Определение № 562 от 18.09.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Габрово, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, 1-СЪСТАВ - ВЧНД МЯРКА, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500324 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частна жалба от М. И. против определение № 904/23 г. постановено по гр. д. № 1081/23 г. по описа на ГРС, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на осн. чл. 130 от ГПК, поради липса на правен интерес от страна на ищеца за водене на делото.

В жалбата се излага, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Необосновано съдът приел, че липсва правен интерес от заведения иск по чл.

124 от ГПК, посочвайки, че изп. производство застрашава правата на бащата на ищеца върху 1/6 ид. част от имота, на правото на собственост и владение на ищеца върху ¾ ид.части не е застрашено. В жалбата се излага, че жалбоподателят е собственик на ¾ ид.части въз основа на дарение по представен по делото нотар. акт. Останалата ¼ ид. части е собственост по наследство от баща му – И.С., с който той живее и към монета в процесния недвижим имот. Към исковата молба били приложени два броя призовки за принудително изпълнение за въвод в недвижимия имот, адресирани до него и до баща му, като съсобственици. При това положение неправилно съдът преценил, че липсва правен интерес за ищеца да предяви установителния иск за собственост и цитира ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Пред РС- Габрово е предявен иск от М. И. И. против Р. С. ПП., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ¾ ид. части от недвижим имот, описан в нотар. акт № 164, том 3, рег. № 3005, дело № 178/03.04.2023 г. В исковата молба е 1 изложено, че ищецът е собственик на ¾ ид.части от недвижим имот находящ се в гр. Г. (подробно описан в ИМ) на основание дарение от неговата баба. За останалата ¼ от същия недвижим имот е собственост, придобита по наследство от баща му И.С.. На 06.06.2023 г. баща му получил, в качеството си на съсобственик, от ЧСИ З. В. призовка за принудително изпълнение по изп. дело № 1036/2012 г., с която е уведомен, че ще се пристъпи към въвод във владение на Р. П., който придобил 1/6 ид.части от имота на публична продан и претендира самостоятелни права върху процесния имот, които ищецът не признава за действителни, но застрашават правото му на собственост и владение върху недвижимия имот. Ищецът владеел имота и живее в него в продължение на дълги години, лично с баща си и с майка си, с което обосновава правния си интерес от предявявания на иска, като се позова на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което цитира.

За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, РС – Габрово с обжалваното определение е приел, че така предявения иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес за ищеца, тъй като от отразеното в исковата молба изп. производство застрашава правата на бащата на ищеца върху 1/6 ид.части от имота, но правото на собственост на ищеца върху 3/4 ид.части не е застрашено.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното определение е неправилно, тъй като за да прецени правния интерес на ищеца от заведения иск, съдът е длъжен да отстрани нередовностите на исковата молба. В конкретния случай от изложеното в исковата молба и съответно петитума е налице противоречие, тъй като се излагат твърдения за собственост/съсобственост и факти относно действия по изп. дело, които са относими към съсобствеността на бащата на ищеца, а в петитума се претендира да се признае, че ищецът е собственост на ¾ ид. части от процесния недвижим имот. Освен това от изложените факти и обстоятелства не става ясно основание на иска относно останалата ¼ от съсобствеността, доколкото се твърди, че ¼ е собственост по наследство от бащата, който живее и към настоящия момент с ищеца. В тази връзка не става ясно дали ищецът упражнява свои или чужди права по отношение на тази част от процесния недвижим имот и ако упражнява чужди права на какво основание.

Ищецът не е посочил и конкретен правен интерес, което е предпоставка за допустимостта на предявения установителен иск, като в тази връзка следва да се посочи, че цитирането на ТР на ВКС не е достатъчно да обоснове такъв, а същият следва да е конкретно посочен от ищеца относно неговото защитимо право.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд, който да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба и след това да се произнесе по допустимостта на така предявения иск.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 904/23 г. постановено по гр. д. № 1081/23 г. по описа на ГРС, като неправилно И ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3