Решение № 170 от 07.11.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. В., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. при участието на секретаря И. СТ. К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20241300500237 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба на адв. С. М. като особен представител на Е. В. С. против Решение №596 от 02.08.23г. по гр.д.

№2180/21 на ВРС ,с което е уважен предявеният от „Е.П.“АД-С. иск по чл.422 ГПК. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск и разноските да останат за страните така,както са направени.Няма доказателствени искания.Твърди,че не е единствен собственик на имота и е следвало и другите съсобственици да бъдат конституирани като ответници в процеса.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „Е.П.“АД-С. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като им присъди разноски.Твърди,че има сключен клиентски договор с Е. В. С. и тя е потребител на ел. енергия за процесния период .

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

„Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД/

1 е подал заявление по чл.410 ГПК за вземането си срещу Е. В. С. за сума от 334,95лв.-главница за ползвана ел. енергия за периода 11.11.2020г. до 10.02.2021г.и 07,03лв.законна лихва за забава за периода от 30.12.2020г. до 29.03.2021г. Образувано е ч.гр.д. №759/21г. на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът е уведомен по реда на чл.47,ал.5 ГПК и заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът „Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД/

- е искал от съда да признае за установено по отношение на Е. В. С. ,че има вземане в размер на 334,95лв. главница ,съставляваща незаплатени фактури за ел. енергия за периода 11.11..2020г. до 10.02.2021г.. Претендира се също законна лихва за забава от 30.12.2020г. до 29.03.2021г. в размер на 7,03лв.,както и законната лихва от подаване на заявлението по ч.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.

Пред ВРС е установено , че ответникът е абонат на ищеца и между тях съществуват облигационни отношения,които се регулират от Общи условия на договорите.Установено е също,че Е. В. С. е собственик на 10/12 ид.ч. от имот,находящ се в гр. В.,ж.к.,“Гео Милев“,бл.20, вх.3, ет.4, ап.152.Със заявление от 16.04.2019г. ответницата е приела Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ищцовата страна като за място на продажба на ел. енергия е посочен именно апартамента на адрес гр. В.,ж.к.,“Гео Милев“,бл.20, вх.3, ет.4,ап.152. Е. В. С. е декларирала,че е влязла във владение на имота на 12.03.2018г.

От назначената техническа експертиза е установено,че ответникът е бил присъединен към ел. мрежа и е консумирал ел.енергия за процесния периода на стойност 334,95лв. и обезщетението за забава е 7,03лв.При ищцовото дружество са издадени фактури,които са осчетоводени редовно.

ВРС е приел иска за основетелен и доказан и го е уважил изцяло.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

2

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

В исковото производство ищецът,заявител в заповедното производство, се е позовал на Общите условия за продажба на ел. енергияч19,ал.8 и Закона за енергетиката и въз основа на сключен между страните договор. Твърди,че е доставял ел. енергия за исковия период.Предоставил е счетоводна справка за издадените фактури на съответния клиентски номер.

От назначената техническа експертиза е констатирано,че за периода 11.11.2020г. до 10.02.2021г. абонатът,ответник в първата инстанция,действително е консумирал ел. енергия на стойност исковата сума и са издавани и осчетоводени фактури от ищеца.

Безспорно е установено,че ответницата е сключила клиентски договор за потребление на ел. енергия и е заявила,че е влезнала във владение на имота на 12.03.2018г. Е. В. С. е собственик на 10/12 ид.ч. от имота,находящ се в гр. В.,ж.к.,“Гео Милев“,бл.20, вх.3, ет.4, ап.152,което и дава право да извършва действоя по управление на имота-в случая да сключва договор за доставка на ел енергия с ищеца.След като тя е подала заявлението до „Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД/ и е подписала ОУ,то тя е страна по договора и следователно задължено лице за заплащане на консумираната ел. енергия.При евентуални спорове с другите съсобственици в имота относно ползваната ел. енергия,същите следва да бъдат разрешени между тях,но няма задължение за „Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД/ да търси вземането си от всички съсобственици на имота.

В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя,че неправилно ВРС не е издирил и конституирал в процеса собственика или собствениците на останалите 2/12ид.ч. от имота и не е насочил исковата си претениця към тях.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на ВРС,който е изложил правилни и подкрепени от фактите мотиви,с които е приел,че е налице незаплатена и дължима сума,състовляваща консумирана и начислената ел. енергия и е уважил исковата претенция .

Изхождайки от изложеното въззивната инстанция намира изложените от първоинстанционният съд мотиви за правилни и обосновани.В 3 този смисъл решението следва да бъде потвърдено.

За настоящата инстанция следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника по жалба в размер на 450лв.,от които 300лв.адв. възнаграждение за назначения особен представител на Е. В. С.-адв. С. М. и 150лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

№2180 по описа за 2021 на РС-В.

Решение №596 от 02.08.23г. по гр.д.

Осъжда Е. В. С. с ЕГН ********** с адрес гр. В.,ж.к.,“Гео Милев“,бл.20, вх.3, ет.4, ап.152, да заплати на „Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД/ ,ЕИК ******-,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.“Ц. шосе“ №159 ,бл. Бенч Марк,Бизнес център направени по делото разноски пред ВОС в размер на 450лв..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4