Решение № 766 от 11.12.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. гр. Хасково, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100255 по описа за 2023 година

С подадената искова молба ищците С. Николов С., Е. Н. М. и Н. С. С. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на родителите си С. Н. С. и Е.

Н. М., и тримата от гр. Хасково, са предявили срещу ответника „Арда Тур“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, бул. “Илинден“ № 86, ЕИК 126034587, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, общо за сумата от 3 394,41 лева.

В исковата молба ищците твърдят, че през 2022г. взели решение семейно да пътуват за посрещането на Нова година до Руската федерация, тъй като ищцата Е. Н. е руска гражданка. Подготвили необходимите документи, даващи им право да заминат за Русия, но поради войната в Украйна единствено възможен начин да отлетят за Москва бил през Истанбул.

Закупили си билети за такъв полет - България-Истанбул-Москва и обратно.

Полетът следвало да се осъществи на 29.12.2022г. в 20,00 часа от летище в Истанбул, Република Турция. За да стигнат до летището, ищците закупили билети на 23.12.2022г. за автобус от гр. Хасково до гр. Истанбул. Пътуването следвало да започне в 04,00 часа на 29.12.2022г. Всеки от закупените билети струвал 30 лева, или общо 90 лева, които заплатили в брой при закупуването 1 им от билетен център на ответната фирма. Твърдят още, че в 03.45 часа на 29.12.2022г. цялото семейство с приготвения за пътуването багаж се явили на Автогарата в гр.Хасково, откъдето следвало да заминат за Република Турция Истанбул, като автобусът, с който следвало да пътуват, трябвало да пристигне от гр. София. Същият не пристигнал и около 04.40 часа силно притеснени, установили, че автобусът е пристигнал преди часа на заминаването - около 03.40 часа и веднага продължил за Турция, което било с 20 минути преди определения му час за заминаване, според закупените билети. Всичко това силно обезпокоило ищците и те трябвало в оставащото им време да решат как да стигнат до летището в Истанбул, за да не пропуснат полета си за Москва. Взели решение да отпътуват със собствения на съпругата на ищеца лек автомобил „*******“ с рег.№ *******. Заредили автомобила с гориво за 152 лева и закупили винетка на стойност 30 лева, която им била необходима за напускане на границите на населеното място, където обичайно само ползвали автомобила. След преминаването на българотурската граница през ГКПП „Капитан Андреево“ заплатили сума в размер на 13,62 лв. - такси за магистралата, а след като се върнали, заплатили за паркинг в Турция, където оставили лекия автомобил за времето на престоя им в Русия - още сумата от 83,79 лв. При връщането си на ГКПП „Капитан Андреево“ ищците заплатили и сумата от 5 лева за фитосанитарен контрол.

Прибирането им станало на 05.01.2023г. Направили опит да уредят отношенията си с ответника доброволно, но до сега това не било сторено.

Същият им предложил само да заплати стойността на закупените автобусни билети в размер на 90 лева. Твърди се още в исковата молба, че отношенията между страните се осъществяват на база сключен договор, т.е. същите са облигационни и ответникът носи имуществена отговорност за неговото неизпълнение, изразяващо се в неосъществения превоз, съгласно закупените билети за съответната дата и час. В този смисъл ищците считат, че за тях е налице правен интерес да потърсят от неизправната страна-ответника, обезщетение в размер на направените разходи по процесното пътуване закупените билети и допълнителните разходи за гориво, митнически такси, паркинг, пътни такси и други, които са били принудени да направят именно заради поведението на ответната страна и които определят на общата сума от 394,41 лв. Наред с горното, ищците заявяват, че в резултат на всичко описано преживели и редица неудобства и притеснения, лошо настроение по време на 2 празниците, които намират, че за тях представляват неимуществени вреди и оценяват на сума от по 1000 лева за всеки един от тях. В този смисъл и на посоченото по-горе основание претендират и сумата от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили също вследствие виновното неизпълнение на договора, сключен с ответника. Изложеното обуславяло правния им от предявяването на настоящия иск и молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати исковата сума, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, общо в размер на 3 394.41 лева, от които 3 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 394.41 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задължението на ответника за осъществяване на автобусен превоз на пътници на 29.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2022г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави възражение, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, което водело до неговата недопустимост. При условията на евентуалност счита иска за неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява по делото, че страните са били в облигационни отношения, възникнали, след като на 23.12.2022 год. ищците закупили от офис на ответника „ Арда Тур“ ЕООД -Хасково билети за пътуване с автобус от гр.Хасково до гр.Истанбул, Република Турция. Няма спор още, че ответникът има за предмет дейност, свързана с превоз на пътници в страната и чужбина. Според съда по несъмнен начин се установява и целта на пътуването на тримата ищци до Истанбул, а именно да пътуват от летище в този град за Руската федерация и по-конкретно за Москва, където да посрещнат Новата 2023 година. Тук следва да бъде добавено, че страните не спорят, че цената на билетите е била заплатена при тяхното закупуване.

Основен, спорен по делото е въпросът защо пътуването не се е осъществило от дружеството ответник, което е продало билетите на ищците и по този начин се е задължило да превози същите до крайната цел – гр.Истанбул на посочената в самите билети дата и дали е налице неизпълнение от негова страна или е налице такова от страна на ищците на 3 така възникналите договорни отношения.

Съдът намира, че на първо място следва да установи спазени ли са били от страна на пътниците всички условия за едно безпроблемно пътуване по съответното направление, тъй като ответникът оспорва твърденията на ищците, че са били своевременно на Автогара Хасково, откъдето е следвало да започне пътуването им с курс с начален час 04.00 часа на 29.12.2022 год., така както е посочено в билетите, представени като писмено доказателство по делото.

В тази насока съдът допусна събирането на гласни доказателства. От показанията на свидетелката О.Д., която е трябвало да пътува заедно с ищците и също е била закупила билет за този курс, става ясно, че ищците и тя самата се явили на Автогара Хасково, откъдето следвало да тръгнат с автобус, пристигащ от София за Истанбул. В деня на пътуването дошли на автогарата някъде около 03,40 часа през нощта, т.е. преди началния час на тръгването на автобуса, който бил определен за 04,00 часа. Твърди, че автобус за това време не пристигнал и след като изчакали близо час, започнали да се притесняват.

Автогарата била почти безлюдна. Видели само двама непознати за тях човека и ги попитали за автобуса от София за Истанбул. Тези хора им обяснили, че те са пристигнали именно с този автобус по-рано от часа на заминаването му, но тъй като нямало други хора, автобусът веднага продължил по маршрута си, без да изчаква обявения начален час на тръгване. Свидетелката обяснява също и за предприетите от ищците и самата нея действия, за да заминат до Република Турция, Истанбул и пътуването им от там до Москва.

Свидетелства за преживените от ищците силни притеснения, обхваналото ги лошо настроение от провала около пътуването за Новогодишните празници, разочарованието и най-вече усилията, които положили, за да организират сами пътуването си, както и много други негативни преживявания, свързани с емоционалното им състояние.

По делото се събраха писмени доказателства за направени от ищците разходи, свързани с това принудително пътуване по непредвиден начин заплатени пътни такси на територията на Република Турция, както и за пътуване в Република България, такси за паркинг, тъй като организирали пътуването си с личен автомобил, който следвало да оставят в Турция до завръщането им от Москва, както и други такси при преминаването на ГКПП.

4

От своя страна ответникът оспорва иска, като твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по така предявената претенция. Навежда доводи, че в качеството си на превозвач има сключен договор за съвместна дейност за осъществяване на пътнически превоз по линията София-Гебзе с турската фирма ******************* със седалище в гр.Бурса, Република Турция и че именно тази фирма има право да осъществява превоза на чуждата територия, като представя надлежни Разрешителни за международен транспорт. В този смисъл прави възражения, че не следва да носи отговорност за евентуално нереализирания превоз.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди за основателен.

Този извод се налага от събраните по делото доказателства - писмени и гласни такива. Според съда чрез закупуването на билети за пътуване по посоченото по-горе направление, а именно Хасково – Истанбул, на практика са възникнали облигационния отношения между страните в настоящия процес по смисъла на чл.79 от ЗЗД. С продажбата на три броя билети на ищците ответникът се е задължил да извърши посочения в тях превоз по направлението. В билетите, които според съда пораждат задължение и за двете страни, по категоричен начин е посочена цената, която е била безспорно заплатена от купувачите, както и датата на пътуването, датата на продажбата на самите билети, а също и началния час на тръгване. В този смисъл са възникнали отношения по смисъла на договор за превоз и този договор е несъмнено в кръга на търговската дейност на търговеца-ответник. Веднага следва да се посочи, че това задължение именно е поето от дружеството ответник, тъй като ищците са договаряли с него. Ето защо, съдът не споделя възраженията на ответника, че не е пасивно легитимиран в процеса и не следва да носи отговорност, навеждайки доводи, че има сключен друг договор с чуждо дружество за превоз на пътници, извън пределите на нашата страна.

Според съда тези отношения са вътрешнофирмени, свързани с организацията на работа на ответното дружество и макар и с международен елемент, не засягат отношенията между фирмата продавач на билети от свое име и за своя сметка и конкретния превозвач. Освен това по делото няма данни пътниците, закупили билети за конкретната дата и направление, да са били 5 информирани, че „Арда Тур“ ЕООД-Хасково само продава билети от името и за сметка на друг превозвач. Напротив, в самите билети ясно и недвусмислено е посочен като издател на билетите „Арда Тур“ ЕООД - Хасково, което дружество е издало фискалния бон и получило стойността на всеки един от билетите – 3 х 30 лева или общо 90 лева. В този смисъл съдът намира, че в тази част искът е доказан и основателен, тъй като се установи несъмнено, че пътуването не се е осъществило.

Горният извод на съда не се оборва и от показанията на свид. С.Н. – служител в ответното дружество. Свидетелката Н. подробно обяснява организацията на работа на „Арда Тур“ ЕООД – Хасково, като твърди, че не е имало постъпили жалби за нереализирано пътуване от името на ищците.

Заявява още, че винаги при закупуването на билети пътниците били предупреждавани, че следва да са на автогарата поне 30 минути преди началния час на отпътуване. Други доказателства, освен твърденията на свидетелката в тази насока, че пътниците са предупреждавани, както и че винаги имали на автогарата техен представител, не се събраха. Не се събраха доказателства и в смисъл, че пътниците следва да са напълно информирани за техните права при пътуване и с разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 16.02.2011 год., на който документ се позовава и самият ответник. Като краен извод от показанията на посочената свидетелка се налага, че въпреки добрата организация на работа в ответното дружество, на конкретната дата не е имало негов представител, който да насочи пътниците или да уведоми съответния водач на автобуса, че на Автогара Хасково има пътници, които трябва да качи, за да пътуват до Истанбул. Ако това беше сторено и водачът на автобуса знаеше, че трябва да вземе пътници от гр. Хасково, неминуемо щеше този превоз да се осъществи.