Решение № 105 от 19.11.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. гр. Димитровград, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20235610200360 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Я. Х. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес **********************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 7624185, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Със становище,депозирано по делото с Вх. № 7466/10.10.2023 г., от адв. А., като пълномощник на жалбоподателя, са релевирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на издадения ЕФ. Твърди се, че в нарушение на ЗДвП, наказанието не е наложено на собственика на автомобила, поради което не е изпълнена предвидената в закона процедура в тази връзка. Оспорва се извършеното нарушение, като се твърди, че описаното в обстоятелствената част деяние е несъставомерно като не са посочени всички признаци от обективна и субективна страна, поради което жалбоподателят не може да упражни правото си на защита. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен и да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. Излагат становище описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и същата да не бъде уважена. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура Хасково,ТО Димитровград, редовно призована, не 1 изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 09.06.2023 г. в 13,12 часа в гр. Димитровград по ул. „Хасковска“ до Автомаркет „Паоло“ в посока Юг-Север , с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) “TFR1-М“596 , представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера, е регистрирано и заснето движещото се в посока Юг-Север, моторно превозно средство (МПС) марка „Ауди КУ8”, с държавен регистрационен номер СТ9696РР, със скорост 97 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 47 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик въпреки че от приложената по АНПр Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието и от приложения регистрационен талон на автомобила част 1-ва, собственик на МПС е “ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ ЕООД – КЛОН СТАРА ЗАГОРА“, а жалбоподателят е ползвател.

В обстоятелствената част на ЕФ, съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 25.08.2023 година (видно от Справката за нарушител/водач) като възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. За работата и използването на конкретното АТСС автоматизирано техническо средство или система, на процесната дата – 09.06.2023г., когато е установено нарушението, е изготвен Протокол, съгласно изискванията на чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи.

Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 09.06.2023 г. и времето (13.00 часа до 14.00часа), но липсват данни за ограничение на скоростта, за населено място - 50 км/ч (разрешена скорост), точното местонахождение на мястото за контрол, режима на измерване. Посочен е номерът на служебния автомобил, където е поставено АТСС и броят на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е налична един брой снимка,от която се установява рег.номер на процесния лек автомобил и др. данни, снета от Клип № 33962. От представения Протокол № 4-50-23/19.05.2023 г., издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за видеоконтрол TFR-1M, според който съответства на одобрения тип. След получаването на ЕФ няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по него по чл. 189, ал.

6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Димитровград. Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС, видно от която собственик на МПС е “ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ ЕООД – КЛОН СТАРА ЗАГОРА“, а жалбоподателят е вписан като ползвател.

2

Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства. По отношение на приложения снимков материал от заснет на 09.06.2023г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип “TFR1-М“596, съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка, съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО на 25.08.2023 г., като същата е с вх. № от 05.09.2023г. в регистратурата на АНО от легитимирано лице и е процесуално допустима.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, съдът констатира, че процесната глоба не е платена – видно от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция. Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация по реда на чл. 189, ал.

5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично кое е лицето, извършило нарушението. В конкретният случай, по представената административнонаказателна преписка (АНП), липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди издаването на ЕФ такава Декларация е подадена. Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП. В случая не е установено по предвидения законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно жалбоподателят е управлявал описаното в санкционния акт МПС, а същият не се установява да е собственик на автомобила от представената от АНО справка за собственост. Предвид което неправилно жалбоподателят е възприет за субект на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556 от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд - Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173 по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др. Т.е. жалбоподателят в качеството си на ползвател на процесното МПС не може да бъде адресат на ЕФ на основание чл.

188, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо ЕФ следва да бъде отменен на това самостоятелно основание, поради съществено нарушение на правото на защита.

В настоящия случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 5, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство “TFR1-М“596, представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера за установяване на нарушенията на правилата за движение на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, 3 съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение). В процесния ЕФ са налице посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение.

По този начин съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно относно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР.

Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ. От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч.,като са посочени и съответните стойности и за останалите категории пътни превозни средства от другите категории, а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в населено място, при предвидено в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км/ч. Същевременно в Протокола за използване на АТСС не е посочено, че на мястото на нарушението има общо ограничение от 50 км/ч . В административно-наказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО. Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е 4 предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – аргумент от чл. 189, ал.