Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 27.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 806/2023
Вид
Решение № 139
Подписан
27.01.2025
В сила
25.02.2025
Състав
Гергана Живкова Троянова

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.291, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25 ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20231100900806 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Д.И.“ ЕООД (ищец) срещу „Н.с.б.“ ЕАД (ответник), както следва:

- иск правно основание чл.266, ал.1 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 63480.00 лева – възнаграждение по неформален договор за изработка от 17.05.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.04.2024г., до окончателното плащане (с писмените бележки този иск се поддържа с уточнението, че сумата е дължима по договор от 21.05.2019г.);

- иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 5000.00 лева – мораторна лихва за периода 03.09.2020г. – 19.04.2023г., която претенция се заявява като частична от сумата 16910.36 лева.

Ищецът твърди, че на 17.05.2019г. страните са сключили неформален договор за ремонт на лекоатлетическа писта и сектор гюле на обект Национален стадион „Васил Левски“, за което ищецът е отправил оферта на 26.11.2018г., която била приета от ответника на 17.05.2019г. Уточнява, че възложените работи се изразявали в доставка и полагане с машина на полиуретан за финиш на лекоатлетическата писта на площ от 380 кв.м., ремонт на износени участъци на пистата на площ от 210 кв.м., доставка и изграждане на нов праг на сектор гюле, премахване и изкърпване на отвесна стена, водно препятствие и боядисване на същия сектор, както и разчертаване на пистата.

Твърди, че общата стойност на първоначално възложената работа била 41500.00 лева 1 без ДДС или 49800.00 лева с ДДС, като на 17.05.2019г. ищецът издал фактура № 363 за сумата от 26975 без ДДС, съответно 32370.00 лева с ДДС, съставляваща 65 % от общата стойност и същата била заплатена авансово от възложителя на 22.05.2019г.

Твърди, че през лятото на 2020г. ответникът е възложил устно допълнителни дейности на изпълнителя за ремонт и на неремонтирания участък от лекоатлетическата писта и други сектори на стадиона, които работи били изпълнени и приети, за което изпълнителят съставил протокол обр.19 от 01.07.2020г., в който конкретизирал извършените работи по количество и стойност, и който протокол изпратил двукратно на възложителя за подпис и плащане. Пояснява, че общото задължение било в размер на 103525.00 лева без ДДС или 124230.00 лева с ДДС. Уточнява, че в изпълнение на договора е извършил разчертаване на лекоатлетическата писта, без конкретно задание от възложителя за спазване на определен стандарт, поради което при инспекция от страна на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) било указано, че разчертаването следвало да се преработи, тъй като пистата в този вид не отговаряла на изискванията за домакинстване на международни състезания. Заявява, че през м.08.2020г. е извършил поправка на очертанията, след което пистата била многократно използвана при провежданите на националния стадион международни състезания по лека атлетика. Твърди, че на 14.08.2020г. ищецът е изпратил на ответника по имейл съставения протокол обр.19 от 01.07.2020г., като го е поканил да заплати възнаграждението, но ответникът заплатил на 02.09.2020г. само сумата от 30000.00 лева по издадената фактура № 1000000768/26.08.2020г., а остатъкът от 51550.00 без ДДС (61860.00 лева с ДДС) е неразплатен и до днес. Твърди, че дължима е още и сумата от 1350.00 лева без ДДС (1620.00 лева с ДДС) по фактура № 1000000474/24.01.2019г. за изработката и поставянето на усилена система за стартови блокчета и шпайкове, която сума също не е била заплатена, поради което общата стойност на неплатеното по договора възнаграждение възлизало на 63480.00 лева.

Представя доказателства и претендира разноски, вкл. сторените в производство по чл.390 ГПК.

При условията на евентуалност ищецът заявява следните искове, чиято поредност е уточнена с молба от 07.10.2024г., а именно:

- евентуален иск по чл.61, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 57132.00 лева обезщетение за извършената от ищеца в полза на ответника работа, която не му е била възложена, но е била добре водена в чужд интерес, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 5000.00 лева – мораторна лихва за периода 03.09.2020г. – 19.04.2023г., която претенция се заявява като частична от сумата 16910.36 лева;

- евентуален иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 57132.00 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 5000.00 лева – мораторна лихва за периода 03.09.2020г. – 2

19.04.2023г., която претенция се заявява като частична от сумата 16910.36 лева.

- евентуален иск по чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 63480.00 лева – обезщетение за претърпяна загуба (разходи за материали и труд) и пропусната полза (нереализирана печалба) по договора за изработка, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 5000.00 лева – мораторна лихва за периода 03.09.2020г. – 19.04.2023г., която претенция се заявява като частична от сумата 16910.36 лева.

Размерите на така заявените искове не са били изменяни от ищеца на основание чл.214 ГПК, поради което съдът приема, че предмет на делото са първоначално заявените им размери, а не тези, които се поддържат от страната в писмените бележки (които по своя характер са изложение на доводи и не могат да инициират извън процеса изменение на исковете).

Претендира разноски в исковото и обезпечителното производство по чл.390 ГПК.

Ответникът признава, че е стопанин на Национален стадион „Васил Левски“ – София и като такъв е сключил с ищеца писмен договор за ремонтни дейности на лекоатлетическата писта и сектор гюле на стадиона № 19-842-2/21.05.2019г. на стойност 41500.00 лева без ДДС, съответно 49800.00 лева с ДДС, и срок за изпълнение - 30 работни дни. Твърди, че работата по този договор е била осъществена от ищеца през м.юли и м.август 2020г., т.е. извън срока по договора. Отрича да е възлагал други дейности на ищеца и подчертава, че ищецът не е искал, съответно не му е бил осигуряван достъп до стадиона за изпълнение на твърдените допълнителни работи.

Твърди некачествено изпълнение на възложените с писмения договор СМР, без да заявява искове за произтичащи от това вземания или възражения за прихващане.

Подчертава, че лекоатлетическата писта е била разчертана на ръка, вместо с машина, което е довело до отклонение от стандартите и невъзможност на стадиона да се провеждат състезания от международния спортен календар. Твърди, че въпреки неточното изпълнение възложената работа била заплатена изцяло и дори в повече от договорените 49800.00 лева. Претендира разноски.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението за некачествено изпълнение и поддържа довод, че работата е била приета без забележки. Пояснява, че първоначалното разчертаване е било направено без указания, но въпреки това поправката е била направена от изпълнителя за собствена сметка и съобразно изискванията на БФЛА. Поддържа, че допълнително възложените работи са били осъществени със знанието и съгласието на възложителя, тъй като именно той го е допуснал до терена.

Ответникът поддържа заявените с отговора възражения и настоява, че допълнителни дейности не са били възлагани.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна 3 следното:

Представена е оферта от 26.11.2018г. (л.18 от делото), изготвена от ищеца и адресирана до ответника, с предложение относно цена за изпълнението на конкретизирани в офертата СМР, възлизаща на 49800.00 лева с ДДС. Работите касаят ремонт на лекоатлетическа писта и сектори на НС „Васил Левски“, като количествата работи са дадени общо с посочена единична цена за кв.м., съответно за брой, и обща цена. Приета е също проформа фактура № 363/17.05.2019г. за сумата от 32370.00 лева с посочено правно основание описаната по-горе оферта, като е уточнено, че стойността представлява авансово плащане на 65 % от възнаграждението по офертата.

Представен е договор № 19-842-2/21.05.2019г. (л.49 от делото), по силата на който „НСБ“ ЕАД е възложил на „Д.И.“ ЕООД ремонт на лекоатлетическата писта и сектора за хвърляне на гюле на стадиона, съобразно офертата на изпълнителя срещу възнаграждение от 49800.00 лева, от които 65% платими авансово и 35% - при окончателното предаване на работата с приемо-предавателен протокол (чл.2, съответно чл.14 от договора). Договорен бил 30-дневен срок за изпълнение и било предвидено, че при просрочие изпълнителят дължал на възложителя неустойка (чл.5, съответно чл.19). Страните са се съгласили, че всички необходими материали, ведно с работната ръка и механизация, се осигурявали от изпълнителя, който носел отговорност за качеството на влаганите продукти (чл.10, т.2 от договора), което качество, съответно надлежно изпълнение на СМР подлежало на контрол от страна на възложителя (чл.7 и чл.9 от договора). Предвиден бил гаранционен срок за изпълнените СМР от 24 месеца, в рамките на който и при проявили се дефекти възложителят имал право да търси гаранционна отговорност от изпълнителя за тяхната поправка или за плащане на обезщетение (чл.15). Договорът не е бил оспорен в процеса, въпреки изявлението на ищеца, че не разполага с такъв с твърдение, че на управителя на ищцовото дружество бил представен само последен лист за подпис (така в допълнителната искова молба).

Видно от платежно нареждане, л.20 от делото, сумата от 32370.00 лева е била заплатена от ответника „НСБ“ ЕАД на 22.05.2019г. по проформа фактура, с което плащане е свързано и издадената по-късно фактура № 1000000524/23.05.20219г. с издател „Д.И.“ ЕООД и получател „НСБ“ ЕАД.

Приет е протокол образец 19/01.07.2019г. за изпълнените СМР на обекта, тяхното количество и стойност, подписан от изпълнителя и изпратен на възложителя на адрес на ел.поща на 14.08.2020г. Видно от протокола общата стойност на работите възлизала на 103525.00 лева без ДДС, от която сума било приспаднато авансовото плащане, поради което за дължима била посочена сумата от 76550.00 лева без ДДС, съответно 91860.00 лева с ДДС. На 20.07.2020г. била съставена проформа фактура от ищеца за тази сума, като няма данни да е била пращана на ответника. Приложена е фактура № 1000000768/26.08.2020г. за сумата от 30000.00 лева (л.26 от делото) с 4 посочено основание частично плащане по протокол обр.19/01.07.2020г., която се установява, че е била заплатена от възложителя на 02.09.2020г. – платежно нареждане, л.27 от делото.

Представена е покана от 08.03.2023г. от „Д.И.“ ЕООД до „НСБ“ ЕАД за плащане на остатъка по протокола в размер на 51550.00 лева без ДДС (61860.00 лева с ДДС), както и за плащане на фактура № 1000000474/24.01.2019г. на стойност 1620.00 лева за изработка на усилена система за стартови блокчета и шпайкове или всичко на обща стойност 63480.00 лева с ДДС, като е посочена банкова сметка за превода. Видно от обратна разписка писмото, ведно с приложен протокол обр.19/01.07.2020г. е било получено от адресата.

Няма данни за последвала кореспонденция между страните или извършено от ответника плащане (искането на ищеца за прилагане на вайбър кореспонденция, което е било оставено без уважение от съда, е било за обстоятелството относно осигуряване на достъп от възложителя до площадката за работниците на изпълнителя).

Не се спори, че протокол обр.19/01.07.2020г. не е разписан от страна на възложителя.

Прието е становище на съдийската комисия на БФЛА (л.79 от делото), изготвено след извършен оглед на лекоатлетическата писта на 04.07.2020г. и на 05.07.2020г., в което е указано, че разчертаването на пистата следвало да се преработи, тъй като не са следвани „Техническата правила на Световната атлетика и Ръководството на Световната атлетика за лекоатлетически съоръжения“. Указанията имали за цел привеждане на пистата с изискванията на международната федерация, тъй като осъщественото такова от изпълнителя не било приемливо. Няма спор и не се установява от материалите по делото, че възложителят не е заложил изисквания към изпълнителя относно разчертаването на пистата.