Акт от 23.06.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 146 гр.

Хасково, 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на втори юни, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 411 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.Н.Й.

***, подадена чрез пълномощник адв. А., против Решение №260070 от 16.03.2021г., постановено по а.н.дело №1136 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г. в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1253-001275/12.10.2020г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд в обжалваната му част е постановено при неправилно прилагане на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, в тази връзка се излагат подробни съображения по отношение на първото вменено нарушение, представляващо т.1 от НП, третото вменено нарушение, представляващо т.3 и четвъртото вменено с наказателното постановление нарушение, представляващо т.4 от НП. Моли се решението в обжалваната му част да бъде отменено, като се отмени и изцяло обжалваното НП. Претендират се разноски.

Ответникът, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Хасково счита жалбата за неоснователна, с оглед на което се предлага да бъде потвърдено решението на Районен съд – Хасково в обжалваната му част.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е частично основателна.

С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 260070/16.03.2021г., постановено по а.н.дело №1136 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г., състав на въззивния съд е потвърдил Наказателно постановление № 20-1253-001275/12.10.2020г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, в частта, с която на Д.Н.Й. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца / т.1 от НП /; за нарушение и на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца / т.3 от НП / и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева / т.4 от НП /. С решението въззивния съд е отменил Наказателно постановление №

20-1253-001275/12.10.2020г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, в частта му по т. 2 и т.5, като в тази част решението не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За да постанови този резултат, въззивния съд е установил следната фактическа обстановка: на 05.10.2020г., около 01,40 часа, в гр.Х., на бул*** жалбоподателят Д.Й. управлявал лек автомобил Опел „Астра“ с рег.№ ***. По това време там се намирал патрулен автомобил „253“ на РУ-Хасково с полицейските служители Петър Петров и Борис Димитрис в него, които при преминаване покрай тях на автомобила Опел „Астра“ забелязали, че водача не гледа напред в пътя, а главата му е обърната настрани. Последвали го. След около 100 метра подали светлинен и звуков сигнал на автомобила, за да спре и да му бъде извършена проверка. Лекият автомобил Опел „Астра“ с рег.№ *** не спрял, ускорил движението си и продължил по ул***, след това по ул***, по ул*** и когато достигнал улица *** спрял пред дом №1, водачът излязъл, оставил автомобила и побягнал. Патрулният автомобил също спрял, полицейският служител Петров слязъл и последвал водача на автомобила. Последният продължил да бяга, стигнал до стълби, паднал от тях, изправил се и пак продължил да бяга.

След това достигнал стълби, водещи до вход и се скрил под тях, където бил настигнат от полицейския служител П., който го извадил от там и установил самоличността му – това бил жалбоподателя Д.Й.. След това му поставили белезници и бил отведен до патрулния автомобил и откаран до РПУ. Тъй като Д.Й. миришел на алкохол било поискано съдействие от Сектор „Пътна полиция“. Дошли К. М.и В. Д.– мл.автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“. Д.Й. отказал да бъде тестван с „Алкотест Дрегер“ 7510 ARBA-0065. Бил му връчен талон за медицинско изследване №***, но Й. отказал да даде кръв за медицинско изследване. Освен това Й. не носел у себе си и не могъл да представи СУМПС, Контролен талон и Свидетелство за регистрация част 2 / т.нар. „малък талон“ на МПС/. При тези факти контролните органи съставили АУАН серия GA №278875/05.10.2020г. в присъствие на жалбоподател, но същия отказал да го подпише, поради което и АУАН е оформен при „отказ“, удостоверен с подписите на двама други свидетели.

На 12.10.2020г. началникът на Сектор

„Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково издал Наказателно постановление № 20-1253-001275/12.10.2020г., с което на Д.Н.Й. за пет установени нарушения са наложени пет отделни наказания, а именно: т.1. За това, че не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, съставляващо нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; т.2.

За това, че отказва да предаде документите си или осуетява извършването на проверка от органите за контрол, съставляващо нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок то 6 месеца; т.3 За това, че отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване, и вземане на биологични проби за химиколабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта му, съставляващо нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; т.4 За това, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към нето, съставляващо нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и второ му е наложена глоба в размер на 10 лева; т.5 За това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, съставляващо нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.

3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.

При постановяване на обжалваното решение районният съд е приел, че наказателното постановление в частта на т.2 и т.5 е незаконосъобразно и като такова го отменил. По отношение на нарушенията описани в т.1, т.3 и т.4, съдът е приел, че жалбоподателя е осъществил състава на административните нарушения по чл.103 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и правилно нарушителят е наказан за посочените нарушения.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1253-001275/12.10.2020г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, а именно за нарушенията посочени в т.3 и т.4.

С т. 3 от наказателното постановление

Д.Н.Й. е санкциониран за това, че на 05.10.2020г., около 01,40 часа, в гр.Х., на бул*** в посока към ул*** управлявал лек автомобил Опел „Астра“ с рег.№ ***, като при извършена проверка от контролните органи отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARBA-0065. Издаден му е талон за медицинско изследване №***, но Й. отказал да даде кръв за медицинско изследване. Описаното нарушение е определено като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Настоящият състав на съда счита, че не са налице твърдените в касационната жалба пороци на НП в частта му по т.3. Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в качеството му на водач на конкретно МПС. От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол с „Алкотест

Дрегер“ 7510 ARBA-0065, както и да му бъде взета проба за анализ в лечебно заведение за установяване на същото обстоятелство.

Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 от 2001г. 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.

В ал. 2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.

В настоящият случай отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач на МПС е употребило алкохол, се установява по несъмнен начин от наличния по делото талон за изследване № 0027949, където отказа на лицето да бъде тестван с техническо средство и да отиде в лечебно заведение са удостоверени с подписите на един свидетел, както и от показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Отделно от това санкционираното лице не оспорва самия отказ като факт. Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача Д.Й.. Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in idem” и би довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.

За нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно изискванията на чл. 27, ал.1 от ЗАНН.