Решение № 147 от 10.12.2019, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ№147 гр.Варна,10.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№

561/19г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалби с идентично съдържание, подадени от „ТЕОРА“ ООД, гр. Варна /вх. № 25689/29.08.19г./ и от Т.Я.П., Г.Я.С.-П., действаща и като ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г.С.“ /вх. № 27410/18.09.19г./, насочени против решение № 1009/12.08.2019г., постановено по в. гр. д. № 2526/2018г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 8441/19.07.2018г от „ТЕОРА“ ООД, срещу извършеното от ЧСИ Ст. Д., гр. Варна разпределение по изп.д.№ 20127180403191 на 10.07.2018г, на осн.чл. 460 ГПК. В двете жалби е изложено, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано, поради което се претендира да бъде отменено. Счита се, че съдът неправилно е приел, че първата по ред договорна ипотека, учредена в полза на „Юробанк България“ АД и вписана в СВ-Варна с вх. рег. № 15857/11.06.07г., подновена на 18.05.17г., обезпечава задължението, обективирано в изпълнителен лист от 27.07.12г., издаден по ч.гр.д. № 9608/12г. на ВРС, ХХХ с-в, послужил като основание за образуване на изп.д. № 20127180403191 по описа на ЧСИ Ст. Д.. Това не отговаря на истината, тъй като от съдържанието на нотариалния акт за тази договорна ипотека се установява, че кредитополучатели са Т. Я. П., Г.Я.С.-П. и Я.

А. П.. Именно тези длъжници са посочени в изпълнителен лист от 04.10.12г., издаден по ч.гр.д. № 10420/12г. на ВРС.

Длъжници по издадения изпълнителен на 27.07.12г. са тези по настоящото изпълнително дело, но тяхното задължение към банката е обезпечено с втората по ред вписана ипотека върху имотите – с вх. № 15863/11.06.07г. Поради това ЧСИ с обжалваното разпределение неправилно е погасил на първо място изцяло остатъка от вземането на банката, обезпечено с втората по ред вписана ипотека в размер на 203 791.32 лв. и едва на второ място е разпределил остатъка от продажната цена на имота до сумата от 78 881.50 лв., погасявайки само част от вземането на ипотекарния кредитор, обезпечено с вписаната първа по ред ипотека върху същите имоти.

Не е било взето предвид от съда още, че по изпълнителното дело са извършени и други разпределения: на 12.10.17г. - на сумата от 548 010 лв., на 30.10.17г. – на сумата от 109 590.10 лв. и разпределение от 27.05.19г. – на сумата от 217 000 лв. Сумите, разпределяни по трите поредни разпределения от ЧСИ /от 12.10.17г., от 30.10.17г. и настоящото от 10.07.18г./ са били достатъчни да погасят вземането на банката по първата по ред вписана ипотека, което обаче не е станало, а са погасявани вземанията на банката от втората вписана по ред ипотека. В разпределението от 27.05.19г. ЧСИ не е допуснал грешка при определянето на това коя договорна ипотека кое вземане обезпечава.

Освен това се изтъква, че с горното са били нарушени правата на . П., тъй като тя е длъжник по изпълнителния лист от 04.10.12г., вземанията, по който са обезпечени с първата по ред вписана ипотека. При правилно разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми, зачитайки реда на привилегиите, ЧСИ е следвало да погаси изцяло задължението на П. по изпълнителния лист от 04.10.12г., при което отговорността ѝ е щяла да се сведе до тази, произтичаща от качеството ѝ само на ипотекарен длъжник по настоящото изпълнително дело. Освен това Я.

П. не е била уведомена и за изготвеното разпределение от 10.07.18г., предявено на 11.07.18г., което на самостоятелно основание опорочава обжалвания акт на ЧСИ.

Съдът не е коментирал и това, че удостоверението от ТД на НАП е от 11.07.18г., а извършването на разпределението е от 10.07.18г., което също го опорочава.

Неправилни са изводите на съда и относно оплакването, касаещо разпределените на Община Варна суми за местни данъци в размер на 69.62 лв., тъй като същите не са такива дължими за продадения, а за съседен нему имот. Действително дължимите за продадения имот данъци възлизат на 2 619.11 лв., изхождайки от квадратурата на продадения имот.

В предвидения срок насрещната страна „Юробанк България“ АД, гр. София е депозирала идентични по съдържание отговори на двете депозирани и обсъдени по-горе жалби. В отговорите се поддържа, че жалбите са неоснователни, а обжалваният акт е законосъобразен и поради това следва да бъде потвърден. Счита се, че в производството по обжалване на конкретно разпределение не могат да се обсъждат въпроси, свързани с предходно извършени разпределения и изпълнителни действия.

След като жалбоподателите не са навели оплаквания относно размера и реда на вземанията, включени в обжалваното разпределение, то и такива не следва да се обсъждат и вземат предвид. Поддържа се още, че „ТЕОРА“ ООД е станало причина в производството пред въззивния съд да не се съберат доказателства чрез назначената от съда експертиза, относно установяване на собствените си оплаквания, поради което и обжалването понастоящем на съдебното решение представлява превратно упражняване на процесуални права. Претендира се присъждането на съдебни разноски.

Насрещните страни Община Варна и ТД на НАП не са депозирали отговори на жалбите.

Становище по жалбата, подадена от Т.Я.П., Г.Я.С.-П., действаща и като ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г.С.“, е изразено от „ТЕОРА“ ООД, представлявано от управителите си Т.Я.П. и Г.Я.С.-П., както и от Я. А. П.. В становището е изложено, че жалбата е основателна. За първи път са наведени оплаквания, които не са били релевирани в нито една от двете жалби, подадени до настоящия съд, поради което и не следва да се обсъждат. Противното би означавало да бъде заобиколен решителния срок за подаване на жалба против решението на окръжния съд.

Съдът намира, че жалбите са процесуално допустими - подадени са от страни с правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че при обжалване на разпределение по реда на чл. 463 от ГПК положението на длъжниците е сходно на това на необходимите другари, поради което и жалба срещу решението на окръжния съд, подадена от длъжници, които не са го сезирали първоначално, също е допустима /а и те са били конституирани именно като въззивници от окръжния съд – протоколно определение от 26.02.19г./.

За да се произнесе настоящият съд съобрази следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по подадената от „ТЕОРА“ ООД жалба, насочена против предявено на 11.07.18г. разпределение по изп.д.№ 20127180403191 на ЧСИ Ст. Д., като са били наведени следните оплаквания: неправилно в т. ІІІ от разпределението в полза на Община Варна е разпределена сума от 69.62 лв. като данък върху продадения недвижим имот, тъй като същата касае друг, а не продадения имот.

Дължимият местен данък за продадения недвижим имот е в размер на 2619.11 лв., а таксата за битови отпадъци /ТБО/ е в размер на 2 980.50 лв. Освен това се поддържа, че последната също се ползва с право на предпочтително удовлетворение в реда по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Третото оплакване е, че не ставало ясно как е извършено разпределението на сумите за ЧСИ, тъй като посочените такси по т.

26 са общи и не са налице конкретни обстоятелства относно начина на изчисляването им. Същото се отнася и до присъдените такси по т. 3, т. 4, т. 5, т. 10, т. 13 от ТТРЗЧСИ – не е било посочено за кои действия и документи се отнасят тези суми. Освен това е било посочено в жалбата, че удостоверението на НАП е от 11.07.18г., от което следва, че то не е било налично към датата на съставяне на разпределението на 10.07.18г. В разпределението не са били посочени сумите, които следва да се платят на ЧСИ, а само тези за взискателя и за Община Варна.

Предметът на делото по проверка на законосъобразността на извършеното от ЧСИ разпределение е определен от горните оплаквания, релевирани пред окръжния съд от длъжника „ТЕОРА“ ООД, поради което и настоящия съд следва да се произнесе в рамките на тези оплаквания. Ако се установи основателност на кое да е от тях, което рефлектира върху начина на разпределение на сумите, съдът следва да се съобрази с императивните правила на закона относно реда на привилегиите и съобразно установените като подлежащи на погасяване вземания и техните размери.

В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на разпределението е допустим и като защита срещу определените от СИ разноски – така и от т. 2 от ТР № 3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Проверката на законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към момента на разпределението удостоверение от ТД на НАП или съответната община. В този смисъл пък други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение (например при провеждане на способа, чрез който са постъпили или се дължат сумите, определянето на оценката на продадения имот, начина на разгласяването на проданта), не могат да бъдат предмет на проверката за законосъобразност на разпределението. Процесуално допустимо е оплакването срещу законосъобразността на разпределението, което е основано и на нарушаването на забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируем актив – т. 1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.

При така определените параметри на произнасянето, съдът установи следните обстоятелства по изпълнителното дело, касаещи обжалваното понастоящем разпределение, датирано очевидно неточно от ЧСИ като 10.07.17г., а именно:

Производството по изп.д.№

20127180403191 на ЧСИ Ст. Д е образувано на на 23.08.12г. по молба на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София /с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ и предишно наименование „Българска пощенска банка“/ въз основа на изпълнителен лист от 27.07.12г., издаден по ч.гр.д. № 9608/12г. на ВРС, с който са били осъдени „ТЕОРА“ ООД, ЕТ „ТЕРР-ЛЕКС-Г.С.“, Т.Я.П. и Г.Я.С.-П. солидарно да заплатят на банката сумата от 267 479.37 евро, представляваща сбор от следните суми – неиздължена главница по Договор за банков кредит от 06.06.07г. в размер на 249 027.16 евро и договорна лихва за периода от 21.12.11г. - 02.07.12г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда на 04.07.12г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 10 462.88 лв. – разноски за ДТ и 6 817.73 лв. – адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Присъединен по право взискател е Държавата за вземанията ѝ, посочени в представените удостоверения по чл. 191, ал. 4 от ДОПК.

Изпълнението е било насочено върху ипотекирани в полза на банката недвижими имоти от кредитополучателя „ТЕОРА“ ООД /4 имота/ и от ипотекарен длъжник – Я. А. П. /3 имота/, описани в представения от взискателя НА № 85, т. ІІ, рег. № 2107, дело № 122/11.06.07г. на нотариус М. Д., рег.

№ 529 на НК, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № 15863/11.06.07г. и поправен с НА № 98, т. ІІ, рег. № 2252, дело № 133, на същия нотариус, вписан в СВ-Варна с вх.

№ 17005/20.06.07г., с който е отразен като встъпил съдлъжник на кредитополучателя - ЕТ „ТЕРР-ЛЕКС-Г.С.“, по договор за банков кредит Продукт „КРЕДИТНА ЛИНИЯ ПЛЮС ЗА БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ“ № BL6700/06.06.07г., с който е предоставен кредит под формата на кредитна линия в размер на 235 000 евро с краен срок – 120 месеца. Имотите не са описани с идентификатори по КК, като всички са посочени с административен адрес в гр. Варна, *** и построени в дворно място, представляващо ПИ № 6, кв. 336 по плана на 9 м.р. на гр. Варна, цялото с площ от 200 кв.м., а именно: имоти на „ТЕОРА“

ООД - ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-ГАРАЖ, застроена площ от 21 кв.м., при описани граници; ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ЦЕЛИЯ СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ на сградата, със застроена площ от 100 кв.м.; ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ЦЕЛИЯ ВТОРИ ЕТАЖ на сградата, със застроена площ от 100 кв.м., заедно с 2/3 ид.ч. от дворното място; ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-ПАНСИОНАТ /БИЗНЕС-ХОТЕЛ/, разположен на ЦЕЛИЯ ТРЕТИ ЕТАЖ (бивше таванско помещение), със застроена площ от 100 кв.м.; имоти на Я. П. – ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ПЪРВИЯ (партерния) ЕТАЖ на сградата, със застроена площ от 25 кв.м.; ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ПЪРВИЯ ЕТАЖ на сградата, състоящ се от търговска част и обслужващи помещения (бивша изба вляво от входа на сградата), със застроена площ от 45 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от избен коридор, стълбище с покрит вход и дворен тоалет, както и 1/6 ид.ч. от дворното място и ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, разположен на ПЪРВИЯ ЕТАЖ на сградата, състоящ се от търговска част и обслужващи помещения (бивша изба вдясно от входа на сградата), със застроена площ от 45 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от таван, стълбище, избен коридор, стълбище с покрит вход и дворен тоалет, както и 1/6 ид.ч. от дворното място.