Решение № 624 от 29.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1919/2023
- Вид
- Решение № 624
- Подписан
- 29.04.2024
- Състав
- Даяна Калинова Топалова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29, ал.1, предл.3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 30, ал.1 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 624 гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20231100901919 по описа за 2023 година
Предявени са главни конститутивни искове с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ и евентуален иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е член на сдружение „О.П. на М.“, общото събрание на което на 16.09.2023 г. взело решения за избор на председател и членове на управителния съвет на сдружението. Твърди, че решението по т.6 от протокола, с което Н.В.В. е избран за член на управителния съвет на сдружението, е прието в нарушение на чл. 30, ал.1 от ЗЮЛНЦ, а именно Управителният съвет да се състои от лица, които са членове на сдружението.
В тази връзка твърди, че към датата на провеждане на общото събрание на 16.09.2023 г. Н.В.В. не е имал качеството член на сдружението, поради което не би могло да бъде избран и за член на Управителния съвет на сдружението.
Прекратяването на членственото правоотношение обосновава с това, че Н.В.В. не е заплащал дължимия от него членски внос за период от 6 поредни месеца преди датата на провеждане на общото събрание от 16.09.2023 г., поради което на основание чл.29, т.4 от Устава на ответника, неговото членство е било прекратено към датата на провеждане на Общото събрание и приемане на решението за избора му за член на Управителния съвет. Твърди 1 цитираната разпоредба на устава на сдружението да предвижда автоматично отпадане на членството, само на основание неплащането на дължимия членски внос, за период от 6 поредни месеца, без да е необходимо постановяването на някакъв нарочен акт за изключване на съответния член на сдружението.
Отделно от това сочи, че незаконосъобразно и прието в нарушение на устава на сдружението е и решението, с което в утвърдения състав на управителния съвет е включен К.Х.К., в качеството му на Главен редактор - т. нар. неизборна позиция (стр. 8 от представеното извлечение от Протокол № 1 от 16.09.2023 г. от Общото събрание на Сдружение „О.П. на М.“). По отношение на избора на това лице за член на управителния съвет на първо място твърди, че не е изразена воля, а е посочено, че Главният редактор и носителят на авторските права не са изборни позиции в Сдружението, поради което не са поставени на гласуване (стр. 5. абз. втори от Извлечение от Протокол № 1 от 16.09.2023 г. от Общото събрание на Сдружение „О.П. на М.“), в противоречие с чл.20 от устава, който предвижда членовете на УС да се избират и доколкото в цитирания текст не е посочено , че лицето, заемащо длъжност „главен редактор“ на сдружението, е член на управителния съвет по право и за неговото включване в състава на последния не е необходимо провеждането на избор, такъв следва да бъде проведен. Предвид това твърди, че решението по т.6, прието от Общото събрание на ответника е незаконосъобразно и в частта му, с която в утвърдения състав на управителния съвет е включен К.Х.К., в качеството му на Главен редактор, при липса на изрично решение за избирането на това лице като член на управителния съвет на Сдружението. Евентуално, ако се приеме, че искът за отмяна на решението на общото събрание в частта му, касаеща включването на К.Х.К. в състава на Управителния съвет на сдружението , е неоснователен поради изначална липса на такова решение, иска да бъде прието, че с разпореждане за вписване № 20230929173215 на длъжностното лице при ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно - вписано е лицето К.Х.К. като член на управителния съвет на сдружението. Това обстоятелство е несъществуващо, тъй като това лице изобщо не е избирано за член на управителния съвет, по отношение на него изобщо липсва воля за избирането му от Общото събрание на сдружението, което е компетентният орган да избира членовете на УС на 2 сдружението.
В тази връзка твърди, че извършеното вписване е направено въз основа на извлечение от Протокол № 1 от 16.09.2023 г. от Общото събрание на Сдружение „О.П. на М.“, в който изрично е посочено, че главният редактор и носителят на авторските права не са изборни позиции в сдружението, поради което не са поставени на гласуване (стр. 5, абз. втори от Извлечение от протокол № 1 от 16.09.2023 г. от Общото събрание на Сдружение „О.П. на М.“) и доколкото в устава на сдружението не се съдържа изричен текст, уреждащ включването на лицето, заемащо длъжност „главен редактор на Сдружението“ по право в управителния му съвет, следва изводът, че всеки член на управителния съвет следва да бъде избран от Общото събрание на сдружението с изразяването на изрична воля в този смисъл. Липсата на такова решение обуславя липса на избор на К.Х.К. за член на управителния съвет на сдружението, поради което и извършеното вписване с цитирания номер представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, в частта му относно вписването на К.Х.К. като член на Управителния съвет на Сдружение „О.П. на М.“.
С отговора на исковата молба ответникът признава факта, че на 16.09.2023 г. е проведено Общо събрание, на което е прието решение по т.6 от протокола, с което за член на УС на сдружението е избран Н.В.В.. Относно това решение оспорва иска с твърдения, че разпоредбата на чл.29, ал.1, т.4 от Устава на сдружението не предвижда автоматично прекратяване на членството, а изисква акт на органите на сдружението, който да съобрази текущата заетост на члена на сдружението. В тази връзка твърди, че лицето Н.
В., като режисьор и създател на филм, посветен на В.Т. „В.“, е ангажиран целодневно като ръководител на направление „Представяне на учението“ за периода м.01.2023 г. – м.09.2023 г., с които конклудентни действия е изпълнил многократно формалното задължение за заплащане на членски внос. Отделно от това, на събранието лицето е внесло членския внос, но за предходен период, признава факта, че членски внос не е заплащан 6 месеца преди събранието. Също така твърди, че с промяна на чл.19 от Устава са добавени в състава на УС ръководителите на направления, поради което В. като ръководител на направление „Представяне на Учението“, е член на съвета. Относно избора на К.К. се твърди, че това лице е избрано за член на 3
УС още с решение от 2007 г. като главен редактор на трудовете на В.Т., чието учение и идеи са залегнали в целите на сдружението.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че дори и да се приеме, че Н. В. е заплатил членския си внос на събранието, то това е станало след като членството му е прекратено, тъй като създаването на филм не може да се приеме за изпълнение на задължението за внасяне на членски внос. Отделно от това, доколкото в представеното платежно е посочено, че се заплаща членски внос към 06/2018 г. то не установява плащане за релевантния период, а именно 6 месеца преди датата на провеждане на събранието. Счита, че качеството на К.К. на главен редактор и качеството на Н. В. на ръководител на направление не изключват изискването на чл.20 от Устава за избор на тези лица като членове на УС на сдружението.
Ответникът не подава отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание на сдружението подлежат на съдебен контрол, относно тяхната законосъобразност и съответствие с Устава. Легитимиран да предяви иска е всеки член на сдружението или на негов орган и прокурорът ( чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ ). Потестативното правото следва да се упражни в 1-месечен срок от узнаването, но не по – късно от 1 година от датата на вземане на решението.
Решенията, отмяната на които се иска, са взети на 16.09.2023 г., а исковата молба е подадена на 16.10.2023 г., поради което исковете са предявени в законоустановения преклузивен срок. Установен по делото като безспорен е фактът, че ищецът е член на сдружението, поради което следва да се приеме, че главните искове са процесуално допустими.
По делото е установен като безспорен и фактът, че на 16.09.2023 г. е проведено Общо събрание на Сдружение „О.П. на М.“, на което по т . 6 от протокола е взето решение, с което Н.В.В. е избран за член на управителния съвет на сдружението и решение, с което е включен в утвърдения състав на управителния съвет К.Х.К., в качеството му на „Главен редактор“.
4
По иска за отмяна на решението по т. 6 от протокол от Общо събрание н а Сдружение „О.П. на М.“, проведено на 16.09.2023 г., с което Н.В.В. е избран за член на управителния съвет на сдружението, незаконосъобразността е изведена от твърдения за нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗЮЛНЦ , съгласно която управителният съвет се състои от лица членове на сдружението, а членството на избраното лице е прекратено автоматично поради невнасяне на членския внос.
Предвид изложеното спорът е концентриран по правото, относно това дали неплащането на членския внос, повече от шест последователни месеца ( съгласно предвиденото в Устава ), има за последица автоматично прекратяване на членството, респективно за член на Управителния съвет е избрано лице, което не е член на сдружението, в нарушение на изискването на чл.30, ал.1 ЗЮЛНЦ. Отговорът следва от тълкуването на относимите разпоредби на ЗЮЛНЦ и Устава на сдружението.
Прекратяване на членственото правоотношение, поради невнасяне на установените имуществени вноски, което е частна хипотеза на прекратяване поради отпадане, е уредено в чл.22, ал.4, вр. ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ, съгласно която неизпълнението следва да се констатира по документи по реда, предвиден в устава на сдружението. Следователно, за настъпване на последиците на отпадането ( основанието за прекратяване на правоотношението ) е необходимо неизпълнението да е констатирано с документ, което дефинитивно изключва прекратяването да настъпи автоматично ( в този смисъл Решение № 65 от 30.11.2020 г. по т. д. № 397/2019 г., Т. К., І Т.О. на ВКС ). Посочената правна норма е императивна, приета в обществен интерес, тъй като е от съществено значение за законосъобразното осъществяване на дейността на сдружението, доколкото е пряко относима към установяване на актуалния му членски състав, респективно към спазване на изискванията за кворум, мнозинство и избор на членове на управителните органи. Предвид императивния характер на нормата следователно е недопустимо в устава да се предвиди прекратяването на членственото правоотношение да настъпва автоматично в случай, че не е заплатен установеният членски внос. В устава следва да намерят уредба въпросите, относно това кой орган е компетентен да констатира нарушението, реда по който това следва да бъде извършено, както и реда за защита срещу актовете на този орган.
5
В чл.29, т.4 от Устава на ответното Сдружение "О.П. на М." е предвидено, че членството се прекратява ако лицето не е изплащало членския внос в продължение на шест поредни месеца. Посочено е още, че при наличие на обективни причини и по молба на лицето този срок може да бъде променян с решение на Управителния съвет. С посочената уредба не се предвижда автоматично прекратяване на членството, при невнасяне на установения членски внос, както твърди ищецът, а се детайлизира законовото основание като се урежда период от време, през който следва да е продължило неизпълнението, за да се разглежда като основание за отпадане. С посочената уредба е предвидено и това, че Управителният съвет е компетентният да констатира нарушението орган и да приеме решение за изключване. Макар, изрично да не е посочено в устава, този извод се извежда по тълкувателен път от изр. 2 на чл.29, т.4 от Устава. След като Управителният съвет е компетентен да съобрази обективни причини за неизпълнението на задължението и да промени продължителността на срока, след изтичане на който бездействието ще се счита за основание за отпадане, то следва да се приеме, че е и компетентният да констатира нарушението орган. Горният извод се подкрепя и от текста на чл.11 от Устава, видно от който е изключено от правомощията на Общото събрание решението за отпадане ( изключване ) на член на сдружението.