Решение № 5942 от 01.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9991/2025
- Вид
- Решение № 5942
- Подписан
- 01.10.2025
- В сила
- 01.10.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Ина Бранимирова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 5942 гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100509991 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 12897/07.08.2025 г. от регистъра на ЧСИ, от взискателя по изпълнителното дело А.А.М., чрез адв. Т., с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК – с която се обжалва разпореждането на ЧСИ от 01.08.2025г., с което адвокатският хонорар е намален от 720 лв. на 240 лв.
Частният жалбоподател твърди, че длъжникът не е изплатил пълния размер на задължението по изпълнителното дело. Излага доводи, че едва след приключване на делото може да се прецени неговата фактическа и правна сложност. Моли да бъде отменено разпореждането на ЧСИ от 01.08.2025г., с което адвокатският хонорар е намален от 720 лв. на 240 лв. и му бъде присъден пълният претендиран размер.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят е депозирал становище за неоснователност на подадената жалба.
По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и 1 материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния размер. Ето защо, тя е процесуално допустима. По съществото на жалбата, настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при преценка основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната. Не се установява фактическа или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като предмет на принудително събиране е парично вземане по един изпълнителен титул срещу едно лице, събиране на суми срещу което не се констатира да представлява трудност. При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, 2 не се е наложила и друга негова активност. В молбата за образуване на изпълнителното дело единствено е поискано да се премине от обезпечение към изпълнение. Изводът за дължимост на адвокатското възнаграждение в този размер, съдът прави на база ограничения обем на извършените действия от процесуалния представител на взискателя и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На следващо място, в случая, вземането, за което е образувано изпълнителното дело е изцяло обезпечено по предходно обезпечително дело.
Видно от кориците на делото, вземането е събрано изцяло и в пълен размер още преди подаването на жалба, предмет на настоящето дело. Изпълнението по делото не е приключило единствено с оглед висящността на спора във връзка с разноските, предмет на настоящата жалба, поради което и неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че фактическата и правна сложност на делото може да се преценява едва към момента на приключване на делото.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че все още не е заплатена законната лихва. Видно от представения изпълнителен лист, такава не е била присъдена, не е предмет на изпълнителното дело, поради което е и извън обхвата на изпълнителното производство.
По тези съображения жалбата срещу разпореждането на ЧСИ от 01.08.2025г., с което адвокатският хонорар е намален от 720 лв. на 240 лв., е неоснователна.
Подадената от „Витаферо“ ЕООД „частна жалба“, макар да е озаглавена така, по съществото си представлява искане по чл. 248 ГПК, приложим на общо основание в изпълнителното производство, относно разноските, определени от съдебния изпълнител. ЧСИ правилно е разгледал същата като такава, като е уважил изцяло искането на „Витаферо“ ЕООД за намаляване на адвокатското възнаграждение. Тази страна не е подала частна жалба срещу разпореждането на ЧСИ от 01.08.2025г., с което адвокатският хонорар е намален от 720 лв. на 240 лв. Ето защо, частна жалба № 11762/22.07.2025г. не следва да бъде оставена и без разглеждане, тъй като макар и да е озаглавена така, по съществото си представлява искане към ЧСИ по чл. 248 ГПК, по което съдебният изпълнител се е произнесъл.
Предвид изложеното подадената жалба от взискателя се явява 3 неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл.
248 ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото.
Предметът на производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. В този смисъл са: определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во т. о.; определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то г о.; определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. о. и др.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 12897/07.08.2025 г. от регистъра на ЧСИ, на взискателя по изпълнителното дело А.А.М., чрез адв.
Т., срещу разпореждането на ЧСИ от 01.08.2025г., с което адвокатският хонорар е намален от 720 лв. на 240 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание от чл. 437, ал. 4, изр.
4 второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5