Решение № 363 от 12.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Бургас, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100500447 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №4808/04.02.2025 г., подадена от „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК 206388451, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от управителя Валентин Дамянов Каравълчев, чрез адв. Р. Среберева- БАК, срещу Решение №34/08.01.2025г., постановено по гр.д. №4402/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горецитираното решение, съдът е осъдил на основание чл. 128, ал.

1 от КТ „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК 206388451, представлявано от Валентин Дамянов Каравълчев, да заплати на Х. С. О., ЕГН **********, сумата от 933,00 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща направените в исковото производство съдебно – деловодни разноски.

Съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 50 лв. - ДТ върху уважения размер на иска.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд. Жалбоподателят намира същото за неправилно, необосновано и недоказано, излагайки съображения в тази насока.

1

Във въззивната жалба се твърди, че останали недоказани твърденията на ищеца в първоинстанционното производство, че същият полагал труд през процесния период съобразно сключения с „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД трудов договор, както и че работодателят не заплатил в уговорения срок дължимото трудово възнаграждение в размер на 933 лева за месец май 2024 г. (в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда).

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебно – почеркова експертиза.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор следвало да бъде сключен в писмена форма- предпоставка за неговата валидност, както и съобразно законовите изискванията за необходимото съдържание (чл. 66, ал.1 от КТ).

Направен е подробен анализ на представените по делото писмени доказателства, оспорени по реда на чл.193 от ГПК като неавтентични (Трудов договор № 8/02.01.2024 г., Длъжностна характеристика, Код по НКПД 72332026 – монтьор от 02.01.2024 г.).

Заявява се, че представените документи били неподписани от управителя на дружеството - работодател, поради което не се доказало по делото, че между страните е сключен валиден трудов договор.

Излагат се аргументи, че представената в първоинстанционното производство справка от НАП, не съдържала данни за трудовата заетост на въззивника за периода 01.05.2024г. – 31.05.2024г., поради което се явявала неотносима, с оглед спора по делото.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени исковите претенции.

В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемия, чрез адв. Кирил Киров – САК, с който същата се оспорва изцяло.

Твърди се, че постановеното решение на първоинстанционния съд не страда от сочените в жалбата пороци.

Заявява се, че по делото се събрали безспорни доказателства, сочещи, че между страните е възникнал валиден трудов договор и продължителен период преди възникване на настоящия спор, работодателят внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци.

Излага се становище във връзка с разпределената по делото доказателствена тежест.

Подчертава се, че районният съд внимателно анализирал всички представени по делото доказателства, видно от които, между въззивното дружество и въззиваемия бил налице сключен трудов договор. Посочва се, че работодателят не провел насрещно доказване на твърдението си, че заплатил трудово възнаграждение на работника. Излагат се аргументи, че съгласно чл.

70, ал. 3 от КТ, получаването на трудово възнаграждение се доказвало с наличието на неговия подпис във ведомостта, както и срещу разписка (Решение № 171/03.10.2016 г. по гр.д.№1407/2016 г. на ВКС, ІІІ-то г.о.).

Посочва се, че работодателят не провел насрещно доказване на твърдението си, че заплатил трудово възнаграждение на работника.

2

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване постановеното от районния съд решение.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция съгласно представения списък с разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, Бургаският окръжен съд приема следното.

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от Х. С. О. с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ №24, ет.1 срещу „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933.00 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил трудов договор с дружеството – ответник на 02.01.2024 г., по силата на който е бил назначен на длъжност „Монтьор“, като основните му задължения били описани в длъжностната характеристика. За възникването на ТПО били предприети изискуемите правни действия от работодателя, като според Справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ Националната агенция по приходите била информирана, считано от 02.01.2024г.

Страните се договорили за извършената работа работодателят да заплаща на служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., платими до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, както и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6% от трудовото възнаграждение за всяка прослужена година. В периода от 1.05.2024г. до 31.05.2024г. ищецът полагал труд, като изпълнявал стриктно възложената му работа. Не били констатирани нарушения на трудовия процес от страна на работодателя, нито били налагани наказания на служителя.

Тъй като работодателят не заплатил на ищеца дължимото му трудово възнаграждение, същият е предявил настоящата претенция.

В отговора си по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете като неоснователни с твърдения, че към настоящия момент не разполага с трудовите досиета на работниците си, тъй като дейностите по оформянето на трудовите договори, декларирането им в НАП, изготвянето на ведомостите за работните заплати и всички други счетоводноадминистративни функции били възложени на счетоводна кантора, в чийто офиси били проведени процесуално- следствени действия по досъдебно производство, при което от нейните офиси били иззети счетоводни документи и компютърни системи, включително трудовите досиета на ответното дружество. Заявява, че е в обективна невъзможност да провери дали ищецът 3 действително е бил назначен в дружеството, на каква длъжност и с каква заплата. Твърди, че ищецът никога не е бил назначаван в ответното дружество, евентуално- не е полагал труд за същото в процесния период. Оспорил е като неистински приложените към исковата молба писмени доказателства- трудов договор, длъжностна характеристика, допълнителни споразумения. Твърди, че същите са неавтентични, тъй като подписите, положени под тях не са положени от посочените лица. Направил е искане същите да бъдат представени в оригинал от ищеца, както и да се открие производство по чл.193 ГПК спрямо тези документи. При условията на евентуалност е направил правопогасяващо възражение за извършено плащане на претендираната сума, като са изложени твърдения, че това е станало в брой.

На трето място са изложени възражения, че се претендира брутно трудово възнаграждение, докато работодателят дължи на работника нетното, след удържане на личните здравно – осигурителни вноски и ДОД. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че между страните е налице валидно сключен трудов договор, като през процесния период ищецът е изпълнявал трудовите си функции за времето от 1.05.2024г. до 30.05.2024г., а работодателят не е ангажирал годни доказателства за плащане на уговореното възнаграждение, поради което искът се явява основателен за целия предявен размер от 933.00 лв.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл според търсената от ищеца защита.

По същество, обжалваният съдебен акт е правилен – постановен при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, като настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи, съдържащи се в мотивите на първостепенния съд, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. В съответствие с установената практика на ВКС въззивната инстанция следва да изложи и собствени констатации по предмета на делото.

Видно от представения трудов договор №8/02.01.2024г. и длъжностна характеристика за длъжността „Монтьор“, ищецът е бил назначен на длъжността „Монтьор, промишлено оборудване“ в „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД на пълно работно време с основно месечно възнаграждение от 933.00 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Уговорено е и допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия стаж на служителя – 0,6% за всяка прослужена година. В договора изрично е посочено, че лицето е постъпило на работа на 03.01.2024г.

От представената справка от НАП се установява, че на 02.01.2024 г. до органа по приходите е изпратено уведомление по реда на чл. 62, ал. 5 КТ.

Представена е справка от НАП за регистрирана промяна на трудовия договор, а именно дата на прекратяване на 31.05.2024г.

Пред първата инстанция ищецът е ангажирал писмени доказателства, включително намиращите се у него екземпляри от писмените доказателства, оспорени от ответника, а освен това е разпитан свидетел – очевидец, който е колега на ищеца, който също е работил за ответното дружество в процесния 4 период. От свидетелските показания се установява, че за процесния период двамата са работили заедно. И двамата не са получавали заплати за месец май.

Понастоящем свидетелят не работи в ответното дружество. Въззивният съд кредитира свидетелските показания, въпреки наличието на данни за евентуална заинтересованост на свидетеля предвид обстоятелството, че също не е получил заплащане от ответното дружество за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК показанията на такъв свидетел следва да се ценят наред с останалите доказателства, а не могат да бъдат игнорирани от съда. Освен това, същите кореспондират с останалите писмени доказателства /справки от НАП, съставени по данни на ответното дружество/.

По искане на ответното дружество по делото е приета съдебно – почеркова експертиза, изпълнена от в.л. Н.. От неговото заключение се установява, че подписите за управителя на ответното дружество са положени от Валентин Дамянов Каравълчев, като същите представляват отпечатъци от предварително изработен печат /матрица/ с подписа на Каравълчев и с помощта на тампонно синьо мастило нанесен върху документа. В съдебно заседание експертът е посочил, че подписите на управителя са изпълнени от него, но не са положени от него, а са пренесени чрез печат. Посочил, че също, че документите , с които е работил представляват оригинали, а не копия.