил се в автомобила си и потеглил. Свидетелят почувствал силна болка в областта на 4 лицето и замайване вследствие на ударите. Свид. Ф. се опитал да заснеме номера на *** автомобил, но не успял, тъй като номерът имал покритие, пречещо да бъде заснет. Свид. Ф. запомнил марката на автомобила, а именно „Шкода“, *** на цвят, а за регистрационния номер запомнил отделни цифри, като се колебаел между *** и *** . След като обвиняемият потеглил, свид. Ф. слязъл от автомобила си и се огледал за свидетели на случилото се. На отсрещния тротоар стоял мъж с униформа на охранителна фирма, а именно свид. Й. Л. Б.. Свид. Ф. отишъл при него и му показал, че му е счупен преден зъб. Свид. Ф. попитал свид. Б. дали е видял какво е станало и дали би свидетелствал. След като получил утвърдителни отговори свид. Ф. записал имената и телефонния номер на свид. Б.. След това свид. Ф. сигнализирал за случилото се на тел.112. На място били изпратени екипи на спешна помощ и на *** РУ при ОД на МВР Пловдив. След като бил прегледан от дежурен лекар, свид. Ф. бил транспортиран до УМБАЛ „Св.Георги“, където му били направени изследвания.

След проведени оперативно издирвателни мероприятия бил установен таксиметров автомобил марка „Шкода“ с подобен регистрационен номер на цитираните от св.Ф. номера, а именно с рег.№ ***, който бил собственост на обв. Ш..

В хода на досъдебното производство били извършени разпознавания на лице по снимка, при които свид. Ф. и свид. Б. разпознали обв . Ш..

По делото бил приобщен като веществено доказателство диск, съдържащ аудиозапис от проведения разговор с тел.112, на който бил извършен оглед на веществено доказателство.

Първостепенният съд е приел заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, видно от чието заключение на свид. Ф. са били причинени: сътресение на мозъка, счупване на коронката на втори горен ляв зъб, контузия на главата с контузия на лицето, кръвонасядане по лицето, травматичен оток по лицето, охлузвания по лицето. Вещото лице е посочило, че установените травматични увреждания са причинени от действие на твърд, тъп предмет, какъвто предмет по своята характеристика може да бъде човешката ръка свита в юмрук, и е възможно тези увреждания да са причинени при нанесен побой на постр. Ф. на инкриминираната дата 22.12.2020г. с нанесени удари с юмрук в засегнатите 5 от травми области. Счупването на коронката на втори горен ляв зъб, както и сътресението на мозъка, поотделно и по съвкупност реализират медикобиологичния признак, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузия на главата и контузията на лицето с кръвонасядане по лицето, травматичен оток по лицето и охлузване по лицето са довели до болка или страдание, без разстройство на здравето.

Гореизложената фактическа първостепенният съд е приел, че се подкрепя частично от обясненията на обв.Ш., показанията на свид. Х. Ж., от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени на осн. Чл.378 ал.2 от НПК, а именно: показанията на свидетелите: М.Г., И. Г.

Ф., Й. Б., Х.Д., заключението на СМЕ, както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица и предмети от 11.05.2021г. /л. 55 – 57от ДП/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.05.2021г. /л. 61 –63 от ДП/, Съдебномедицинско удостоверение № 1257/ 2020г., Лист за преглед на пациент № 094579 /л. 76 от ДП/, Лист за консултация № 72720 /л.77/, Допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 094579 /л. 78 от ДП/, фиш за спешна медицинска помощ № 75427/ 22.12.2020г. /л. 79 и л.161/, Декларация от 22.12.2020г. /л. 80 от ДП/, извлечение от Амбулаторен дневник от № 27366 до № 27871, справка за съдимост, характеристична справка, писмо от ДНС 112 /л. 87 от ДП/, справка за получен сигнал на ЕЕН 112, протокол за оглед на веществени доказателства от 19.05.2021г. / л. 89 – 91 от ДП/, справки от централна база данни КАТ /л. 101 - 102 от ДП/. Същите са обстойно разгледани от РС Пловдив, като са изложени обстойни аргументи, в коя част не се кредитират с доверие обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля Ч., както и причините поради които са ценени останалите писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.