Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1480 от 30.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2059/2023
Вид
Решение № 1480
Подписан
30.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Стою Христов Згуров

Цитирани разпоредби

  • чл. 19, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21, т.4 и т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21, т.4 и т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 27 и 28 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 27 и 28 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 32, ал. 3 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100902059 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от Фондация „К.и. и к.т.“, ЕИК ****, срещу отказ № 20231027194633-4/02.11.2023г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши вписване на промяна на седалището и адреса на управление на фондацията.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

На 27.10.2023 г. жалбоподателят е подал в ТРРЮЛНЦ към Агенцията но вписванията със Заявление А16 с искане за промяна на седалището и адреса на управление на фондацията. На 31.11.2023 г. от страна на длъжностно лице под формата на правни съждения са дадени указания за представянето на доказателства за законосъобразното свикване и провеждане на заседанието на ИКТ Клъстер на Общността, да бъдат индивидуализирани физическите лица в списъка на учредителите, като е посочено, че в ЗЮЛНЦ не е предвидена възможност за провеждане на общо събрание присъствено и онлайн.

В изпълнение на тези указания, жалбоподателя представя Заявление 1

Ж1, с което са представени доказателства за законосъобразното свикване на събранието, но на 02.11.2023г. в 07:58 часа са дадени нови указания за представяне на списък на присъстващите на ОС членове на ИКТ Клъстер Общността с подпис на всяко лице, както и препис от учредителния акт, съдържащ промените, съставен в изискуемата от закона форма с нотариално удостоверени подписи.

С ново Заявление Ж1 жалбоподателят представя на същата дата списък с подписи на реално присъстващите на място на събранието членове на фондацията, както и обяснителна записка, в която е посочено, че в Учредителния акт на фондацията е предвидена възможност за членовете на ИКТ Клъстер на Общността да участват в заседанията му и чрез видеоконферентна връзка. Въпреки това, на 02.11.2023г. в 13:13 часа длъжностно лице по регистрацията е дало ново указание за представяне на списък на присъстващите на ОС членове на ИКТ Клъстер на Общността с подпис на всяко лице /включително с подпис на лицата, присъствали чрез видео-конферентна връзка/, като на същата дата-02.11.2023г., но в 13:56 часа е постановен обжалваният отказ, в мотивите на който е посочено, че на заявителя е било указано да представи списък на присъстващите на ОС членове на ИКТ Клъстер на Общността с подпис на всяко лице /включително с подпис на лицата, присъствали чрез видео-конферентна връзка/, но поради неизпълнение на тези указания в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и при така изяснената фактическа обстановка, на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 21, т.4 и т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да бъде отказано вписване по заявление рег. № 20231027194633 от 27.10.2023 г.

Ведно с жалбата, от страна на жалбоподателя е представен списък на всички участници в общото събрание, който е подписан от всички тях, включително и тези, които са участвали чрез видеоконферентна връзка.

Настоящият съд намира, че въведеното в чл. 33, ал. 2 от ЗЮЛНЦ , респ. в чл. 33с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ изискване за нотариално заверени подписи под учредителния акт / при учредяване на фондация приживе/ касае първоначалното вписването на новоучредена фондация, доколкото с едностранния учредителен акт се предоставя безвъзмезно имущество от учредителите за постигане на нестопанската цел на фондацията. По отношение на вписването на промени в основни обстоятелства, свързани с дейността на фондацията, е приложима разпоредбата на чл. 33 т от раздел ІХз - Заявление за вписване на обстоятелства относно фондация / нов, в сила от 01.01.2018 година/ от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ. Според т. 3 на чл. 33т от тази наредба, при промяна в обстоятелствата относно фондацията към заявлението се прилага учредителния акт, съдържащ промените, без да е въведено изискване за нотариална заверка на подписите, за разлика от обсъдената по-горе разпоредба на чл. 33с ал. 2, т. 1, касаеща първоначалното вписване на фондацията.

Имайки предвид законовата уредба, съдът намира за незаконосъобразен отказа на длъжностното лице да впише промените, относно изброените по2 горе обстоятелства, касаещи промяната на седалището и адреса на управление, респективно Учредителния акт, поради непредставяне на такъв с промените, който да е с нотариална заверка на подписите.

На следващо място следва да се посочи, че от утвърдения принцип на свобода на сдружаване следва и възможността членовете на дадена персонифицирана общност да регламентират вътрешноорганизационния си живот. На общо основание тази свобода може да бъде ограничена от императивна правна норма. Законът изисква присъствие на конкретно обявено място в определен час за провеждане на общо събрание. Липсва обаче изрично изискване за физическо присъствие. Според настоящия съд извличане на подобно ограничение по тълкувателен път влиза в противоречие със законоустановения принцип на свободата на сдружаване.

Законът изрично регламентира дистанционно участие в работата на управителния съвет, но това само по себе си не обосновава наличието на забрана да бъде предвидена такава форма на провеждане и на общото събрание в Учредителния акт на фондацията. Изричната регламентация на чл.

32, ал. 3 ЗЮЛНЦ може и следва да бъде обяснена с присъщата оперативност, като самият закон отдава приоритет на участието и създава механизъм да бъде осигурено при физическа дистанция между отделните членове. Затова и комуникация по този ред е прогласена за равнозначна на присъствие при очертаните в нормата условия. Действително, за разлика от управителния орган, на който е възложено оперативното управление, общото събрание е призвано да разрешава основополагащи за общността въпроси. Предпоставка за това е участието, а подходящата комуникационна среда е средство за реализация на участието. Затова и законът отдава значение на присъстващите, за да утвърди легитимация на колективния орган да взема обвързващи общността решения – чл. 27 и 28 ЗЮЛНЦ, а не държи сметка за начина, по който ще се осъществи участието. Участието от своя страна предполага гарантиран достъп до относимата към поставения на обсъждане въпрос и възможност за изразяване на мнение. В случая клаузата на чл. 13, ал. 3 от променения Учредителен акт очертава изисквания, гарантиращи пълноценно участие в работата на колективния орган. Тази възможност е предвидена, за да преодолее наложени ограничения пред физическото присъствие.

Следователно, така предвидената възможност не ограничава пълноценното участие, а го обезпечава и тогава, когато физическо присъствие се оказва невъзможно.

По изложените съображения настоящият състав не споделя довода за наличие на порок при вземане на решенията от колективния орган с участието на негови членове чрез видеоконферентна връзка, който да препятства възможността за обявяване на промяната в устава, касаеща седалището и адреса на управление на фондацията. Още повече, че с подадената жалба е представен и списък на всички участници в събранието, който е подписан и от участвалите дистанционно.

На последно място следва да се посочи, че в чл. 22, ал. 5, изр. посл.

ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това основание, без 3 да се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство съответно за обявяване на представен акт. За да е законосъобразен отказът, постановен по реда на чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е този, който е предмет на подадената жалба, той следва да се предхожда от законосъобразно дадени от длъжностното лице указания, както и от изтичане на срока, предвиден в закона, в който заявителят може да отстрани нередовностите на подаденото заявление, и съответно от липсата на предприети от заявителя действия за изпълнение на дадените указания.

В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни дни от неговото постъпване в търговския регистър. В тази насока е и подзаконовата норма на чл. 92а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, в която срокът за отстраняване на нередовностите на заявлението е още по –ясно регламентиран - до 3 работни дни от постъпване на заявлението.

При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които дава, по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага изводът, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности започва да тече най-късно от работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича на третия работен ден от неговото постъпване, т.е. е два работни дни.

В закона е предвидено, че указанията не се съобщават, а се обявяват по партидата на търговеца, с което се приема, че са му станали известни и което е свързано и с това, че за последния е ясен краткия срок, до който те трябва да бъдат дадени от длъжностното лице и му се възлага да следи за тях с оглед на възможността те да бъдат изпълнени.

В случая указанията за представяне на списък на присъстващите на ОС членове на ИКТ Клъстер Общността с подпис на всяко лице /включително с подпис на лицата, присъствали чрез видео-конферентна връзка/ са дадени на 02.11.2023г. и то само няколко минути преди постановяването на обжалвания отказ. Това сочи, че изпълнението на задълженията на длъжностното лице е било само формално, а не действително насочено към осигуряване на упражняване правото на заявителя да коригира заявлението си.

Санкционирането на заявител за непредставен документ е възможно само след като представянето на този документ му е валидно указано и в предоставения му срок (поне 3 работни дни) същият е бездействал. А тези предпоставки в случая не са налице.

Отказът обаче не може да бъде отменен само на това основание допуснато нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ , което е довело до съществено ограничаване правото на защита на заявителя в регистърното производство, което е охранително по своята същност и предполага служебна активност на решаващия орган за осигуряване надлежното упражняване на 4 правата на заявителя. Това е така, с оглед постановеното Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, в което е прието, че тъй като решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията по вписванията за поправяне на пропуска по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и длъжностното лице по регистрацията. Това налага преди да се произнесе по жалбата съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа.