Решение № 1440 от 05.12.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е №1440 гр. Бургас, 05 декември 2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА

АХД № 1671 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Д.Х.Ч. и Т.П.Ч. против Решение № 1012-02-269#1/31.08.2022год. на директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № РНП-8-4-02-01159784/06.07.2022год. на длъжностно лице по чл.114, ал.4 от КСО.

С последното, основание чл. 114, ал. 4 във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО, на Д.Х.Ч., с ЕГН ********** и Т.П.Ч., с ЕГН **********, е разпоредено възстановяването на неоснователно изплатената сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода след смъртта на Х.Д.Ч., с ЕГН ********** в размер на 5799.88 лв., от която главница за периода от 01.02.2015 г. до 30.06.2016 г. в размер на 3443.23 лв. и законна лихва в размер на 2356.65 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 06.07.2022 г.

Жалбоподателите намират оспорения акт за незаконосъобразен и искат неговата отмяна. Според тях възстановяване на изплатени суми не се дължат на първо място, защото не е доказано, че именно те са получили реално сумите, а на следващо- защото смъртта на синът им Х.Ч. е обявена чак на дата 09.12.2021г. с решението на НРС по гр.д. № 1189/2021г., тоест до тази дата се изключва каквато и да е недобросъвестност от тяхна страна, тъй като до 09.12.2021г., синът им Х.Д.Ч. е бил считан за жив, съответно и до тази дата не е било погасено правото му на пенсия поради общо заболяване. Считат и че изцяло неоснователно е претендираното от НОИ вземане за законна лихва върху главницата в размер на 2356,65 лв., изчислена до 06.07.2022г., тъй като с оглед датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 1189/2021г., в периода на извършване на твърдените от АО осигурителни разходи основанието за тяхната недължимост не е съществувало, което по категоричен начин изключва извода за недобросъвестност.

В съдебно заседание жалбоподателката Т.П.Ч. не се явява. Явилият се жалбоподател Д.Х.Ч. поддържа искането, направено с жалбата.

Заявява, че е хпродължил да търси сина си и след постановяването на съдебното решение.

Ответникът по оспорването – директор на ТП на НОИ - гр. Бургас, не се явява. С писмено становище, подадено от процесуалния му представител, намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Излага подробни съображения в подкрепа на застъпетана от него, теза.

Жалбата е процесуално допустима: подадена е от лице с правен интерес от оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона срок (л.22;л.36, 37).

І.ФАКТИТЕ:

С разпореждане № **********/09.11.2010г. от 03.09.2010 г. на Х.Д.Ч., с ЕГН ********** била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115.67 лв.

С разпореждане № **********/05.09.2012г. от 11.07.2012 г. била отпусната и социална пенсия за инвалидност в размер на 27.74 лв.

През годините размерът на пенсиите е бил актуализиран съгласно нормативната уредба. Пенсиите били изплащани от пощенска станция в гр.

Ловеч, а от месец април 2013 г. от пощенска станция в гр. Свети Влас.

Пенсиите били изплатени до 30.06.2016 г., когато е изтекъл срокът на ЕР на ТЕЛК № 1248/02.07.2013 г. и са спрени от 01.07.2016г.(л.59;58).

На 4.05.2022г. директорът на ТП на НОИ гр.Бургас изпратил до началника на ПС-8256 гр. Свети Влас справка за датите на получаване на лична инвалидна пенсия на Х.Д.Ч.- февруари 2015г.- юни 2016г.

На 16.05.2022г. директорът на РУ „Югоизточен район“ на

„Български пощи“ Бургас, уведомил директора на ТП на НОИ гр.Бургас, че не може да предостави исканата справка, тъй като срокъа на съхранение на електронен пенсионен картон на лицето е изтекъл съгласно чл.57 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

На 4.05.2022г. директорът на ТП на НОИ гр.Бургас изпратил до началника на служба ГРАО, кметство гр.Свети Влас писмо, с което поискал издаване на удостоверение за наследници на Х.Д.Ч., починал на 18.01.2015г., с издаден акт за смърт № 0010/20.01.2022г.

На 10.05.2022г. удостоверението за наследници било представено. Според него, наследници на Х.Д.Ч. били родителите му т.П.Ч. и Д.Х.Ч..

На 18.05.2022г. бил изготвен сигнал, с който бил констатиран размера на получаваната инвалидна пенсия, мястото на получаването й, факта на настъпилата смърт на получателя на пенсията и информация за срока, до който същата е била изплащана.

Въз основа на данните, отразени в сигнала с разпореждане №2154-02-110#1/27.05.2022год. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Х.Д.Ч. била прекратена, считано от 31.01.2015.

На 6.07.2022г. длъжностното лице по чл.114, ал.4 от КСО издало разпореждане № РНП-8-4-02-01159784/06.07.2022год., с което разпоредило възстановяването на неоснователно изплатената сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ведно с дължимата лихва за периода след смъртта на Х.Д.Ч., за периода от 01.02.2015 г. до 30.06.2016 г. от наследницитте на Х.Ч.- Т. и Д. Ч..

Длъжностното лице посочило, че: „ Х.Д.Ч. е починал на

18.01.2015 г. От месец февруари 2015 г. до месец юни 2016 г. пенсията е изплатена от ПС 8256 гр. Свети Влас. Невъзстановената сума в ТП на НОИ - Бургас е в размер на 3443,23 лв. Съгласно чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от КСО, пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, т.е. на Х.Ч. не се следва пенсия за периода 01.02.2015г. - 30.06.2016 г.

Поради това, Д.Х.Ч. и Т.П.Ч. са получили недобросъвестно сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 01.02.2015г. до 30.06.2016г. след смъртта на Х.Д.Ч., която подлежи на възстановяване“.

Разпореждането било обжалвано пред директора на ТП на

НОИ гр.Бургас, който с решение № 1012-02-269#1/31.08.2022год. го оставил в сила.

По делото е представено решение №149/09.12.2021г., постановено по гр. дело № 20212150101189/2021г. по опис на Районен съд гр.Несебър.

С решението, на основание чл. 14 от ЗЛС е обявена смъртта на лицето Х.Д.Ч., ЕГН **********, роден на ***г., последен постоянен адрес:***; на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЛС 18.01.2015г. е обявен като ден на смъртта на Х.Д.Ч., ЕГН **********, роден на 11 Л0.1985г., последен постоянен адрес:*** - денят, за който се отнася последното известие за него и е разпоредено издаване на акт за смърт на Х.Д.Ч., като за дата на смъртта се впише 18.01.2015г.

Според мотивите на съдебното решение на 18.01.2015г. настоящите жалбоподатели са видели за последно Х.Д.Ч. жив. Този факт не се оспорва.

Не е спорен и размера на получената за периода

01.02.2015г. до 30.06.2016г. пенсия.

ІІ.

ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 във вр. с ал.1, т.2, б“д“ КСО) и в предписаната от закона форма.

По фактите няма спор.

Спори се по приложението на закона.

Съдът намира, че в хода на административното производство и при издаване на оспериня административен акт не са допуснати съществени нарушения на процеуалните правила.

Административният орган е събрал всички възможни доказателства, въз основа на които да могат да бъдат установени значимите за спора, факти.

Материалният закон е приложен правилно.

Според разпоредбата на чл.114, ал.4 от КСО, суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

В случая няма спор, че двамата жалбоподатели са единствените законни наследници на починалото лице-Х.Ч.. В това си качество същите дължат възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии на техния наследодател, след смъртта на последния, настъпила на 18.01.2015 г.

Съдът намира за неоснователно възражението, че Д. и Т.

Ч. не са задължени за възстановяване на сумите, тъй като не е доказано кое лице реално ги е получавало.

Нормата на чл.114, ал.4 от КСО предвижда възможност за алтернативно възстановяване на неоснователно получените суми или от лицето, което ги е получило или солидарно от наследниците.

Административният орган е положил всички усилия, за да установи лицето, което е получило сумите, като е изискал от ПС-8256 гр. Свети Влас информация за датите на получаването им. Такава не е била предоставена поради това, че издадените служебни бонове (разписки) за изплатените пенсии по електронен изплащателен картон не са били съхранени към датата на отправяне на искането.

Именно поради това същият е преценил, че задължени за възстановяване на сумите са наследниците на починалото лице.

Основният спорен въпрос е дали тези наследници са били добросъвестни или не, респ. дали случаят попада в приложното поле на чл. 114, ал.2 или на чл. 114, ал.4 от КСО и дължат ли те връщане на безспорната като размер неоснователно получена сума.

Въпреки липсата на легална дефиниция на понятието

"недобросъвестност" в КСО, съобразно общите принципи следва да се приеме, че недобросъвестно ще е това лице, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПОС задължава пенсионерите, техните наследници и законните им представители да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна.