Акт от 05.03.2024, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 315

Търговище, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Търговище - I състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА

ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА

ТОДОРОВА административно дело №

20247250700043 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.171, т.1, б. „б" от

Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р.К.Р. ***, действащ чрез пълномощника си адв. Ц.И.-***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1993-000011/20.01.2024 г., издадена от младши оперативен дежурен в група „Оперативна дежурна част“ към ОД на МВР Търговище младши експерт С.И.К., с която на основание чл.171, т.1, б. „б" ЗДвП е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 мес.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди, че е поискал издаване на талон за медицинско изследване, като пробите не са излегнали. Моли се за отмяната му. В с.з. не се явява, представлява се от адв. И., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът оспорва жалбата чрез гл.юрк. Ж. като неоснователна и моли съда за нейното отхвърляне. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал.

1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед

№24-1993-000011/20.01.2024 г., издадена от младши оперативен дежурен в група „Оперативна дежурна част“ към ОД на МВР Търговище младши експерт С.И.К. е наложена ПАМ, с която на основание чл. чл.171, т.1, б. „б", ЗДвП е отнето свидетелството за управление на СУМПС, на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно описаното в обстоятелствената част на административния акт, същият е постановен на осн. съставен АУАН Серия GA АКТ № 1124062 , в който е прието, че на 19.01.2024 г. около 23:22 часа в гр.Търговище на кръстовището на ул.“Петко Славейков и ул.“Искър“ жалбоподателят управлява лек автомобил мерцедес с 350, с per. № ,,,,,, собственост на Н.Й.Б. от гр. Търговище, след употребата на наркотични вещества „амфетамин" при извършена проверка по надлежния ред с DRAGER DRUGTEST 5000 с фабричен номер s/n ARNJ- 0001 , с което виновно е нарушил: чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско изследване с бланков номер № 139707.

Приети като доказателства по делото са: Заповед е per. №363з 45/08.04.2015 г. за преназначаване на държавен служител в на младши изпълнителска длъжност в МВР, Акт за встъпване в длъжност от 15.04.2015 г., Заверено копие на акт за установяване на административно нарушение серия GA, акт №1124062/19.01.2024 г., Талон за изследване № 139707, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол, Заповед №363з-2315/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР Търговище за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Търговище, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата. Утвърден график за работа на младши оперативни дежурни в група „Оперативна дежурна част“ на ОД на МВР Търговище за месец януари 2024 г. е per.

№363р-35907/2812.2023 г., Извадка от дневник за сдаване и приемане на дежурството в група „Оперативна дежурна част“ на ОД на МВР Търговище, Заповед №81213-599/04.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на технически средства за извършване на проверка за установяване на употребата и злоупотребата е наркотични вещества или техни аналози в МВР, Протоколи за премината периодична сервизна проверка на Drugtest 5000 и Извадка от паметта на Drager Drug Test 5000, s/n ARNJ- 0001 за направен тест на жалбоподателя на 19.01.2024 г„ в 22.54 ч.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП . Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Настоящата жалба се явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 172, ал.

1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.

6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл. 172, ал.

1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – младши оперативен дежурен в група „Оперативна дежурна част“ към ОД на МВР Търговище младши експерт С.И.К., с правомощия съгласно заповед на директора на ОДМВР – Търговище, издадена на основание Заповед на министъра на вътрешните работи.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета,

Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в ЗППАМ дата и място жалбоподателят, бил спрян за извършване на проверка, при която показанията на техническото средство – Drager Drug Test 5000, s/n ARNJ- 0001 били положителни за наркотични вещества или техни аналози.

На жалбоподателя е връчен талон за изследване. Същият е дал кръвна проба видно от протокола за медицинско изследване допълнително представен в с.з. от ответната страна и приобщен към писмените доказателства по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата.

За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Drager Drug Test 5000, s/n ARNJ- 0001 . Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство» на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване. Отделно от това е налице и друго изследване видно от протокол с резултати от т 22.01.2024 г., издаден от СМДЛ „Рамус“ ООД, съгласно който при направения на проба от урина комбиниран тест за наркотични вещества по 6 параметъра, резултатите са отрицателни. Изследването е направено приблизително в рамките на 24 часа предвид късния час на установяване на нарушението 23.22 ч. на 19.01.2024 г.

Съдът кредитира изложеното в писмена защита на ответната страна по отношение факта, че СМДЛ „Рамус“ ООД не е сред посочените в чл.20, ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози референтшг лаборатории за изследване на кръв и урина за наличие на наркотици.