Разпореждане № 9951 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9951 гр. С. 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110165773 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба от ищеца по делото М. Р. Г., ЕГН:**********, адрес: гр. С. кв. Д., бл. 3********3, ап. 66 чрез адв. Н. Н. Д., със служебен адрес в гр. С. пл. „П." № 2, с********р“, етаж .. тел.: ******, ел. поща: [email protected], с която на осн. чл.248 от ГПК иска съдът да допусне изменение на решение № 22885/12.12.2025 г. постановено по гр. д. 65773/2024г., ГО, 164 с-в по описа на Софийски районен съд, в частта за разноските, като бъдат намалени разноските, присъдени в полза на ответната страна до размер на 2 000, 00 лева. Ищецът счита, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение от 7237,89 лв., определено от съда съразмерно на отхвърлената част от иска, се явява прекомерно по размер.

Ответникът „ОПТИМО“ ООД, с ЕИК 130437900, седалище и адрес на управление в гр. С. п.к. 1186, р-н „Младост“, ул. „Стар лозенски път“ .. представлявано от Н. Петков Колев, в качеството му на управител, чрез пълномощника адв. Е. И. от САК, със служебен адрес и адрес за връчване на съобщения по делото: гр. София 1000, район „Средец”, бул.

„Цар Освободител” № 8 А, ет. 4, тел. (02) 932 11 00, факс: (02) 980 35 86, в дадения й срок, изразява становище за недопустимост на молбата, а по същество и за неоснователност.

Съдът, като се запозна с молбата от 06.01.2026 г. на ищеца и като взе предвид становището на ответника, намира молбата по чл. 248 ГПК, за НЕДОПУСТИМА.

В хода на производството, в проведеното на 21.10.2025 г. последно открито съдебно заседание, в което съдът е дал ход на устните състезания, ищеца не се е явил лично, нито е бил представляван от упълномощения си адв. Д., като по същество на спора е изразил писмено становище, депозирано преди съдебното заседание. В същото съдът не е констатирал да е бил сезиран с възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на 1 претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, в случай на пълно/частично отхвърляне на иска по чл.200 от КТ. Ето защо, с решението си по делото, съдът като е отчел заявения размер на иска от 50 000 лв. , съобразно който ответника е определил и заплатил на пълномощника си, адвокатското възнаграждение, съобразил е частичното уважаване на исковата претенция, и размера за който същата е отхвърлена и съразмерно е определил дължимото се на ответника адвокатско възнаграждение до размера от 7 237, 89 лв.

Доколкото не е имало заявено в срок възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК съдът не е бил длъжен да изследва въпроса и излага аргументи във връзка с евентуалната прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Такова възражение за прекомерност, ищеца заявява за пръв път в молбата по чл.248 от ГПК, с която понастоящем съда е сезиран, което е недопустимо, с оглед постановеното Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., и установената практика на касационната съдебна инстанция, в резултат на приложението му /така напр. Определение № 2072 от 4.07.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1159/2025 г.;

Определение № № 135 от 18.03.2019 г. постановено по ч.т.д. 938/2018 г. на ВКС и др./.

Съдът счита, че направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение не е въведено своевременно в процеса. Следва да бъде посочено, че когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, какъвто е настоящият случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС (определение № 206 от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; определение № 367 от 16.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2572/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г., І т. о., определение № 878/12.05.2013 г. по ч. т. д. № 3365/2013 г., I т. о., Определение № 84 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК).

В конкретния случай от протокола от проведеното съдебно заседание на 21.10.2025 г., се установява, че при разглеждане на делото ищецът е бил редовно уведомен за заседанието, като е поискал делото да се гледа в отсъствие на негов представител и е депозирал молба вх.

№ 342310/21.10.2025 г., в която е изразил становището си по хода на делото, по съществото на спора и е представил Списък по чл.80 от ГПК, в който е посочил, че желае на адвоката на ищеца да бъде определено от съда дължимото се адв. възнаграждение, съобразно с изхода на делото и по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т. 2 от ЗА. Не е възразил по отношение на претендираните от ответника разноски, вкл. за тяхната прекомерност. Следователно, заявеното едва с настоящата молба по чл.248 от ГПК възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на присъдените с решението разноски на ответника, е несвоевременно заявено 2 и не следва да бъде разглеждано.

Само за пълнота на изложеното, молбата по чл.248 от ГПК, разгледана и по същество, съдът намира за неоснователна. Претендираното от ответника адв. възнаграждение от 10 561,48 лв., за заплащането на което са представени доказателства с молбата от 21.10.2025 г., е определено в разумен размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа и отговаря както на заявения с ИМ материален интерес /който е меродавен при първоначалното договаряне размера на дължимото адвокатско възнаграждение/, така и на извършените от пълномощника на ответника фактически и правни действия по осъществяване процесуалната му защита и не на последно място е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 164-и състав,

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от ищеца М. Р.

Г., ЕГН:**********, чрез адв. Н. Н. Д. с вх. № 1406/06.01.2026 г., за изменение на решение № 22885/12.12.2025 г. постановено по гр. д. 65773/2024г., ГО, 164 с-в по описа на Софийски районен съд, в частта за разноските, като бъдат намалени разноските, присъдени в полза на ответната страна до размер на 2 000, 00 лева, като процесуално недопустима.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3