Решение № 7 от 26.01.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20228002103643 по описа за 2022 година

Производството е по чл.307,ал.2 ,във вр. чл. 303, ал.1 т.5 ГПК Образувано е по молба на С. В. В. чрез адв. А. С. от САК , за отмяна на решение №260033 от 20.04.2022г по гр.д № 697/2021г на Районен съд гр. Сливен

,с което на основание чл.240,ал.1 ЗЗД молителката е осъдена да заплати на Г. Н. К. сумата 6640лв. отдадени в заем по неформален договор от 26.06.2017г. Молителката е посочила основание по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК ,тъй като неправилно е бил приложен чл.47, ал.5 ГПК При завеждане на делото местожителството й трайно е в Република Южна Африка ,на адрес добре известен на ищеца , като съдът не е изискал от последния посочването му.Тогава молителката е имала регистриран постоянен адрес в Р.България,но не и настоящ адрес,като регистираният постоянен адрес недобросъвестно посочен от ищеца в исковата молба.След като не е намерена на него ,призоваването е осъществено 1 по чл. 47 ГПК със залепване на уведомление,като оформените съобщения са съдържали и данни,че страната не живее повече от 15 години на адреса в /жилищен адрес/. .Поради това,молителката не е участвала в производството по делото в съществено нарушение съдопроизводствените правила,не са положени усилия да се установи настоящ адрес преди да се приложи чл. 47, ал.5 ГПК.За осъдителното решение молителката е разбрала на 19.07.2022г от връчването на ПДИ по образуваното изпълнително дело. Представя удостоверения ,отразяващи че към 07.07.2022г настоящият й адрес е в ЮАР.

Представят се и писмени доказателства за адреса й в чужбина ,както и че същият е бил известен на ищеца по приключилото с влязло в сила решение гражданско дело при завеждането му , поради естеството на отношенията им като родители на непълнолетния В. К. (род на 11.06.2003г), като през 2019г между страните е водено исково производство по чл.127, ал.1 СК ,приключило с решение от

19.06.2019г по гр.д №1928/2019г на СРС

Не е постъпил отговор

С определение №4176 от 31.10.2022г допустима съгласно чл. 307, ал.1 ГПК молбата е приета за

Върховният касационен съд състав на Трето гражданско отделение н а м и р а молбата за отмяна на решение №260033 от 20.04.2022г по гр.д № 697/2021г на Районен съд - Сливен за неоснователна .

Основанията за отмяна по чл. 303 , ал.1 т.5 ГПК не са налице поради обстоятелството ,че противно на твърденията на молителката , след връщане в цялост на съобщението до ответницата за образуваното гражданско дело с препис от исковата молба и приложенията от адреса в гр. София /жилищен адрес/, посочен в исковата молба , с разпореждане от 21.06.2021г РС Сливен е изискал справка на постоянен и настоящ адрес на страната. Съгласно постъпилата справка по реда на Наредба №14/2009г,регистрираният 2 към този момент не само постоянен , но и настоящ адрес на молителката е посоченият в исковата молба ,на който лицето не е открито повече от месец.Съобщенията са оформени надлежно съгласно изискванията на чл. 47, ал.1 ГПК .Връчителят е изпълнил задълженията си да отрази получените сведения при съобщението от 07.06.2021г ,така и при следващото съобщение ,което не е връчено на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата в гр.

София /жилищен адрес/ и е върнато в цялост на 05.11.2021г По сведения на лице от адреса (З.) е отразено ,че там няма лице С. В.

В..Други данни връчителят не е събрал,а събраните са достатъчни за да наложат разпореденото от съда на 24.01.2021г залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК , а не прилагането на реда по чл. 48, ал.1 ГПК (ДВ бр.100/2010г ).Всички български граждани, включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в България, като тези, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната,се вписват служебно в регистъра на населението (чл. 93, ал.4ЗГР).

Настоящият адрес по смисъла на закона (чл.94,ал.1 ЗГР ) отразява действителното местоживеене и може да съвпада с постоянния в случай,че лицето е заявило това обстоятелство по реда на ЗГР, както е удостоверено от справката по делото към дата 21.06.2021г,взета предвид от съда в процедурата по връчане на съобщения по делото .

Български граждани,включително установилите се да живеят в чужбина,заявят пред органите по чл. 92, ал.1 ЗГР държавата, в която живеят (чл. 96,ал.1 ЗГР) в който случай настоящият им адрес в чужбина не се регистрира, нито се регистрира настоящ такъв в страната. Законът изисква заявяването да се извърши лично,по изключение чрез изрично упълномощаване , също така вменява на всички лица и задължение при промяната на заявен и регистриран настоящ адрес, да заявят промяната пред органите по постоянния си адрес в срока по чл. 99 ал.1 ЗГР.Като лице, чийто настоящ адрес 3 според регистъра съвпада с постоянния и на който адрес не е открита от връчителя след изпълнение на изискванията в чл. 47 ал.1 ГПК ,молителката неоснователно се позовава на допусната злоупотреба с процесуални права, както и на процесуално нарушение.Съдът разрешава призоваване по реда на чл. 48 ГПК само в случай,че ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес в страната. В практиката на ВКС няма колебание, че редът по чл.48 ГПК е приложим за български граждани с регистриран постоянен адрес ,които нямат регистриран настоящ адрес в страната поради това , че той е в друга страна (чл. 96, ал.1 ЗГР) и тези обстоятелства се удостоверяват от съда по реда на действаща наредба. Тогава е от значение и се изисква декларацията на ищеца, че не му е известен адрес на ответника в чужбина.В настоящия случай ,към момента на завеждане на делото молителката В. е имала регистиран както постоянен,така и настоящ адрес в гр.София /жилищен адрес/. Поради това нейното призоваване по реда на чл. 47 ГПК с прилагане на фикцията на чл.47, ал.5 ГПК и последиците по чл. 47, ал.6 ГПК е съответно на процесуалните правила. След като ответницата има регистран настоящ адрес в страната, съвпадащ с постоянния и не е намерена на него, същевременно това е и адресът посочен в исковата молба ,знанието на ищеца за адрес на ответника в чужбина не обуславя извод за нарушение на гарантиращи участие в производството процесуални правила. В случая по делото не са били налице и никакви събрани от посещението на адреса данни за друг адрес,или местоживеене на лицето, включително че пребивава в чужбина. Ответницата не твърди да има местожителство в страна от Европейския съюз,за която е приложим Регламент ЕО №1393/2007г.

Представя документи за пребиваването си в

Р.Южна

Африка,Сейшелски острови,както и че адресът й там бил известен на ищеца при завеждане на делото,доколкото е посочен в съдържанието на редица подписани от него по- рано документи,като споразумение между страните от 07.06.2019г ,потвърждение на 4 финансова издръжка от 11.09.2017г ,декларация за съгласие при пътуване на детето им и др.

Не е налице злоупотреба с право от страна на ищец, който при предявяване на иск срещу български гражданин в изпълнение на задължението си по чл.127,ал.1 т.2 ГПК сочи неговия регистриран постоянен адрес, а не и/или адрес на който лицето пребивава в чужбина, макар такъв да му е известен. Приложим е бил реда по чл.47ГПК. За удостоверяване на обстоятелствата по чл. 47, ал.1 ГПК законът възлага на длъжностното лице по призоваването да събере и отрази сведения,които съдът е длъжен да вземе предвид. Връчителят обаче няма правомощието при връчване съобщение на ответника да събира сведения за местоживеенето му от ищеца, законът не възлага това и на съда, след като е удостоверен регистриран по ЗГР постоянен и настоящ адрес на ответника.

Представените 2 бр.справки,издадени от Столична община по регистъра на населението към 07.07.2022г свидетелстват,че след влизане в сила на решението,чиято отмяна се иска молителката е заявила пред органа по ЗГР „последен настоящ адрес в Р.Южна Африка” , както е удостоверено. В хода на делото е било удостоверено друго актуално тогава сведение за постоянния и настоящ адрес , което регистрираната от лицето последваща промяна не опровергава. Представените към молбата за отмяна писмени доказателства са индиция, че на ищеца по делото са били известни адреси за кореспонденция,на които молителката е могла да бъде открита в чужбина,но законът пряко обвързва реда за призоваване на ответника с наличието или липсата на регистриран негов постоянен или настоящ адрес. Необосновано е твърдението за допуснато процесуално нарушение,довело до лишаване от възможност за участие в делото по смисъла на чл. 303 , ал.1 т.5 ГПК Тъй като молбата е неоснователна , разноски на молителката не се присъждат

5

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ гражданско отделение

РЕШИ:

Оставя без уважение молбата на С. В. В. , подадена чрез адв. А. С. от САК за отмяна на решение №260033 от 20.04.2022г по гр.д №697/2021г на Районен съд -Сливен на основание чл. 303 , ал.1 т.5 ГПК .

Решението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6