Протокол № 121 от 27.05.2025, Районен съд - Чепеларе

ПРОТОКОЛ

№ 121 гр. Чепеларе, 27.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Е. К. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20245450100229 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М. Й. Т., редовно и своевременно уведомена в предходно съдебно заседание чрез адв. С., се явява лично и с адв. И. С., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ А. С. М., редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно заседание чрез адв. П., се явява лично и с адв. В. П., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. М. К., редовно и своевременно призована, се явява. Постъпило е заключение по назначената съдебнопсихологическа експертиза с вх. № 1036/08.04.2025 г., в срока по чл. 199 от ГПК, ведно със справка-декларация.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р К. А. Х., редовно и своевременно призована, не се явява.

Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното съдебно заседание, като: страните са уведомени в предходното съдебно заседание, чрез процесуалните им представители.

АДВ. С.: Госпожо съдия, моля да бъде даден ход на делото.

АДВ. П.: Също считам, че няма пречки да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. С.: Госпожо съдия, водим допуснатите ни свидетели. Предлагам да започнем с разпита на водените свидетели по реда на тяхното искане, за да може поне тяхното време да спестим и времето на вещото лице, което пътува от гр. З., след което да преминем към обсъждането и приемането на доказателствата.

1

АДВ. П.: Също водим допуснатите ни свидетели. Съгласна съм със становището на колегата.

В залата бяха извикани водените от ищцовата страна свидетели, на които се сне самоличността, както следва:

Б. Н. В., на ** години, ***, ***, *** – ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, ***, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, без родство и дела със страните по делото.

В. М. Б., на ** години, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, без родство и дела със страните по делото.

СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същите обещаха да говорят истината.

АДВ. С.: Моля да започнем с разпита на свидетеля В. Б..

Свидетелят Б. В. беше изведена от съдебната зала до разпита й.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля В. Б..

Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Знам за какво се води делото. На **.**.2024 г. бях на работа на адрес: ул. „***“ № ***, като към този момент вътре в *** бяха Р. Б., Л. К. и Д. К..

Свидетелят Б. на въпроси на съда: Работя на адреса, на който живея – ул. „***“ № ***. На този адрес има *** и аз работя като ***.

Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Хората, които споменах, бяха вътре в ***. Появи се и М. Т. около 19:30 часа. Тя носеше нейното *** на ръце. Пусна го в ***, където беше и моето *** и те двете си играеха. Тя стоя кратко в ***. Излезе пред ***, където имаме обособен двор с навес и ограда, да изпуши една цигара, заедно с двете ***. Аз останах вътре да работя. След като тя е изпушила една цигара, отвори вратата без да влиза и на вратата ни каза довиждане. Докато си казвахме чао, се чу *** писък, да кажем, при което ми стана ясно, че нещо се случва и веднага се насочихме към изхода на ***, към вратата. М. беше на вратата. Първа се обърна и тръгна напред, а аз бях на крачка от вратата. Веднага аз я последвах. Не виждах кой е зад мен, аз съм с гръб. Ние просто се уплашихме. Веднага се насочихме към вратата. Това, което аз видях, беше, че *** на А. беше захапало през корема *** на М. и го теглеше към отсрещния тротоар. Може би сме били някъде на средата на платното вече, когато А. хвана неговото *** и го приведе към земята в опит да освободи *** на М.. М. в този момент беше в шок. Започна да цирика, да плаче. Тримата се намирахме на платното, при което А. приведе неговото *** към земята и му говореше. Казваше му „Пусни, ***“. М. в същия момент и тя крещеше „Пусни, пусни“. А. блъскаше неговото *** в главата, опитваше се по някакъв начин да ги разтърве. Мина известно време. М. постоянно посягаше към устата на *** в опити да го издърпа. Казах й да не го прави, защото в тази ситуация реално ние нямаше какво да направим и се притеснявах да не стане така, че *** да нахапе и нас или при някакви опити да го издърпва, то да се разкъсва повече. След известно време *** на А. освободи *** на М.. А. говореше на *** си, но то не се подчиняваше. Мина известно време, не мога да кажа колко, но просто в момента, в който някак си *** на А. пусна *** на М., тя веднага го грабна и го гушна, и се насочихме обратно към ***. В момента, в който *** се озова на асфалта видях, че част от органите на *** са извън тялото.

Тя като го взе и се върнахме обратно в ***. Аз извадих една хавлия, с която завих ***, за да придържаме органите близо до тялото, при което М. беше в тотален шок. Плачеше и само ме питаше „Какво да правя, какво да правя?“. В някой момент през това време при нас беше *** на А. – С. М., който със своя автомобил взе М. с *** и тръгнаха към д-р С.. Аз знаех, че той няма какво да направи, защото беше ясно, че ще се наложи операция, ако *** оцелее.

През това време държах връзка по телефона с М.. Когато са отишли там, по нейни думи: „… се наложи да търсим спешно друг лекар, който да окаже съдействие“. Аз позвъних на д-р С. от гр. С., който ми каза по телефона, че в момента не е в града и няма как да ни съдейства.

Впоследствие се свързахме с д-р Т.. Тя каза, че ще ги очаква в кабинета. Разбрахме се по 2 телефона с М. къде да отидат. Двамата, *** на А. - С. М. и М. Т., са отишли там, бяха вече в гр. С., а аз държах връзка с М. по телефона. Докато бяха в гр. С., в един момент М. спря да ми вдига телефона. Първото, което си помислих е, че най-вероятно *** е починало и затова тя не ми вдига. Това невдигане продължи известно време и аз се свързах с *** на А. - С. М. и осъществих разговор с М.. Свързах се мисля чрез телефона на А. М., понеже нямам номера на С. М.. През това време докато те са в гр. С., при нас в *** беше А. М. и чрез неговия телефон се свързах с *** му. М. не беше в състояние, беше неадекватна от шока и не можеше да ми обясни какво точно е състоянието на ***. Това, което ми каза е, че докторката е казала, че *** се нуждае от животоспасяваща операция, която тя не може да направи.

Продължих да търся някаква алтернатива в гр. П. и започнах да се свързвам с всички денонощни клиники, които ми излизаха в интернет. Междувременно се обадих и на моя приятелка – Г. Г., която също има *** и познава доста *** лекари, и я помолих тя заедно с мен да прозвънява на половината от тези, които ми излизаха онлайн. Нито аз, нито тя не успяхме да се свържем с нито една такава и остана вариантът за гр. С., като аз се свързах с др М., който не беше наясно какво е състоянието на *** и дали то ще може да преживее пътя от гр. С. до гр. С.. Това, което аз направих беше да осъществя връзка между д-р М. и д-р Т., за да може двамата да се разберат за състоянието. Съответно предприехме тръгване за гр. С., като, докато М. и С. пътуваха от гр. С. до гр. Ч., аз вече бях в готовност с моята кола да ги чакам, като ме придружиха *** на М. – Й. Т. и моята приятелка Г. Г. също тръгна с мен.

Свидетелят Б. на въпроси на съда: В моята кола бяхме аз, която съм шофьорът, Г. Г., Й. Т. и М. с ***. С нас беше и *** на Г., което беше бебе, доста малко.

Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Прехвърлих М. в моята кола в гр. Ч., в близост до х-л „***“. Тръгнахме, спряхме на бензиностанцията на изхода на гр. Ч. където заредих и следващата спирка ни беше директно в гр. С., пред клиниката. Там вече ни очакваше екип от трима лекари, с подготвена операционна. М. беше цялата в кръв, в шок, беше неадекватна.

Имаше кръв по дрехите от самото ***, ръцете й бяха надути. Имаше рани по ръцете, които имаха отоци към този момент. Оставихме *** в предоперационна зала. Помолих *** на М. да я изведе отвън, за да не наблюдава това, което се случва. Аз останах вътре. Директно изведоха М., защото за нея беше пълен шок и само като виждаше как част от органите на *** са извън тялото и цялото му състояние, просто не можеше да издържа на гледката. В предоперативна зала се започна със сваляне на *** на *** от тялото, при което по тялото му имаше множество дупки с голям диаметър от зъбите на другото ***, през които дупки се виждаха вътрешностите му. *** имаше кръвоизлив в окото. Също така, при обръщането на тялото, за да се обръсне и от двете страни, се видя, че тазът му е изкривен в много неестествена позиция, при което лекарите направиха тест, за да видят дали всъщност има проводимост на нерви, дали е счупен или не. *** реагира на втория или на третия опит, защото болките, които е изпитвало явно са били много страшни. През цялото време *** не издаваше звук. *** вече имаше поставен от д-р Т. абокат. Вкараха го в операционна зала, а ние останахме да чакаме отвън. В някой момент по време на операцията д-р Б. излизаше от операционната за някакви консумативи, при което я помолих да дезинфекцира раните по ръцете на М.. След като ги дезинфекцира й сложи някакво лекарство, но не знам какво.

Операцията продължи до 5:00 часа сутринта.

Свидетелят Б. на въпроси на съда: Операцията започна в 2:00 часа сутринта. В 2:00 часа бяхме там.

Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Операцията приключи около 5:00 часа. Докторите излязоха да ни обяснят за състоянието на ***. Казаха, че това е най-тежката операция в цялата им практика. Това, което споделиха с нас е, че *** има счупени ребра. Този, така да кажа панел от мускули, който държи гръбнака, беше разкъсан, с липсващи парчета. Казаха, че много трудно са успели да го сглобят, буквално като на пъзел. Казаха, че половината от червата са перфорирани. *** остава с черва наполовина, с един бъбрек. Ципата, която 3 всъщност ги държи и кръвоснабдява, също е цялата разкъсана, с липсващи парчета и благодарение на това, че са наполовина, са успели да я съберат обратно. *** беше с дренажи, понеже имаше и други наранявания, но това, което беше животоспасяващо, към момента е направено. Казаха, че по принцип, ако в това състояние се намира човек, той ще бъде поставен в медикаментозна кома, защото болките са нечовешки въпреки обезболяващите, които бяха предписали и са му дали. Обясниха ни, че към дадения момент няма как да окажат денонощна грижа, а и плюс това ние не сме от гр. С. и затова след операцията те ни дадоха *** със системи, които вървяха постоянно. *** беше положено в специално корито. Беше завито със специално одеяло, което отделя някаква топлина.

Уговорката беше в момента, в който се приберем, да намерим клиника, която да се грижи за неговия престой до неговото евентуално възстановяване.

Свидетелят Б. на въпроси на съда: Не помня дали лекарите ни дадоха някакви прогнози.

Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Тръгнахме обратно към гр. Ч., като точно където се намира първият тунел след с. Б., *** почина. То излезе от упойка, но не беше с отворени очи като едно здраво ***. Просто го усетихме, че е излязло от упойката. Не мога да кажа, не помня точно къде сме били по пътя, когато *** започна да излиза от упойката, но *** почина точно преди тунела, вече навлизах вътре. Веднага след тунела има отбивка и отбих.

Като отбих там, М. тотално се срина. Тя продължи да плаче. Просто някак си не можеше да повярва. Слязохме от колата, а *** остана вътре. М. започна да плаче и аз започнах да я успокоявам, че може би това е най-доброто за него и да е спокойна, че сме направили всичко, което е било по силите ни, при което се чу някакъв звук от *** - ***, който беше от *** на Г.. Явно в шока М. беше забравила, че то е с нас и реши, че нейното *** е възкръснало. Каза „Ето, това е моето ***“ и аз й казах: „Не, това не е твоето ***. Това е другото ***“. В този момент тя така се обнадежди, че може да се случи някакво чудо.

Помоли ме да не свалям системите на *** и да останат така до пристигането ни в гр. Ч..