Решение № 922 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100900828 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на "Ш.а.т." ООД, ЕИК ****, срещу отказ № 20240405155307-2/09.04.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20240405155307/05.04.2024 г. за вписване на промени в обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

В жалбата са изложени доводи, че с подаденото заявление е деклариран единственият действителен собственик на дружеството, който отговаря на изискванията на § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗМИП, в редакцията от ДВ, бр. 84/06.10.2023 г. и това е Т.И.Г., с обем на притежаваните права 31.58% /Г. притежава 63.16 % от капитала на Н.“ ООД, което дружество е съдружник в "Ш.а.т." ООД, притежаващ 50 процента от капитала му/.

Поддържа, че неправилно длъжностното лице не е уважило и заявеното искане за заличаване на вписания като действителен собственик П.Й.Г., тъй като това лице е загубило правата, чието притежание, съгласно законовите изисквания, го определят като действителен собственик на дружеството.

Поддържа, че процентното му участие в капитала на дружеството не покрива условието по § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗМИП, поради което данни за това лице и „С.“ АД не са представяни.

Иска отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените промени в действителните собственици на дружеството.

1

Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № № 20240405155307-2/09.04.2024 г., длъжностното лице е приело, че към заявлението не са представени документи, удостоверяващи, че П.Г. притежава по-малко от 25 %, съответно не се установява наличие на основание за заличаването на това лице като действителен собственик.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В конкретния случай от АВ-ТРРЮЛНЦ е поискано вписване по партидата на "Ш.а.т." ООД, ЕИК **** на промени в обстоятелствата, касаещи вписаните действителни собственици, а именно вписване на промяна в поле 550 „действителни собственици“ в размера на дяловото участие на действителния собственик Т. Г. и заличаване на П.Г. като действителен собственик. Към заявлението е представена декларация от 28.03.2024г. по чл.

63, ал. 4 от ЗМИП на управителя към този момент на дружеството "Ш.а.т." ООД, с нотариална заверка на подписа му, в която е посочено, че действителен собственик на дружеството е Т.И.Г., с обем на притежаваните права 31.58% и следното описание на тези права - 63.16 % от капитала на Н.“ ООД, притежаващо 50 % от капитала на "Ш.а.т." ООД.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – 2 арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП . В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър.

Легалната дефиниция на „действителен собственик“ по отношение на корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП.

Законът определя за такъв лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. При тълкуване на нормите на чл. 61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен собственик, може да се формира извод, че действителен собственик по смисъла на закона, който подлежи на деклариране, може да бъде единствено и само физическо лице/физически лица, което/които отговаря/т на предвидените в закона условия. Когато липсва физическо лице, което да има качеството на действителен собственик, съобразно изискванията на на § 2, ал.

1 от ДР на ЗМИП или когато съществуват съмнения, че лице, отговарящо на тези изисквания не е действителният собственик, като действителен собственик следва да се заяви физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител – арг. от §2 ал. 5 от ДР на ЗМИП.

В случая заявителят изрично е посочил, че декларираното от него с декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП като действителен собственик физическо лице е заявено за вписване като такова именно в хипотезата на §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Съдът констатира, че това лице /Т. Г. / вече е вписано като действителен собственик по партидата на дружеството, като няма разлика между обема на вече вписаните притежавани от него дялове и тези заявени с процесното заявление, поради което реално не са заявени промени във вече вписаните обстоятелства, които да подлежат на вписване.

Заявителят не е представил доказателства, че е налице промяна в притежаваните права от другото вписано като действителен собственик лице П.Й.Г., която да обуслови заличаването му като действителен собственик.

3

Необосновано е поддържаното от жалбоподателя становище, че не се дължи представяне на доказателства относно така заявената за вписване промяна, изразяваща се в заличаването на П.Г. като действителен собственик.

Заявителят дължи да представя доказателства относно правата на посоченото от него физическо лице, тъй като без такива доказателства не може да се установи действително притежаваното от това лице участие, съответно да се направи извод, че Георгиев вече не притежава предвидения в разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП минимален процент от права, необходими да се приеме качеството му на действителен собственик по смисъла на тази разпоредба.

Съгласно горепосочените мотиви не се установява наличие на заявените за вписване промени, касаещи вписаните към момента в Търговския регистър действителни собственици физически лица.

Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, съответно постановеният отказ следва да бъде потвърден.

По отношение искането на процесуалния представител на Агенция по вписванията за присъждането на агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват на агенцията. По същество съдебното производство по обжалване на отказите на АВТРРЮЛНЦ е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Предвид обстоятелството, че агенцията няма качество на страна в производството, то искането за присъждане на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да се уважава.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ш.а.т." ООД, ЕИК ****, срещу отказ № 20240405155307-2/09.04.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20240405155307/05.04.2024 г. за 4 вписване на промени в обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от връчването му.

Препис от него да се изпрати, както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията /арг. от чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ/.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5