Решение № 2543 от 05.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2543

Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20257180702788 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на К. В. Д., чрез адвокат М. Р. срещу ЗППАМ №25-0281-000300/28.10.2025 г. на Н. Г. в ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, с която временно е отнето СУМПС на водач на МПС извършил нарушение по ЗДвП, за което съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП се налага наказание лишаване от управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се излагат аргументи за нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се аргументи защо в случая е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВКС и ВАС. Иска се отмяна на оспорената ПАМ и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от адв.Р., който излага аргументи за отмяна на оспорената ЗППАМ и претендира разноски по делото. В лично становище жалбоподателят сочи какви неблагоприятни последици са настъпили за него от прилагането на ПАМ.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, взема становище по делото, като иска потвърждаване на издадената ЗППАМ. Алтернативно се иска намаляне на разноските по делото.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган –Н. Г. при ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.“з“ гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца е извършване на някое от нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 24.10.2025 г., около 18.15 часа е установено, че в [населено място], на [улица], К. В. Д. е управлявал МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Евро стил Груп“ ЕООД, като регистрацията на автомобилът е била прекратена поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност на 19.08.2025 г. С оглед установеното на 24.10.2025 г. бил съставен АУАН спрямо С. А. О. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП от полицай към ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения АУАН № GA4524415/24.10.2025 г. и същата е издадена от Началник Група при ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово.

В хода на съдебното производство е приобщено писмо от ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в което се сочи, че собственикът на МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ [рег. номер] не е бил уведомен, че на дата 19.08.2025 г. регистрацията на МПС е служебно прекратена във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Приобщено е и писмо от Гаранционен фонд, от което се установява че на 25.08.2025 г. е изпратено уведомление до собственика на МПС с рег.№ [рег. номер] по реда на чл.574, ал.10 от Кодекса на застраховането. Сочи се, че след изтичане на срока по ал.10 е изпратено уведомление до Дирекция „КИС“ МВР за прекратяване на регистрацията.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, а видно от Заповед №8121к-3410/05.04.2023 на главния секретар на МВР, издателят Б. И. М. е преназначен на ръководна длъжност „Началник група“ в РУ Карлово към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Пловдив.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от водач, който е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и автомобилът е собственост на друго лице, спрямо което е приложена тази принудителна административна мярка. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

В случая обаче по настоящото дело е доказано, че собственикът на процесното МПС – „Евро стил Груп“ ЕООД не е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, което е станало на 19.08.2025 г., като към тази дата е действала правната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП в редакцията и, която е изисквала уведомяване на собственикът за прекратената регистрация. Обстоятелството, че в последствие от 07.09.2025 г. това задължение на МВР е отпаднало и е влязла в сила нова редакция на правната норма не значи, че в конкретния случай с оглед датата на прекратяване на регистрацията не е следвало да се уведоми собственикът за настъпването на това обстоятелство. Ето защо и съдът счита, че в конкретния случай в сила е и задължението на съда да се съобрази с даденото тълкуване на въпроса наказва ли се с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“ в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВКС и ВАС.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС от жалбоподателят, като обаче не са събрани доказателства, че водачът е бил наясно с прекратената регистрация на МПС.

С оглед на посоченото дотук, съдът счита че е налице основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче не е налице правопораждащ фактически състав, доколкото собственикът на МПС не е бил уведомен за прекратената регистрация, респ. не е могъл да уведоми за това обстоятелство и всяко трето лице, на което предоставя автомобила за управление.

С оглед на това и ще следва да се уважи подадената жалба срещу ЗППАМ №25-0281-000300/28.10.2025 г. на Н. Г. в ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово.

Предвид изхода на делото ще следва да се уважи направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателят искане за присъждане на разноски по делото, като уговореното адвокатско възнаграждение от 600 лева не е прекомерно с оглед предмета на делото. Констатират се също така разноски и за държавна такса в размер на 10 лева или общ размер от 610 лева. Следва да се присъдят същите, като с оглед на Закона за въвеждане на еврото в Република България ще следва да се превалутират същите и да се присъди сумата от 311.89 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К. В. Д., чрез адвокат М. Р. ЗППАМ №25-0281-000300/28.10.2025 г. на Началник Група в ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово“.

ОСЪЖДА ОД МВР Пловдив да заплати на К. В. Д., [ЕГН] да заплати на сумата от 311.89 /триста и единадесет евро и осемдесет и девет цента/ евро разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Разпечатката съдържа 32 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/743553a6-0f0e-4907-a19e-2386e7ce6f53