Решение № 444 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900299 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Лайт Финанси“ ООД, с ЕИК 204749531, чрез пълномощник адв. Л., АК – Пловдив, подадена против П.

И. П. от с. Й. Г., общ. С., с която са предявени обективно съединени установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3407/2024 г. на РС Пловдив.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №261 от 30.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите на страните, с рег. № 3459 от 30.09.2022 г. по описа на нотариус Цацарова, peг. № 155 на НК, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от 56 328,00 евро, представляващи 110 167,99 лв., срещу задължението да ги върне разсрочено, на посочените в погасителния план дати и вноски, както и да заплати уговорената договорна лихва при условията на чл. 3, ал. 5, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Раздел I и съгласно Приложение 1 - Погасителен план към Договора за кредит. За обезпечаване на вземанията по Договора за кредит ответникът учредил договорна ипотека в полза на кредитодателя, оформена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 50, том II, peг. №3461, дело №163 от 30.09.2022 г., по описа на нотариус Цацарова, вписан в Служба по вписванията - гр.

Пловдив като акт №37, том 14, дело №19863, вх. peг. №34034 от 30.09.2022 г. Въпреки настъпване на падежа на три погасителни вноски ответникът не изпълнил 1 задължението да ги заплати, поради което ищецът обявил цялото задължение по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуемо с уведомление, връчено лично на ответника на 02.02.2024 г. и подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, която била уважена от съда. Тъй като постъпило възражение по чл.414 ГПК, за ищеца се породил правен интерес от предявяване на установителен иск за дължимост на вземанията по издадената заповед за изпълнение, за което моли да бъде за установено, че П. И. П. дължи на „Лайт Финанси“ ООД, с ЕИК: 204749531 сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение №1860 от 28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 3407/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXI-ви граждански състав, а именно: сумата от EUR 56 328.00 (петдесет и шест хиляди триста двадесет и осем евро), представляващи BGN 110 167.99 (сто и десет хиляди сто шестдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - незаплатена главница по Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № 261 от 30.09.2022 г.; сумата от EUR 2 566.42 (две хиляди петстотин шестдесет и шест евро и четиридесет и два евроцента), представляващи BGN 5 019.48 (пет хиляди и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - общ сбор на падежирала договорна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 01.02.2024 г., дължима на основание чл. 3, ал. 3 и ал. 5, във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от Раздел I от Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №261 от 30.09.2022 г.; сумата от EUR 90.69 (деветдесет евро и шестдесет и девет евроцента), представляващи BGN 177.37 (сто седемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху просрочената главница (дължима по вноски от №13, с падеж 01.11.2023 г. до вноска №16, с падеж 01.02.2024 г. от Погасителен план - Приложение 1 към Договора за кредит) за периода от 02.11.2023 г. до 01.02.2024 г. (деня, предхождащ обявяването на предсрочната изискуемост), дължимо на основание чл. 11, ал. 4 от Раздел IV от Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №261 от 30.09.2022 г.; сумата от EUR 431.54 (четиристотин тридесет и едно евро и петдесет и четири евроцента), представляващи BGN 844.02 (осемстотин четиридесет и четири лева и две стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху целия размер на просрочената главница за периода от 03.02.2024 г. (деня, следващ обявяването на предсрочната изискуемост на кредита) до 22.02.2024 г.р дължимо на основание чл. 11, ал. 4 от Раздел IV от Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №261 от 30.09.2022 г.; сумата от EUR 65.62 (шестдесет и пет евро и шестдесет и два евроцента), представляващи BGN 128.34 (сто двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху просрочената 2 договорна лихва за периода от 02.11.2023 г. до 22.02.2024 г., дължимо на основание чл.

11, ал. 4 от Раздел IV от Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №261 от 30.09.2022 г.; законна лихва за забава върху незаплатената главница и договорна лихва от датата на подаване на заявлението пред РС Пловдив 23.02.2024 г. до окончателното погасяване на задълженията. Претендира се осъждане на ответника да му заплати деловодни разноски, в т.ч. тези за заповедното производство.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който, чрез процесуалния си представител адв. М., оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Прави възражение за недействителност на договора за кредит, поради противоречие със закона и с добрите нрави, доколкото с договора са рефинансирани задължения на ответника по други договори за кредит, като главницата по процесния договор включва освен главница, така и лихви, както и нотариални такси и такси за рефинансиране на кредита, върху които се уговаря заплащане на договорна лихва по процесния договор. Това, според ответника, води до анатоцизъм, забранен от закона в разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, а уговорката за подобно рефинансиране представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 и т. 19 ЗЗП, тъй като реално сума не е отпусната, а и доколкото потребителят не е в състояние при това рефинансиране да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Твърди също, че договорът за кредит е нищожен поради липса на основание, тъй като уговорената сума не е усвоена от потребителя, а е усвоена от самия кредитор за погасяване на несъществуващи задължения по други договори - договор за паричен заем № 25 от 13.02.2020 г. и договор за потребителски кредит № 248 от 11.07.2022 г., сключени между страните. Твърди, че така посочените договори са недействителни, поради противоречие с добрите нрави, доколкото уговорения размер на договорна лихва 1,5% на месец, към който се прибавя и уговорена скрита лихва в размер на 4%, прикрита като такса за обслужване, води до уговаряне на размер на договорна лихва надвишават двукратния размер на законна лихва при обезпечен кредит, което противоречи на добрите нрави, неравноправно третира по-слабия икономически потребител, използвайки недостига му на средства за облагодетелстване.

Оспорва наличието на представителна власт на пълномощника, който е действал от името на ищеца при сключване на процесния договор, като твърди, че не го е упълномощавал за теглене на кредити, рефинансирането им, ипотекиране на имота.

При условие на евентуалност при частично или изцяло уважаване на исковете прави възражение за прихващане със сумата от

30 000 евро - платена без основание за погасяване на възнаградителни лихви по нищожна клауза по договор за паричен заем № 25 от 13.02.2020 г, за периода от 13.02.2020 г. до 30.09.2022 г.; сумата от 10 000 евро - платена без основание за погасяване на неустойка за забава по нищожна клауза 3 по договор за паричен заем № 25 от 13.02.2020 г. за периода от 13.02.2020 г. до 30.09.2022 г. и със сумата от 10 000 евро - платена без основание за погасяване на неустойка за забава по нищожна клауза по договор за потребителски кредит № 248 от 11.07.2022 г. за периода от 11.07.2022 г. до 30.09.2022 г.

Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да бъде уважено възражението му за прихващане, като му бъдат присъдени разноски.

В срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която се оспорва направеното възражение за липса на представителна власт и се сочи, че адв. Р. Н. Р. е бил упълномощен с нотариално заверено пълномощно на подпис и на съдържание на нотариус Цветомира Баровска, № 544 на НК. Същият се твърди да е и консултирал правно ответника, поради което, а и имайки предвид качеството и на управител на две фирми, при което притежава необходимите знания и умения за вземане на решения за сключване на договори от името на тези дружества, прави извод за възможността на ответника да прецени както правните, така и финансови последици при сключване на договора за кредит.

Сочи, че с договорът са погасени задължения на ответника при много по-ниска лихва и изгодни условия, включително уговорен гратисен период, за да може да се облекчи финансовото положение на ответника, влошено след смъртта на съпруга и.

Твърди, че адв. Р. е обяснил подробно всички права и задължения, а такса предоговаряне от 5 %, както се твърди в отговора на исковата молба, не е била начислявана, а нотариалните такси са били изплатени от размера на отпуснатия кредит, тъй като такова е било желанието на ответника. Липсата на желание за облагодетелстване за сметка на ответника ищецът твърди да е видно от уговорената по-ниска лихва, гратисен период и обявяване на предсрочна изискуемост на кредита веднага след възникване на основанието за това, въпреки, че по този начин губи правото на договорно възнаграждение за ползване на отпуснатите парични средства.

Обосновава неотносимост на цитираната съдебна практика от ответника в отговора на исковата молба.

Счита, че направеното възражение за прихващане е неоснователно, като неподкрепено с никакви доказателства.

Допълнителен отговор не е подаден от ответника.

В съдебно заседание, с оглед указанията на съда страните да вземат становище и представят доказателства във връзка с наличието на неравноправни клаузи в договорите за кредит, за които съдът ще се произнесе служебно, ищецът заявява, че счита, че ответникът не е потребител по смисъла на закона, тъй като сумите, които са погасени с процесния договор, са заемни средства, отпуснати с оглед търговската дейност, осъществявана от ответника.

В становищата си по същество процесуалните представители на страните 4 поддържат исканията си и направените изявления, като молят да им бъдат присъдени разноски, развиват съображенията си в писмени защити.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 3407/2024 г. по описа на РС Пловдив се установява, че ищецът „Лайт Финанси“ ООД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника П. И. П., въз основа на документ – договор за предоставяне на кредит с нотариална заверка на подписите на страните, за сумата от EUR 56 328,00 (петдесет и шест хиляди триста двадесет и осем евро), представляващи BGN 110 167,99 (сто и десет хиляди сто шестдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - незаплатена главница по Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № 261 от 30.09.2022 г.; сумата от EUR 2 566,42 (две хиляди петстотин шестдесет и шест евро и четиридесет и два евроцента), представляващи BGN 5 019,48 (пет хиляди и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - общ сбор на падежирала договорна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 01.02.2024 г., дължима на основание чл. 3, ал. 3 и ал. 5, във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от Раздел I от Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №261 от 30.09.2022 г.; сумата от EUR 90,69 (деветдесет евро и шестдесет и девет евроцента), представляващи BGN 177,37 (сто седемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху просрочената главница (дължима по вноски от №13, с падеж 01.11.2023 г. до вноска №16, с падеж 01.02.2024 г. от Погасителен план - Приложение 1 към Договора за кредит) за периода от 02.11.2023 г. до 01.02.2024 г. (деня, предхождащ обявяването на предсрочната изискуемост), дължимо на основание чл. 11, ал. 4 от Раздел IV от Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №261 от 30.09.2022 г.; сумата от EUR 431,54 (четиристотин тридесет и едно евро и петдесет и четири евроцента), представляващи BGN 844,02 (осемстотин четиридесет и четири лева и две стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху целия размер на просрочената главница за периода от 03.02.2024 г. (деня, следващ обявяването на предсрочната изискуемост на кредита) до 22.02.2024 г., дължимо на основание чл. 11, ал. 4 от Раздел IV от Договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №261 от 30.09.2022 г.; сумата от EUR 65,62 (шестдесет и пет евро и шестдесет и два евроцента), представляващи BGN 128,34 (сто двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), изчислени по фиксирания курс на БНБ - обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху просрочената договорна лихва за периода от 02.11.2023 г. до 22.02.2024 г., дължимо на основание чл. 11, ал. 4 от Раздел IV от Договор за 5 предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители №261 от 30.09.2022 г.; законна лихва за забава върху незаплатената главница и договорна лихва от датата на подаване на заявлението пред РС Пловдив - 23.02.2024 г. до окончателното погасяване на задълженията.