Решение № 16 от 24.03.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Перник, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора АЛБЕНА М. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600277 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 14 от 26.06.2024 г., постановена по НОХД № 126/2024 г. Районен съд – Радомир е признал подсъдимия В. В. М., роден на *** в ***, с постоянен адрес:

***, българин, български гражданин, без образование, грамотен, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН: **********, за виновен в това, че на 23.02.2024 г., около 10.45 часа в г***, по ул. „***“, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Корса“ с рег. № *** без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление с НП № ***, влязло в сила на 06.09.2023 г., поради което на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, както и глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2, буква“б“ от ЗИНЗС съдът е определил 1 първоначален „строг„ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

В срок против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от В. В.

М., като се излагат оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди се, че фактическата обстановка не е установена по категоричен и безспорен начин. На следващо място се излагат съображения, че досъдебното производство е започнало без да е налице законен повод за това и при липсата на достатъчно данни. В допълнение отбелязва, че изначално обвинението е градено единствено на база показанията на полицейските служители, които били заинтересована страна. Счита, че Районен съд – Радомир при постановяване на присъдата не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото материали. Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваната присъда се моли съда за нейната отмяна. Прави се алтернативно искане същата за бъде изменена, като размера на определеното наказание бъде намален и същото да бъде изтърпяно при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.

По подадената жалба не е постъпило становище от ТО – Радомир при Районна прокуратура – гр. Перник.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият не се явява.

Представлява се от неговия служебен защитник адв. И. И.. Последният моли за отмяна на постановената присъда, като навежда твърдения, че първата инстанция не е установила допуснатите процесуални нарушения. Допълва, че видно от материалите по делото е, че В. М. е привлечен като обвиняем, снети са му обяснения, но не е присъствал адвокат и той не е могъл да се защити.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник изразява становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, а определеното наказание е справедливо, поради което предлага актът на първата инстанция да бъде потвърден.

Пернишкият окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок и от страна, която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, в рамките на проведено по общия предвиден в НПК ред съдебно производство, първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. В. М. е роден на *** , българин, български гражданин, без образование, грамотен, неженен, осъждан, безработен, с постоянен адрес: ***.

2

На 23.02.2024 г., около 10,45 ч. полицейските служители Б.В.Б. и М.Д. В. били на работа. В изпълнение на своите служебни задължения на територията на община ***, служителите спрели за проверка лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, управляван от подсъдимия В. М.. Същият се движел по улица „***“ в ***, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“. В хода на извършваната проверка полицейските служители извършили справка в информационните масиви на МВР, за да се установи дали подсъдимият М. притежава свидетелство за управление на МПС. Установено било, че същият е неправоспособен водач, както и, че с наказателно постановление № 23-0328000138/03.08.2023 г., влязло в сила на 06.09.2023 г., подсъдимият е бил санкциониран по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление. Вследствие на извършената проверка полицейските служители съставили АУАН, който бил надлежно връчен на подсъдимия.

Гореописаната фактическа обстановка правилно е приета за доказана от първоинстанционния съд, като правилно са кредитирани наличните по делото доказателства. Съдът е отчел всички релевантни обстоятелства и конкретните специфики на доказателствения процес, като е достигнал до единственото в случая заключение, че оказалите се достъпни и надлежно събрани и проверени доказателства мотивират осъждането на подсъдимия.

Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Б.В.Б. и М.Д. В.. Съдът е кредитирал показанията на полицейските служители като обективни не само поради факта, че са еднопосочни, взаимнодопълващи се, логични и последователни, но и с оглед обстоятелството, че липсват данни за заинтересованост от тяхна страна от изхода на делото. В тази връзка за неоснователни настоящият съд намира направените в тази насока оплаквания, изложени във въззивната жалба. Съдебният състав счита, че липсват разумни основания да не се кредитират и да не се даде вяра на показанията на полицейските служители. Не на последно място, следва да се отбележи, че същите си кореспондират с останалия наличен по делото доказателствен материал.

Приложени по делото са и писмени доказателства, а именно: НП № 23-0328000138/03.08.2023 г., издадено от Началник-група в ОДМВР, РУ Радомир, справки от сектор "ПП-КАТ", справка за нарушител/водач, включително и други документи, приобщени по съответния ред.

От приложената по делото справка за съдимост подсъдимият В. М. е осъждан многократно, като е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, в т. ч. и за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.

Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни.

Безспорно е установено, че подсъдимият на 23.02.2024 г., около 10 ,45 часа в ***, по ул. „***“, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“, управлявал моторно 3 превозно средство – лек автомобил, марка и модел „Опел Корса“, с рег. № *** , без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление с НП № 23 - 0328 - 000138/03.08.2023 г., влязло в сила на 06.09.2023 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав, намира за законосъобразна и преценката, че от субективна страна подсъдимият В. М. е осъществил процесното престъпно деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съдът намира, че същият е осъзнавал, че няма съответната правоспособност да управлява МПС.

Следва да се отбележи, че въззивният състав намира за неоснователни наведените от защитата оплаквания, че е допуснато съществено процесуално нарушение като на етапа на досъдебното производство не е назначен защитник на подсъдимия. Това е така, защото видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.03.2024 г., подсъдимият е заявил, че не желае адвокат на този етап от производството. В протокол за разпит на обвиняем от 12.03.2024 г., М. се е възползвал от правото си да не дава обяснения и категорично е заявил, че не желае да му бъде предявявано разследването по досъдебното производство и не желае да бъде призоваван за предявяване на разследването. Освен това в чл. 94 от НПК са изброени случаите, в които се изисква задължително присъствие на защитник, но настоящият случай не попада в нито една от хипотезите.

При определяне на размера на наложеното наказание и за постигане на съответната справедливост при постановяване на крайния съдебен акт, първоинстанционният съд правилно е преценил, че спрямо подсъдимия М. следва да се ръководи от общото правило, заложено в чл. 54 от НК, като е определил кумулативно предвидените наказания «лишаване от свобода» и «глоба», съобразявайки адекватно съдебния му статус и материалното му положение. Правилно Районен съд Радомир е преценил, че за поправянето на дееца, налагането на наказание «лишаване от свобода» около средния размер от 1 година и 3 месеца, при първоначален строг режим, респективно на "глоба" в размер на 1000.00 лева, биха изиграли своята превантивна и превъзпитателна роля, като е отчетено, че завишаването на размера им, независимо от наличието на отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства /минали осъждания, лоши характеристични данни и множество допуснати нарушения по Закона за движение по пътищата, обективиращи упорито незачитане на правовия ред/, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия.

Воден от изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на първоинстанционната присъда, Окръжен съд - гр. Перник на основание чл. 334, т. 6 от НПК 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14 от 26.06.2024 г., постановена по НОХД № 126/2024 г. на Районен съд Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5