Определение № 103 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. София, 12.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20248002103851 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Националния исторически музей, представляван от директора Б. П., чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 2495 от 24.04.2024 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 11838/2022 г.

С определение № 3921/04.08.2025 г. съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. В мотивите на същото определение касаторът е осъден да заплати на насрещната страна сумата в размер на 1900 лв., сторени разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът е пропуснал да изпише в диспозитива на решението така постановеното относно съдебноделоводните разноски.

С молба от 20.08.2025 г. Е. С. С., чрез адв. Г., е поискала допълване на определението по чл.

288 ГПК, като бившият работодател бъде осъден да заплати на страната разноски от 1900 лв. за инстанцията.

Становище по тази молба не е постъпило от Националния исторически музей. Последният, още на 14.08.2025 г., приемайки, че ВКС се е произнесъл по чл. 78, ал. 1 ГПК и е присъдил в полза на С. сумата от 1900 лв., макар изрично да не го е отразил в диспозитива си, е поискал изменение в тази част на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК. Счита, че сумата, заплатена като адвокатски хонорар е завишена предвид положените усилия и труд, фактическа и правна сложност на делото. Излага съображения, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет (ВАС), но дори и по правилата на тази наредба, заплатения хонорар се явява прекомерен.

Е. С., чрез адв. Ц. Г., възразява с молба от 27.10.2025 г., че касаторът не може да прави искания по чл. 248, ал. 1 ГПК, защото не е представил списък на разноските, евентуално, че 1 възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, защото заплатеното възнаграждение е в рамките на Наредба № 1 на ВАС.

Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази изложеното в молбите по чл. 248, ал.

1 ГПК и данните по делото, установи следното:

Разноските са възложени в тежест на Национален исторически музей, ответник по иска и касатор, поради недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, с което искът срещу него е уважен; основанието е чл. 78, ал. 1 ГПК. Съставът на ВКС е изразил изрично воля относно осъждането на Националния исторически музей да заплати на Е. С. сумата от 1900 лв., съдебно-деловодни разноски за инстанцията. Пропускът да отрази така постановеното в диспозитива, сочи на очевидна фактическа грешка, не на липса на поизнасяне, както поддържа С. в своята молба за допълване на определението, постановено по чл. 288 ГПК. Съдът сам квалифицира порока, без да е обвързан от становищата на страните, а и в случай на очевидна фактическа грешка в свой акт е в компетентността му и сам, без сезиране, да я отстрани.

При така изложеното, определение № 3921/04.08.2025 г., постановено по настоящото дело следва да бъде изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, чрез отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, като в диспозитива изрично се запише произнасянето на съда относно съдебноделоводните разноски.

По възражението за тяхната прекомерност:

Неоснователно е възражението на С., че насрещната страна не може да прави подобно възражение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, защото не била представила списък по чл. 80 ГПК.

Искането не е за изменение на определението в частта за разноските, които се дължат на Националния исторически музей, за да е от значение дали той е представил списък на своите разноски, направени в производството пред ВКС.

Вярно е и това, че молбата с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е подадена преди отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива от ВКС, но несъмнено касационната инстанция има изрично произнасяне за присъдените в полза на С. разноски в мотивите на съдебния акт. Липсата на отразяване в диспозитива не променя този резултат.

Съдът намира за основателно възражението за прекомерност.

Производството по делото е приключило в закрито заседание, без явяване на страните в открито заседание и без произнасяне от съда по съществото на касационната жалба, съответно касационните доводи и възражения срещу тях на насрещната страна.

Процесуалният представител на ответника по касация е подал отговор на касационната жалба, като в него са изложени възражения срещу допускане на касационно обжалване и становище по съществото на жалбата. .

Определението по чл. 288 ГПК има за предмет предпоставките за допускане на касационно обжалване. По обосновката на касатора в изложението, насрещната страна е отговорила съвсем кратко.

След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение, заплатено от И. Г. следва да бъде редуцирано до размера на 1500 лв. Този извод 2 касационната инстанция прави с оглед фактическата и правна сложност на казуса, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и предполагаемото време за проучване и изготвяне на така изготвения отговор в частта относно произнасянето по чл.

288 ГПК. Не без значение е и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на ангажираните адвокати, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът съобрази, че процесуалният представител на ответника по касация е изложил съображения и по съществото на касационната жалба, но те все пак са развити, преди евентуално касационната инстанция в определението си по чл. 288 ГПК да очертае предмета на произнасяне и правният въпрос, по който страните следва да вземат отношение в следващия етап от развитие на производството. Доводът на адв. Г., като процесуален представител на Е. С., че хонорарът й е определен с оглед процесуално представителство по делото във всичките му фази, не променя извода на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед положения труд и специфика на казуса и производството към момента на постановяване на определението по чл. 288 ГПК.

Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22) и развитите от страните съображения за приложимост на Наредбата, съдът няма да обсъжда.

Към настоящия момент, 1500 лв., след превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл.

13 ЗВЕРБ, е 766,94 евро.

От 01.01.2026 г. до 01.02.2026 г. плащането може да бъде извършено в евро или лева, т.нар. период на двойно обращение на лева и еврото, съгласно чл. 25 от ЗВЕРБ, а след това – само в евро.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ по чл. 248, ал. 1 ГПК свое определение № 3921/04.08.2025 г., постановено по гр.д.

№ 3851/2025 г., по описа на Върховния касационен съд, в частта за разноските, като осъжда Националния исторически музей да заплати на Е. С. сумата в размер на размер на 766,94 евро (след превалутирането на 1500 лв. по чл. 12 ЗВЕРБ, и закръгляването по чл. 13 ЗВЕРБ), сторени в касационното производство съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4