Решение № 27 от 23.01.2026, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 391/2025
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Николай Светлинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21г, ал. 1, т. 8 · Закон за пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Сливница, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. В.ова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20251890200391 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. А. М., с която се обжалва наказателно постановление № 9454/07.07.2025 г., издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б.“а“, пр. 2 от Закона за пътищата във вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение. НП е издадено в нарушение на закона и е необосновано. Ето защо се иска отмяна на НП.
Наказващият орган- началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител .
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Н а 09.06.2025 г., около 15:25 часа на път АМ Европа, км. 39+700, в посока гр. Сливница – гр. София свидетелят А. М. А. – гл. инспектор при АПИ и неговият колега свидетелят Р. Й. Г., изпълнявали служебните си задължения и извършили проверка на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил – МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Скания”, с рег.
№ ............, собственост на фирма «М.Т.» ООД, с което жалбоподателят превозвал фракция. В хода на проверката било извършено измерване на 1 превозното средство с ролетка 1311/18 /5 м./ и ел. мобилна везна DFW-KR № 118845 като е констатирано превишаване на натоварването на ос на двойната задвижваща ос. Измереното натоварване на двойната задвижваща ос на МПС е 31,600 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.
7, ал. 1, т. 5 б. В от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ квитанция за платени пътни такси за движение на тежко пътно превозно средство по чл. 3, т. 2 от Наредбата и разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата.
Актосъставителят А. М. А. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на своя колега Р. Г., съставил акт за установяване на административно нарушение № 0010970 от 09.06.2025 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. в, вр. чл.
8, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ . На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия жалбоподателят не е направил възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и атакуваното наказателно постановление
№
9 4 5 4 / 0 7 . 0 7 . 2 0 2 5 г.
В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Р. Й. Г. и свидетеля А. М. А., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 0010970 от 09.06.2025 г., протокол за измерване на превозно средство/кантарна бележка № 118844 от 09.04.2025 г., кантарна бележка, свидетелство за регистрация на МПС част II, пътен лист, заповед № РД-11-560/02.05.2025 г., заповед № РД-11-97/29.01.2025 г., декларации за съответствие на ел. везна и ролетка и документи за извършени проверки.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.
Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
2
За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните съображения:
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респ. издали.
В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай видно от представенaта заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. на актосъставителя изрично е възложено правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства и да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, 3 овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗП съгласно чл. 21г, ал. 1, т. 8 от ЗП и да издава наказателни постановления има председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като законът му предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица от агенцията с тези правомощия. Видно от представената по делото заповед № РД-11560/02.05.2025 г. се установява, че издателят на НП е имал съответната компетентност.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер. Както в АУАН, така и в НП е посочено че са нарушени чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Ето защо съдът дължи преценка дали са нарушени посочените разпоредби.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е управлявал тежко ППС без да е имал разрешение за това. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, 4 когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.
Съобразявайки посоченото Тълкувателно постановление, съдът счита, че по отношение на жалбоподателя неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП.
От доказателствата по делото се установява, че лицето е управлявало ППС с четири оси с две управляеми оси марка „Скания”, без разрешение на дейности в рамките на специалното ползване на пътищата като служител към фирма превозвач «М.Т.» ООД. От ангажираните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е собственик на посоченото по-горе ППС или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз.
Напротив – установява се, че ППС е собственост на превозвача «М.Т.» ООД.
Ето защо, след като за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в ЗДвП, няма как същият да е субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата, респ. да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП. Водачът в случая следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл.
53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП. Следователно незаконосъобразно наказващия орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание на чл. 26, ал. 2, т. 1 б "а" пр. 2 от ЗП, което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление /така и решение № 1261 от 14.10.2025 г. по к.а.н.д. № 537/2025 г. на административен съд – София-област/.